„Икономиката е много обвързана система. Това, което се случва със заплатите, влияе след това върху потреблението. А пък потреблението влияе върху цените. Така че, опитът за компенсиране на ефектите от инфлацията чрез бързо повишаване на заплатите, всъщност води до подсилване на ефектите на инфлация.“
Така финансистът Димитър Чобанов коментира в студиото на Euronews Bulgaria мерките за справяне с инфлацията до момента.
Това видяхме, че се случи на българската икономика, като имаше и съвпадение на няколко фактора. Както един много дълъг период на една силно експанзивна парична политика от страна на големите централни банки. Това нещо се съчета с една много силна фискална експанзия - на най-големите правителства, но и на българското правителство, което се съчета и с ковид кризата и след това с мерките, които всъщност трябваше да помогнат на икономиката. Това, което видяхме, е че тези мерки продължиха и след като икономиката излезе от кризата.
По този начин беше даден един допълнителен импулс на инфлацията в България, убеден е Чобанов.
„За България трябва да отбележим и влиянието на местните фактори като несъвършенствата и неефективността на пазарите. Конкурентният елемент, които трябва да потиска цените и да ги тласка надолу, явно не работи“, смята той.
Чобанов коментира и темата за еврозоната.
„Тази практика (на обявяване на цените и в лева, и в евро – бел. ред.) предшества влизането в еврозоната и продължава няколко месеца след това“, посочи финансистът.
Тези движения на цените, които се случиха в Хърватия, обхващаха малък брой, но доста чувствителни стоки. Затова те привлякоха голямо внимание. Всъщност, това, което видяхме в индекса на потребителските цени е, че нямаше някакво сериозно отражение, дори месечната инфлация през януари беше малко по-ниска, отколкото тази през декември миналата година.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай