Новите санкционирани по закщона "Магнитски" - бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов, бившият енергиен министър от БСП Румен Овчаров, двама бивши шефове в АЕЦ "Козлодуй" и председателят на движение "Русофили" Николай Малинов - според финансовото министерство на САЩ са замесени в корупция, от която са се облагодетелствали лично за сметка на българските граждани, като освен това са засилвали енергийната зависимост на България от Русия.
Едновременно със САЩ, Великобритания съобщи за първите санкции по тяхното законодателство за български граждани "за злоупотреба с власт чрез пренасочване на държавни средства в своя полза". Те са за вече санкционираните и по "Магнитски" през юни 2021г. - Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков.
"Дневник" обобщава какво се знае за досегашните проверки, досъдебни производства и съдебни дела срещу санкционираните в България, както и какво се случи у нас след налагането на предишните санкции по "Магнитски".
Според САЩ Горанов подпомагал подкупването на български държавни лица. Според Гешев - не
Според Финансовото министерство на САЩ Владислав Горанов "е използвал поста си на министър на финансите, за да подпомогне подкупването на български държавни лица и лиши българската държава от данъчни постъпления в полза на български олигарси".
Като министър на финансите Горанов е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес
Срещу Горанов публично е известна проверка, започнала през ноември 2018 година. Тогава стана известно, че тогавашният финансов министър живее безплатно в луксозен апартамент на бизнесмена Иван Сариев (кръстник на бившия министър и синовете му). Синът на Сариев - Христо, пък е назначен от Горанов във финансовото министерство през 2015 г., когато семейството му живее в имота.
Първоначално с проверката се зае Върховната касационна прокуратура, но по темата оттам наложиха пълно затъмнение. Впоследствие близо години и половина от държавното обвинение не даваха информация по случая. Докато през юли 2021 г. се разбра по време на представяне на годишния доклад на "Антикорупционния фонд" (АКФ), че отказ да бъде образувано досъдебно производство е постановен още на 13 юни 2019 година. Мотивът на наблюдаващия прокурор е, че възложената на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) проверка не е установила данни за каквото и да е престъпление. Според комисията при Горанов няма престъпление, защото той сам си е плащал сметките.
Междувременно от АКФ сезираха прокуратурата заради разпространената в публичното пространство кореспонденция с кратки текстови съобщения, за която се твърдеше, че е между обвиняемия бизнесмен Васил Божков и Горанов.
© Фейсбук/Васил Божков
Васил Божков представи в комикс историята, за която твърди, че е бил рекетиран по време на управлението на Борисов.
Есемесите бяха разпространени от Божков през май 2020 година, а главният прокурор Гешев заяви в телевизионно интервю, че не е запознат със съдържанието на публикуваната кореспонденция, но е бил информиран от свои колеги, че в нея няма нищо нередно. Тогава Гешев обяви, че не си е "причинил" да ги чете е "причинил " да ги чете, но прокуратурата няма да ги проверява.
Горанов е бил разпитван като свидетел по делото срещу укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков, срещу когото има десетки обвинения.
През март 2022 година Горанов беше и задържан, заедно с Борисов и пиарът Севделина Арнаудова за 24 часа. Прокуратурата обаче отказа да повдигне обвинения заради липса на достатъчно доказателства, въпреки твърдението на МВР, че има достатъчно такива. Впоследствие арестите бяха обявени от съда за незаконни.
Санкционираният Николай Малинов e бивш депутат от БСП, бивш издател на вестник "Дума", а сега ръководи проруската неправителствена организация Национално движение "Русофили". Той е създател и председател на политическа партия "Русофили за възраждане на Отечеството", която работи за по-засилени връзки с Русия и се явява политическо продължение на Национално движение "Русофили". Кандидатира се за държавен глава на последните президентски избори през 2021 г. и получи подкрепата на 8213 души, което е 0,31% от гласувалите.
Две години по-рано, през септември 2019 г. Малинов беше обвинен в шпионаж в полза на Русия. (повече за обвиненията четете тук). То бе внесено първо в специализирания наказателен съд. След закриването на спецсъдилищата и прокуратурите през миналата година, процесът срещу него бе прехвърлен в Софийския градски съд. Процесът тече на първа инстанция, а следващото заседание е насрочено за сряда (15 февруари). По делото срещу него все още няма присъда.
В съобщението на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ се посочва, че след като бе арестуван и обвинен в шпионаж в полза на руски интереси и му е наложена забрана за напускане на страната през септември 2019, Малинов е подкупил български съдия, за да му разреши да пътува до Русия, където да получи орден "Дружба" лично от руския президент Владимир Путин, заедно с парична награда от 2.5 милиона рубли.
В съобщението на финансовото министерство на САЩ се казва: "Овчаров многократно е участвал в корупционни договори в сферата на енергетиката с руски енергийни компании, получавайки подкупи и други облаги в замяна на договори с фиксирана цена за руски газ и ядрено гориво и договори за поддръжка на АЕЦ "Козлодуй". Овчаров е получил повече от 5 милиона евро в сметки в офшорни банки, откакто е бил министър на енергетиката."
През 2016 г. той беше обвинен за безстопанственост около проекта "АЕЦ Белене" заедно с бившите министри Делян Добрев и Петър Димитров, както и двамата бивши изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян. Обвинението изчисляваше щетите за над половин милиард лева. За Овчаров и Димитров прокуратурата твърдеше, че последователно като министри на икономиката и енергетиката през 2006 - 2007 г. не са упражнили достатъчен контрол върху работата на Велков и Папазян, на които било възложено управлението и разпореждането на обществено имущество, при сключване на споразумение и на рамков договор и от това са последвали значителни щети за НЕК. Това разследване беше прекратено от прокуратурата по давност миналата година.
Срещу него има дело за безстопанственост заради отдаването под наем на "Мини Бобов дол" - преди по-малко от месец делото беше върнато обратно на първа инстанция, след като беше отменена присъдата му от спецсъда - 2 години условно и над 16,5 млн. лева обезщетение на държавата. Давността по това дело също е изтекла, но Овчаров отказа да бъде прекратено.
Овчаров нарича обвиненията си "поръчкови деяния и лична разправа на главния прокурор". През годините неведнъж е защитавал руските енергийни проекти в България и е заявявал, че има държавен натиск за заличаването им. Застъпник е на строежа на АЕЦ "Белене" и напада САЩ, че са закрили проекта.
"България беше използвана като опитно зайче и в случая с газа, и в този с (изгонените от България - бел. ред.) руските дипломати, за да видят как ще реагира Русия. А тя реагира както се знаеше - няма газ за България и Полша, всички други си направиха изводите и си плащат по схемата, която по неизвестни причини е неприемлива за България", каза пред Би Ти Ви Овчаров преди няколко дни, без да уточнява от кого е била използвана България. Той настоя още, че "Газпром" е спрял газа, защото България не си е плащала за доставките, а неплащането и неизпълнението на клаузата в договора "взимаш или плащаш" пък щели да доведат до осъждане на страната от руската държавна корпорация.
Бившият енергиен министър в правителствата на Жан Виденов и Сергей Станишев бяха сред главните герои на корупционен скандал, оповестен през пролетта на 2007 г. от прокуратурата. Скандалът пламва, след като Овчаров предлага на правителството да се приватизира "Булгартабак". Държавното обвинение твърди, че има опит за скрита приватизация на "Булгартабак", както и противозаконни действия срещу правосъдието, свързани с с "Топлофикация - София" - казусът, известен като "Р. Овч.".
През 2007 г. прокуратурата обявява, че е установила, че Овчаров и Александров няколко пъти са обсъждали факти и данни по делото за източването на столичната "Топлофикация". Проверява се дали Овчаров е оказвал натиск върху разследването - заради Красимир Георгиев, собственик на фирма "Фронтиер" и негов състудент от Москва. Прокуратурата обвинява Овчаров и тогавашния директор на Националната следствена служба Ангел Александров. Станишев приема оставката на Овчаров. Уволнени са и зам.-министърът на бедствията и авариите Делян Пеевски и зам.-министърът на икономиката Корнелия Нинова.
Пеевски, който след САЩ беше санкциониран в петък (10 февруари) за корупция и от Великобритания, тогава се разследва за оказване на натиск върху изпълнителния директор на "Булгартабак холдинг" Христо Лачев кои фирми да печелят търгове за строителство и реклама. Съобщено беше, че ходил да иска директорът на "Булгартабак" да прави "месечни вноски" от 150 000 лева, за да си няма неприятности със следствието и с ДПС. Прокуратурата има свидетел, който потвърждава рекета. След няколко месеца Пеевски е върнат на поста по настояване на ДПС, а обвиненията срещу него са оттеглени от прокуратурата, тъй като изведнъж се оказва, че няма свидетел.
Макар че в официалнотото съобщение от петък (10 февруари) не се споменава името на магистрата, за когото се твърди, че е получил подкуп, още през 2020 г. името на съдията, който е позволил на Малинов да пътува, бе публично известно, тъй като той също попадна в списъка на санкционираните от САЩ - Андон Миталов.
На 5 февруари 2020 г. държавният секретар на САЩ включи Андон Миталов, тогава съдия от Специализирания наказателен съд, и семейството му в списъка на лицата със забрана за влизане в САЩ поради "негово участие в значителни корупционни дейности". Тогава името му бе свързано с корупция от САЩ, но за корупционни практики в България така и не бяха оповестени публично никакви факти или обстоятелства, които уличават съдията.
Въпреки липсата на категорични доказателства за корупция още тогава бившият министър на правосъдието Данаил Кирилов настоя за оставката на Миталов с твърдението, че престижът на българската съдебна власт е уронен, без значение дали от САЩ ще предоставят допълнително поисканите доказателства за корупция.На 18 февруари 2020 г. съдийската колегия на ВСС реши да започне дисциплинарно производство срещу съдията. В края на февруари Съюзът на съдиите в България (ССБ) призова международните организации да формулират стандарти на поведение на държавните институции в казуси, подобни на този със санкционирания от САЩ съдия Андон Миталов.
През май 2020 г. се разбра, че дисциплинарната проверка, която започна във ВСС срещу съдията, се бави заради извънредното положение заради коронавируса, а след това бе отлагана заради липса на мнозинство. Последва многократно отлагане на произнасянето, но в крайна сметка през октомври 2021 г. Висшият съдебен съвет отказа да санкционира съдия Миталов и да му наложи дисциплинарно наказание.
След като на 2 юни 2021 г. бяха санкционирани Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков, както и още трима души, тогавашното служебно правителство прие решение за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица.
Беше създадена постоянна работна група с участието на представители на министерствата на вътрешните работи и на финансите (тогава Асен Василев беше финансов министър в първия служебен кабинет на Стефан Янев), на Държавна агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите.
Групата трябваше "да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ" . Така бе изготвен и т.нар. български "черен списък", в който първоначално попаднаха санкционираните от САЩ за корупция и свързаните с тях 64 компании.
Санкционираните от САЩ обаче заведоха серия от дела в съда, общо над 60, като подадоха жалби както в лично качество, така и като собственици или управители на дружества и фирми. Първите окончателни решения по делата бяха оповестени през юни 2022 г. С решенията си по две различни дела Върховният административен съд (ВАС) окончателно постанови, че решението на служебното правителство за създаването на т. нар. български разширен списък по закона "Магнитски" е нищожно.
До делата се стига заради жалби на майката на депутата от ДПС Делян Пеевски - Ирена Кръстева и съпругата на бизнесмена Васил Божков - Елена Динева, които бяха включени в така наречения "български черен списък" заради санкционираните за корупция по "Магнитски". От решенията на съда по различните дела се разбира, че глобалният закон "Магнитски" би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая няма, а законът "Магнитски" няма пряко приложение в България. ВАС смята още, че правителството не е било компетентно да приеме решението за създаването и поддържането на "черния списък".
Миналата пролет се разбра и за злополучен опит да се създаде български закон, който да позволи санкции и у нас въз основа на американския "Магнитски", дори беше създадена и специална парламентарна комисия. След като първоначалният проект изтече в медиите и стана обект на серия от остри критики, че противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, инициативата замря. В черновата, на която никой не призна да е автор, се предлагаше да има "орган, който самостоятелно да взема решения и да включва или изключва лица от списъците на тези, които застрашават с действията си националната сигурност".
Така, на практика, за санкционираните от САЩ за корупция, с изключение на един, в България няма никакви последици.
Бизнесменът, който вече трета година стои в Дубай, за да не бъде арестуван, има 19 обвинения за най-различни престъпления, но не и за корупция. В същото време неговите сигнали, че е плащал подкупи, не представляват интерес за ръководената от Иван Гешев прокуратура.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай