От догодина минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лева, каза в предаването „Неделя 150“ по БНР министърът на финансите Росица Велкова. Това е заложено в тригодишната средносрочна прогноза, която ще бъде представена в Брюксел, и върху която се базира проектобюджетът за настоящата година, който ще бъде предложен на следващия парламент.
През 2025 г. показателят ще се увеличи до 1038 лева, а година по-късно – до 1128 лева.
Припомняме, че в последния си ден 48-то Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), с който задължи Министерския съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“.
Определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година (според чл. 244 от КТ).
Поправките обаче не се харесаха на бизнес организациите и те сезираха Еврепойската комисия заради новата формула за определяне на минималната работна заплата в България.
За първи път приходите не са планирани консервативно, обясни още Велкова, но за да се подсигури финансовото министерство, ще предложи два буфера в Бюджет 2023.
Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи. Другият буфер е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през 4-то тримесечие при условие, че не се нарушава салдото“, обясни Велкова.
Министерският съвет трябва да внесе до края на месец април проект на закон за държавния бюджет на страната за 2023 г., съгласно удължителния закон. Процедурата отнема дълго време, тъй като трябва да бъде направено обществено обсъждане и съгласуване със социалните партньори.
Затова стартираме от месец март и в сряда правителството взе решение бюджетът да бъде разчетен с 3% дефицит, като се осигурят гласуваните от предишния парламент разходни политики“, уточни финансовият министър.
Тя припомни, че още на първия си брифинг като финансов министър през месец август 2022 г. е заявила, че ще бъде проблем съставянето на проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г.
Една от причините е неизпълнението на капиталовите разходи, доста голяма част от които се прехвърлиха за тази година. Другото е, че са увеличавани социални плащания и заплати през различни месеци на 2022 г., които обаче трябва да се сметнат и да се заложат в следващия бюджет целогодишно“, каза Велкова.
Тя съобщи, че в проектобюджета за тази година ще се заложи приетата индексация на пенсиите и на минималната работна заплата, ще бъде предвидено учителските заплати да са в размер на 125% от средната работна заплата, ще се включат всички разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат направени през 2023 г.
На новото Народно събрание ще бъде предложено и индексиране с 10% заплатите на всички служители и структури, които не са получили увеличение в никакъв размер през предходната година.
Всичко това го предлагаме и считаме, че може да се случи, ако има приходни мерки и ограничаване на разходите, които да направят министерствата и ведомствата без да променят политиката“, допълни тя.
Финансовият министър заяви, че МФ традиционно разчита приходната част на бюджета консервативно, за да е абсолютно сигурно, че заложеното ще бъде изпълнено.
Тя коментира и датите за приемане на еврото в България, като заяви, че 1 януари 2025 г. е реалистична дата, ако бъдат спазени критериите за дефицит и за инфлация, смята Велкова.
Финансовият министър коментира, че банковите фалити в САЩ към този момент няма риск да повлияят на България. Тя припомни, че и Европейската централна банка, и Европейската комисия считат, че няма основания за притеснения.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай