За 67,8% от българите доходът на домакинството през четвъртото тримесечие на 2022 г. е останал без промяна спрямо последните 12 месеца. Този дял намалява с повече от 5 процентни пункта спрямо първото и второто тримесечие, но все още е значителен. Увеличение на доходите са посочили 26,7% от лицата, което е с 1,2 процентни пункта по-малко в сравнение с трето тримесечие и с 8,2 процентни пункта повече в сравнение с първо тримесечие на 2022 г., когато увеличение са имали 18,5% от лицата. Това са данни от допълнителна анкета към Наблюдението на домакинските бюджети на Националния статистически институт по проект на Европейската комисия, чиято цел е да проучи и осъществи тримесечен мониторинг на промените в условията на живот на домакинствата в резултат на пандемията COVID-19. Анкетирани са 5703 лица на възраст 16 и повече навършени години от 3056 домакинства. 
Източник: НСИ
От НСИ посочват, че основните причини за увеличение на доходите и през четирите тримесечия са увеличение на пенсиите и социалните помощи, и индексиране на заплатите.
Намаление на доходите за последните 12 месеца са посочили 5,5% от лицата, което е с 0,7 процентни пункта повече в сравнение с трето тримесечие и с 3 процентни пункта по-малко спрямо първо тримесечие на 2022 година.Затруднения при покриване на ежедневните разходи
През четвъртото тримесечие на миналата година, както и през предходните три тримесечия, делът на лицата, които изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи , е относително висок – над 75%. С известни затруднения са 38,4% от лицата, 26,1% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 12,3% – като много трудно. Делът на тези, които се справят много трудно, намалява в сравнение с първото и второто тримесечие, но се увеличава с 1,5 процентни пункта спрямо третото тримесечие. 
Източник: НСИ
Според данните на анкетата относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи 19,2% от лицата, а едва 4% не изпитват никакви затруднения. Общо делът на лицата без затруднения през четвъртото тримесечие се увеличава с 0,8 процентни пункта спрямо третото тримесечие и с 1,5 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година.
Чувството за самота преобладава при лицата над 65 години
През четвъртото тримесечие на 2022 г. 6,7% от лицата са заявили, че са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето през последните четири седмици, докато 44,5% не са се чувствали самотни в нито един момент. Чувството за самота е по-силно изразено при жените – 7,9% са се чувствали самотни през цялото или през по-голямата част от времето, или с 2,6 процентни пункта повече в сравнение с мъжете – 5,3%. 
Източник: НСИ
Не са се чувствали самотни в нито един момент 24,8% от лицата на възраст 65 и повече години. Приблизително два пъти повече, или 51,3% от лицата на възраст между 16 и 64 години, не са изпитвали никога самота през последните четири седмици.
Удовлетвореността на лицата леко се повишава
И през четирите тримесечия на 2022 г. анкетираните лица дават относително висока оценка по отношение на удовлетвореността си от личните взаимоотношения със семейството, приятелите, съседите и други лица – средно 7,17 през първото, 7,27 през второто, 7,36 през третото и 7,39 през четвъртото тримесечие, при скала на измерване от 0 до 10.
Най-ниска е удовлетвореността на лицата на възраст 16 и повече години от финансовото положение на домакинствата им. Тази удовлетвореност се повишава от 4,51 през първото тримесечие на 4,64 през второто и 4,72 през третото тримесечие, а през четвъртото тримесечие бележи лек спад до 4,70.
За 20-те процента домакинства с най-високи нетни доходи средната удовлетвореност на лицата и през четирите тримесечия е около 6, а за 20-те процента домакинства с най-ниски нетни доходи удовлетвореността на лицата от финансовото положение и през четирите тримесечия е около 3.
Общата удовлетвореност от живота средно за анкетираните лица е 5,71 през първото тримесечие, 5,96 през второто, 6,07 през третото и 6,10 през четвъртото тримесечие на 2022 г., измерена по същата скала от 0 до 10.
В анализа се отчита леко повишение през януари на индикатора за бизнес климатa спрямо декември, но и влошаване на доверието на потребителите. Показателят за бизнес климата се повиши с 0,4 пункта поради по-благоприятни очаквания за бъдещото бизнес състояние на предприятията от промишлеността и търговията на дребно. Същевременно се влошиха оценките за текущото бизнес състояние в услугите и строителството. Потребителите бяха по-песимистично настроени относно общото икономическо състояние в страната и бъдещото си финансово състояние, посочват от МФ, като отчитат понижение в показателя за доверието на потребителите с 3,3 процентни пункта.
Според данните от наблюдението на работната сила през последните месеци на миналата година пазарът на труда се запазва в много добро състояние, като основните показатели остават на по-добро равнище в сравнение с края на 2019 г. При броя на заетите между 15 и 64 години се отбелязва годишен растеж от 3,5%, а коефициентът на заетост достига 71,5 на сто през последното тримесечие на миналата годината.
Икономическата активност на населението между 15 и 64 години бе 74,4%. Очакваните годишни стойности на коефициентите на икономическата активност и на заетостта на населението са 73,6% и 70,4% или с около 0,3-0,4 процентни пункта (пр.п.) по-високи спрямо съответните стойности за 2019 г., последната година преди Covid-19, се отбелязва в обзора на финансите. Коефициентът на безработица за тази възрастова група остава под границата от 4% (3,9%), като показателят е много близо до своето естествено ниво. Това е знак, че пазарът на труда е затегнат и повишеното търсене на труд не може да се посрещне единствено чрез поток от безработни към заетост, а е необходимо и по-силно активиране на част от лицата извън работна сила, е изводът от анализа.
В обзора се посочва още, че динамиката на реалната заплата в страната преминава на положителна територия през четвъртото тримесечие на миналата година. Номиналният растеж на средната работна заплата общо в икономиката се ускори до 16,6% на годишна база спрямо 14,7% през третото тримесечие. Заедно със задържането на растежа на потребителските цени, реалната заплата, дефлирана с ХИПЦ (хармонизирани индекси на потребителските цени), се повиши с 1,8% на годишна база. От МФ посочват, че ускореното нарастване на заплатите на тримесечна база се дължи в по-голяма степен на частния сектор (17,7%), докато номиналният растеж на заплатите в публичния сектор, въпреки ускоряването, остава сравнително по-нисък - 13,5%. От данните се вижда, че най-висок темп на растеж на заплатите се наблюдава в селското стопанство (23,4%), производството на енергия (23,1%), търговията (20,1%) и финансовите и застрахователни дейности (20%).
По предварителни данни месечната инфлация според ХИПЦ за януари е 1%. От МФ отчитат, че цените на енергийните стоки и храните се повишават съответно с 2,6% и с 1,5% и допринасят най-много за повишението на общия индекс спрямо декември.
Ръстът в цените на транспортните горива е с 5,1% след отпадането от началото на годината на отстъпката от 0,25 лв. на литър за обикновените горива, пропанбутан и метан. Ръстът допринася с 0,31 пр.п. към общия индекс.
Цените на суровия петрол също се повишиха с 2,7% в доларово изражение през месеца, но повишението им беше частично компенсирано от по-силното евро спрямо щатския долар. Природният газ за бита поскъпна с 19,2% през месеца във връзка с решението на КЕВР.
Отчита се забавяне в годишния темп на инфлация според ХИПЦ до 14,1%, тъй като поскъпването при храните и услугите се сви до 25,1% и 11,5% на годишна база. След тенденцията на забавяне през втората половина на миналата година, инфлацията при енергийните стоки се ускори до 13,6% през януари 2023 г. най-вече поради отмяната на отстъпката върху горивата. Спрямо година по-рано, базисната инфлация се забави за първи път от август 2021 г. до 10,7%, напомнят от МФ.
В анализа се отчита забавяне в растежа на кредитите за частния сектор до 12,7% на годишна база през декември спрямо 13,5% през предходния месец, като се посочва, че за първи път от юни 2022 г., темпът на растеж е под 13%. За забавянето допринасят и фирмите, и домакинствата.
Отчита се нарастване на кредитите за покупка на жилище със 17,8% в края на миналата година, което е 0,2 пр. п. по-малко спрямо ноември. Забавянето при потребителските кредити е по-ясно изразено – от 14,1% през ноември до 12,4% през декември. Основен фактор за забавянето е спадът на лошите и преструктурирани кредити. Забавянето в растежа на фирмените кредити е до 10,4% при 11,1% месец по-рано.
По предварителните данни дефицитът по Консолидираната фискална програма през миналата година възлиза на 0,8% от БВП или 1,3 млрд. лв., посочват от МФ. Отрицателното салдо по държавния бюджет е само частично компенсирано от излишъка при средствата от ЕС, докато другите институционални сектори запазват почти балансирани позиции. Във финансовото министерство регистрират повишение в приходите на касова основа с 23,7% през 2022 г., главно поради по-високи данъчни приходи, като в почти всички основни подгрупи са отчетени двуцифрени темпове на растеж и превишение на плана.
Повишението при косвените данъци с 13,5% на годишна база е предопределено от по-високите постъпления от ДДС при внос. Отбелязва се понижение в приходите от ДДС от сделки в страната с 3,9% процента и нарастване на постъпленията от преки данъци и социалноосигурителни вноски – със съответно 20,2% и с 12,4%.
Увеличението на неданъчните приходите отрази целевите вноски на държавните компании от енергийния сектор във Фонда за сигурност на електроенергийната система, които след това бяха разпределени като субсидии към частния сектор за облекчаване на отрицателното въздействие от високите цени на електроенергията. В периода юли-декември вноските възлязоха на 3,1 млрд. лева. В анализа се отбелязва, че дори и при изключването им от приходите, неданъчните постъпления биха се увеличили.
Данните показват, че помощите също нараснаха след първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, получен през декември. Общите разходи се увеличиха със 17,5%, главно поради мерките за фискална подкрепа спрямо високите цени на енергията, като субсидиите се увеличиха с 32,8% на годишна база. Социалните разходи се удвоиха. Капиталовите разходи и средствата за текуща издръжка също нараснаха, но останаха под планираните за годината.
В МФ изчисляват, че държавният дълг възлиза на 22,9% от БВП при 23,9% от БВП в края на 2021 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай