Увеличението на лихвата от страна на Европейската централна банка пряко се отрази върху лихвените проценти, които предлагат банките и върху нарастването на лихвите върху вече изтеглените кредити с около 2,5%. Поради тази причина хората, които търсят имоти, отлагат покупките си и е логично при увеличаването на цената на кредитния ресурс да се намали и търсенето на кредити. В тази среда се очаква спад на покупките на имоти, спад на търсенето и спад на цените. За тази година очакваме спад в цените на имотите от 5-10%, както и намаляване на интереса към теглене на кредити, коментира Петър Илиев, оперативен директор на Кредитланд.
„При нас нещата традиционно се случват по-назад във времето, така беше и при световната финансова криза, но постепенно и със забавяне тенденцията се усеща и тук. Предвид факта, че нашият курс е обвързан с еврото, но не сме част от еврозоната и нашите банки нямат пряк достъп до ресурс от Европейска централна банка, не могат да си слагат свободните средства на депозит в ЕЦБ, където лихвата е 2% в момента за депозит, то това увеличение на ЕЦБ на основната лихва не се отразява пряко върху лихвите по кредитите и по депозитите у нас, които продължават да са ниски. Скоро видяхме една публикация, според която лихвите по жилищни кредити в България са третите най-ниски в Европа след тези във Франция и Малта. Така че в момента сме в странната ситуация лихвите по кредитите в България да са по-ниски от Германия и Австрия”, посочи Илиев.
Събеседникът предупреди обаче, че България не е остров на стабилност и световните тенденции рано или късно ще стигнат и до нас.
Според Илиев дори и ЕЦБ да започне да сваля основната си лихва при спад на инфлацията, при нас това ще отнеме време докато се отрази така, както отне доста време тук да се отрази повишението на лихвите.
„Нашите прогнози са, че до края на годината лихвите по кредитите ще се увеличат с още 1,5 -2 пункта. Ако в момента средната лихва е 2,6%, то говорим за около 4 и малко над 4% за жилищни кредити. Вероятно лихвите ще продължат да растат и следващата година. В интерес на истината лихвените проценти на държавите около нас, които не са част от еврозоната и не са с фиксиран валутен курс спрямо еврото, са доста по-високи, отколкото у нас”.
Българският пазар е относително затворен, кредитната експанзия изцяло се финансира от депозити. Депозитите у нас продължават да растат като обеми и съотношението раздадени кредити-привлечени депозити остава стабилно – от 67 до 70%, така че нашите банки нямат нужда от допълнително финансиране, подчерта събеседникът.
Коментирайки дали и у нас, подобно на еврозоната, има затягане на критериите при отпускане на кредити за бизнеса и за домакинствата, Илиев каза, че към днешна дата няма затегнати критерии по отношение на кредитирането на домакинствата, но лихвите за ипотечни кредити са малко по-високи, а увеличението е още по-голямо при потребителските кредити, които се считат за по-рискови.
„При бизнес кредитите има известно затягане, но не е особено драматично”.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай