България няма да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., както беше планирано. Причината е, че депутатите в 48-ото Народно събрание не приеха нужните законопроекти, а освен това страната не отговаря на критерия за инфлация. Това съобщи финансовият министър Росица Велкова по време на пресконференция в петък. Тя обясни, че са проведени консултации с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю и с изпълнителния заместник-председател по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис и е взето решение България да не подава конвергентен доклад в края на февруари.
Договорихме се да подадем конвергентен доклад, когато са приети нужните законопроекти. Служебното правителство отново ще внесе в новото Народно събрание необходимите законопроекти, както и да се примат необходимите промени в Закона за БНБ за функционирането на Българската народна банка в условията, когато ще бъдем присъединени към еврозоната“, обясни Велкова.
Тя уточни, че трябва да се приемат промените в Кодекса на застраховането по линия на "Зелена карта", в Търговския закон по линия на несъстоятелността и в Закон за мерките срещу изпирането на пари. Всички те минаха на първо четене в зала, но депутатите отказаха да ги придвижат напред и реално спряха страната да се присъедини към валутния съюз.
Според Велкова новата цел на страната е 1 януари 2025 г., но всички зависи от народните представители в следващия парламент, които трябва да си свършат работата.
Все пак има теоретична възможност, ако депутатите приемат бързо промените, и ако инфлацията падне рязко, влизането във Валутния съюз да се случи някъде по средата на 2024 г., но засега това изглежда нереално.
Европейските партньори са проследили внимателно дебатите в 48-ото Народно събрание – както в зала на първо гласуване, така и по ресорните комисии. Другият критерий, който не изпълняваме, е инфлацията. Това се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори. Трябват определени месеци за покриване на тези критерии", обясни финансовият министър.
Освен приемането на тези четири законопроекта, България трябва да покрие критерия за инфлацията, да а също така да поддържаме бюджетния дефицит в рамките на 3% до 2026 г. (като се използва тригодишната бюджетна програма).
За инфлацията работим активно, ще очакваме от парламента приоритетно да гласува законите за въвеждане на еврото, при условие, че има мнозинство, което желае тези закони да бъдат приети, за да бъдат изпълнени критериите", каза Велкова.
По нейните думи за инфлацията може да се направи определен компромис, както да за Хърватска, и от изчисленията да отпаднат 2 до 4 от държавите с най-ниска инфлация и така да покрием критерия. Но задължително трябва да се покаже стабилна фискална перспектива, тоест да се овладеят популистките разходи, които партиите искат да залагат предизборно.
