Осъденият на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров е задържан в Узбекистан, съобщи БНР. Говорителят на главния прокурор Сийка Милева потвърди за ареста пред "Сега". Българските власти са уведомени за задържането нa Тодоров на 4 март. Той е арестуван на 1 март, посочи Милева.
Тодоров е арестуван на летището в столицата Ташкент при опит да излети за Истанбул. Той е бил спрян заради съмнения за фалшив паспорт, разказва БНР.
След експертна оценка на снимки от Националния институт по криминалистика към МВР е потвърдено, че става дума именно за изчезналия преди повече от 12 години мъж, осъден за двойното убийство пред столичната дискотека.
Предстои да бъдат изпратени документи за екстрадиция. По принцип България и Узбекистан имат договор за правна помощ от 2004 г., припомня в съобщението си прокуратурата. Член 1 от този договор обаче гласи, че той "не се прилага по отношение на екстрадициите, изпълнението на присъди по наказателни дела, предаването за изтърпяване на наказание на лица, осъдени на лишаване от свобода, и на прехвърлянето на наказателно производство". Няма пречка обаче прокуратурата да се позове на принципа на взаимност, като иска Тодоров, и да няма проблеми с екстрадицията. Срещу Тодоров обаче в Узбекистан е образувано досъдебно производство заради ползвания от него фалшив документ за самоличност. Това би могло да забави процедурата по предаването му, докато не бъде четена присъдата за това документно престъпление.
Предстои да бъдат изпратени документи за екстрадицията, посочва прокуратурата в специално съобщение. Главният прокурор Иван Гешев е поискал официална видеоконферентна връзка с главния прокурор на Узбекистан Нигматила Юлдашев.
ПРИСЪДАТА
Илиян Тодоров беше окончателно осъден в края на 2013 г. на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека "Соло". През декември 2011 г. на първа инстанция Тодоров беше оправдан. Председател на съдебния състав беше Румяна Ченалова, а вторият съдия в състава подписа присъдата с особено мнение. Тодоров изчезна, след като на 4 декември 2013 г. на втора инстанция Софийският апелативен съд отмени присъдата на градските магистрати и го призна за виновен за жестокото двойно убийство. Апелативният съд критикува изцяло начина на възприемане и обсъждане на доказателствата. Върховният касационен съд потвърди доживотното наказание и така, на 11 декември 2013 г. Тодоров беше обявен за издирване.
Междувременно родителите на Тодоров осъдиха държавата за незаконно подслушване. Причината е, че в началото на издирването му семейството му е било подслушвано, макар че този способ не може да се прилага за издирване на лице с влязла в сила присъда.
РЕТРОСПЕКЦИЯ
Когато през 2009 г. Илиян Тодоров се предаде в полицията, много хора бяха убедени, че той е извършителят. Защото бе променил външния си вид - появи се с боядисана коса и за мнозина това бе знак, че се е опитвал да се укрие, т.е. гузен и виновен е. Тодоров бе обвинен за убийствата на Кирил Въжаров и Васил Александров и в опит за убийство на Кирил Димитров. Това бе трагичната развръзка от пиянски скандал на улицата между компанията на убитите и тази на Тодоров. Преди това младежите се бяха веселили в дискотека "Соло", намираща се на метри от съдебната палата в столицата, откъдето дойде и името на шумния процес.
В хода на делото стана ясно, че във фаталната нощ Тодоров е бил единственият, който е носел нож, но успял да го прекара през охраната на клуба, като го дал на момиче. Оръжието така и не бе открито. Прокуратурата твърдеше, че Тодоров е споделил за извършеното убийство пред таксиметровия шофьор, с чиято кола избягал от мястото на инцидента. Въпросният свидетел твърдеше, че е чул "на тия тримата им е... майката", както и "май наръгах един". Като доказателство за вината на Тодоров прокуратурата сочеше и скайп разговор между него и свидетелката Сирет Пуук, естонка, която му гостува, в който обвиняемият й внушава да не се обажда в полицията, казва й, че всичко е наред и я убеждава, че не е използвал ножа си.
Румяна Ченалова, която оправда Тодоров на първа инстанция записа в мотивите си, че няма достатъчно преки доказателства за вината му, а само косвени. Оправдателната присъда бе подписана с особено мнение от младши съдия Мария Дончева, която бе сигурна във вината на Тодоров. За разлика от Ченалова обаче тя в нито един момент не пожела да говори пред медиите.
Апелативните съдии категорично приемаха, че единственият, който е носил нож, е Тодоров. Освен това се цитират показанията на свидетелката Пуук, която разказва, че го е видяла да държи оръжието с острие, насочено към земята. "Следващ факт, подкрепящ авторството от страна на подсъдимия на извършеното престъпление, е панически бързото му оттегляне от инцидента и качването му в таксиметровия автомобил", пишат апелативните съдии Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова.
Освен това категорично се установява, че върху бялата риза на Тодоров, с която е бил облечен по време на инцидента, е открито малко петно от кръвта на Александров. Според апелативните съдии това доказва, че обвиняемият със сигурност е бил в близост с жертвата. Този факт се тълкуваше от адвокатите на Тодоров доста по-различно. Те твърдяха, че при подобна смъртоносна рана, нанесена на Александров, би трябвало да има много по-голямо количество кръв върху извършителя, а не само малко петно. Тези аргументи обаче не се приемат от втората инстанция.
Апелативният съд, чиято присъда бе потвърдена и от върховния, описа аргументите си за доживотното наказание в 12 пункта:
1. Категорично бяха установени членовете на двете компании - на пострадалите и на подсъдимия.
2. Дадено бе подробно описание на външен вид и облекло на лицата от двете компании, като безспорно се доказа, че единственото лице, облечено в бяла риза, е бил подсъдимият.
3. Установи се местоположението на подсъдимия по време на сбиването - отзад и встрани на биещите се.
4. Единствено подсъдимият е носил нож в нощта на деянието.
5. Свидетелката П. е видяла подсъдимия да държи нож в ръката си с отворено острие в разгара на сблъсъка.
6. Подсъдимият първи и по най-бързия начин е напуснал местопрестъплението, а когато се явил в полицията (два дни по-късно), е бил с променен външен вид - късо подстригана и изрусена коса.
7. Съдържанието на проведения разговор по скайп между свидетелката П. и подсъдимия.
8. Петното кръв, намерено върху бялата риза на подсъдимия, принадлежи на пострадалия А., доказано чрез експертиза.
9. Показанията и разпознаването на таксиметровия шофьор, возил през нощта подсъдимия от местопрестъплението до дома му.
10. Заключението на комплексната съдебномедицинска и трасологична експертиза, установяваща, че нараняванията на тримата пострадали са причинени с нож, характеристиките на който са сходни с тези на нож №2, и че нараняванията на тримата пострадали имат изключително сходни белези, които създават впечатление и за бърза последователност на нанасяне на уврежданията.
11. Съвпадение на характеристиките на носеното и извадено от подсъдимия оръжие и тези на оръжието, причинило всяко от нараняванията на тримата пострадали, както и прорезите по дрехите им.
12.Изключително краткото време, за което се е развил целият конфликт - около минута, минута и половина.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай