Българките раждат първото си дете на средна възраст 26 години, сочи статистика за 2021 година на Евростат. Това ни нарежда на първо място в Европа. Средната възраст на жените, които за първи път стават майки в Германия, Испания, Люксембург, е между 30 и 31 години.

   През 2019 г. в Европейския съюз (ЕС) са родени 4,17 милиона бебета, продължавайки тенденцията към намаляване, започнала след 2008 г., когато в ЕС се раждат 4,68 милиона деца. Общият коефициент на плодовитост възлиза на 1,53 раждания на жена в ЕС през 2019 г., което е малко намаление от неотдавнашния връх през 2016 г. (1,57), но увеличение в сравнение с 2001 г. (1,43). Най-високият общ коефициент на плодовитост от началото на сравнимите времеви данни е през 2008, 2010 и 2016 г.

   Коефициентът на плодовитост е най-висок във Франция. През 2019 г. Франция (1,86 живородени на жена) е била държавата-членка с най-висок общ коефициент на плодовитост в ЕС, следвана от Румъния (1,77), Чехия, Ирландия и Швеция (и трите с 1,71) и Дания (1,70). За разлика от това, най-ниските нива на плодовитост са наблюдавани в Малта (1,14 раждания на жена), Испания (1,23), Италия (1,27), Кипър (1,33), Гърция и Люксембург (и 1,34).

   България е в средата на класацията с 1,58 деца на жена.

   Почти една пета от децата, родени в ЕС през 2019 г., са родени като трети или следващи деца.

   Увеличава се броят на ражданията от майки, родени в чужбина.

   Броят на децата, родени от майки с потекло както от други държави-членки на ЕС, така и от страни извън ЕС нараства от 2013 г. (от момента, когато са налични сравними данни). Делът на децата, родени от такива майки се различава значително в държавите-членки: през 2019 г. повече от 65% от децата, родени в Люксембург, са от майки, родени в чужбина, докато в Кипър, Австрия и Белгия този дял е около една трета. В другия край на скалата 9 държави са с по-малко от 10% от децата, родени от майки с потекло от чужбина, като България, Словакия и Полша са с най-нисък дял (2%).

   29-годишната Десислава Стефанова от Велико Търново станала майка, преди да навърши пълнолетие. Успяла да завърши училище и след това две висши образования. В момента работи в държавна институция, а синът ѝ вече е студент.

   Животът е трудно да бъде планиран, има някои неща които се случват непланирано... Божа работа е кога една жена ще стане майка, както аз на 17 години. Но това по никакъв начин не попречи на образованието, на развитието ми на реализацията в живота и професията. Ходих на бал, всичко беше, както си му е реда... Семейството ми е здраво, както си беше отначало, детето ми вече е студент - в момента е на 22, учи „Сигурност и безопасност на транспорта“ в София. Десислава Стефанова

     Десислава смята, че жените трябва да раждат в по-ранна възраст.

   „Трябва, защото израстваме заедно с децата си и взаимно сме си полезни. А и на този етап от живота си вече имаш повече време за себе си“, твърди тя.

   В дирекция „Социално подпомагане“ във Велико Търново  винаги е имало случаи на непълнолетни майки.

    През 2021 година са ни били девет малките майки до 18 години, през 2022-ра- пет и тази година, в момента 4! В момента имаме 4 малки майки до 18 г., които подпомагаме, едната е с близнаци. Мария Еросалимова, н-к отдел „Социална закрила“- „Социално подпомагане“

   До навършването на пълнолетие, майките взимат помощи за бебетата си в натура.

   „Ние ги подпомагаме във вид на ваучери, за децата.. В момента най-младата ни е на 15,3 г.- учила е , в момента е на индивидуална форма на обучение. Двете навършват пълнолетие - едната през април, другата през май, и вече ще почнат да получават детски добавки, само че във вид на пари“, посочва Еросалимова.

Случаите на малолетни и непълнолетни майки у нас са най-много сред малцинствените общности. Но след превантивна работа на неправителствени организации и социални служби, техният брой през годините намалява, уточняват от Социално подпомагане в Търново.