Ядрени мощности обмисля властта в замяна на въглищните централи

---

   Огромен недостиг на ток очаква Югоизточна Европа след затварянето на въглищните централи. За това предупреди председателят на Електроенергийния системен оператор. За да се компенсират тези липси, въглищата трябва да се заместят с нови ядрени реактори. България има 11 години да изгради нужната инфраструктура, ако Европейската комисия се съгласи да предоговорим Плана за възстановяване. Разследването на Европейската комисия на българските ТЕЦ-ове обаче намалява тези шансове. 

   Затварянето на въглищните централи в България ще доведе до сериозна липса на електрическа енергия, предупреди председателят на Електроенергийния системен оператор.

    Говоря за целия регион на Югоизточна Европа ще бъде от порядъка 40 и 45 тераватчаса на година. Това е цялото производство на нашата страна, това ще бъде недостига.

   За да се компенсира този недостиг, трябва количеството произведена електроенергия от ядрени централи да нарасне до поне 100 тераватчаса на година. За тази цел са нужни 13 000 мегавата мощности от атомни централи, които да заменят въглищата.

   „Ние произвеждаме между 16 и 18 милиона мегаватчаса от тях, два ядрени блока ги заменят. А новите блокове правят 17 милиона мегаватчаса на година. До 2032 година ще се строят“, поясни Цачев.

   Според новата визия на министерство на енергетиката топлоелектрическите централи ще работят до 2035 година, което ни дава 11 години да ги заменим с нови мощности. Тези разчети обаче са базирани на очакванията, че Европейската комисия ще се съгласи да предоговорим ангажимента си за намаляване с 40% на мощностите на въглищните централи до 2026 година.

   Смятаме, че имаме добри аргументи, защото чисто геополитическата обстановка, всички административни срокове са спазени. 

   Очакването, че Европейската комисия ще се съгласи на промяна в Плана за възстановяване се дължи и твърденията на Министерството на енергетиката, че България изпълнява задълженията си за намаляване на въглеродните емисии. Разследването на Европейската комисия обаче показва съмнения, че 11 въглищни централи са подавали невярна информация за действителното намаляване на емисиите. Това би могло да създаде предпоставка ЕК да сметне, че България не е изпълнила реално ангажиментите си.

   „Нека да видим резултатите от проверката и от процесите, които текат към момента за доказване на обективната обстановка. Трябва малко време да се изчисти казуса“, призова зам.-министър Петрова.

   Ако Европейската комисия откаже предоговаряне, то Брюксел ще смята, че България е задължена да намали капацитета на въглищните си централи с 40% до 2026 година.