Политическите кампании, особено преди избори, влияят значително върху начина, по който хората възприемат системата на държавно управление, избраните лидери и техните позиции.
В последните години начинът на водене на кампании се променя, тъй като цифровите технологии и социалните мрежи осигуряват достъп до голям кръг от хора на ниска цена.
Това означава, че повече мнения могат да бъдат чути, но в същото време се повишава рискът от разпространение на фалшива информация и манипулиране на отделни избиратели.
Когато хората използват социални мрежи и други цифрови услуги, те оставят след себе си множество данни. Тези данни могат да бъдат събирани, за да бъдат определени достатъчно точно предпочитанията, интересите и начина на живот на потребителите.
Микротаргетирането позволява на злонамерени лица и групи да достигнат до конкретни хора с послания, насочени често към техните страхове или недоволства и понякога умишлено основани на грешна информация.
То също така допринася за създаването на „ехо стаи“, в които хората се сблъскват само с едностранни мнения и те се заблуждават, че по този начин мислят всички около тях.
Използването на лични данни за рекламиране има отрицателни последици за правата на хората, включително за достъпа им до обективна, прозрачна и разнообразна информация, което пречи на способността им да вземат политически решения.
Друг проблем е липсата на прозрачност относно това кой стои зад дадено платено съобщение. Нещо, което изглежда като новина, може да бъде дезинформация, която се разпространява със средства, платени от друга държава с цел оказване на влияние на изборните резултати.
Традиционните правила за рекламите могат да се окажат трудни за налагане онлайн, където новите технологии позволяват персонализиране на съобщенията и оказване на влияние от голямо разстояние.
Липсата на добри регулации може да влоши още средата, тъй като тези, които не използват последните техники в рекламния свят, могат да се окажат в неизгодна позиция и да се почувстват принудени да се адаптират.
Европейският парламент вече прие нови регулации на цифровите платформи, заложени в законодателните актове за цифровите пазари и цифрови услуги от 2022 г.
Депутатите работят по допълващи правила, насочени конкретно срещу злоупотребите с политически реклами онлайн и офлайн. Парламентът прие позицията си за преговори със страните по темата през февруари 2023 г. и се надява да постигне споразумение преди европейските избори през 2024 г.
В пленарен дебат преди гласуването авторът на доклада на Парламента Сандро Годзи (Обнови Европа, Франция) заяви: „Искаме повече прозрачност, по-добра защита срещу дезинформация и външна намеса, искаме истински единен пазар за политически реклами“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай