Нахлуването на Русия преди близо година унищожи реколтата в Украйна и възпрепятства износа на зърно, който представляваше една десета от общия износ в света. Сега огромната аграрна страна се завръща на пазара, а продукцията ѝ залива пазарите на източните страни-членки на Европейския съюз.
Това е кошмар за фермерите в съседните на Украйна държави от ЕС и правителствата от региона призовават за "спешна реакция" за смекчаване на последиците, след като вносът на зърно се изстреля до милиони тонове миналата година, в сравнение с няколко хиляди тона през предходните години.
Свръхпредлагането може да бъде предвестник на нещата, които предстоят, ако Украйна - нейните плодородни черноземни площи, желани от германските кайзери Вилхелм II и Адолф Хитлер, съветския диктатор Сталин, а сега и от руския Владимир Путин - един ден стане член на ЕС.
Дори и да бушува война, Украйна продължава да е сред най-големите износители на царевица, пшеница, слънчоглед и други зърнени култури, както и на птиче месо. Износът продължава да се осъществява през черноморските пристанища на страната съгласно споразумение, сключено с посредничеството на ООН, което позволява безопасно преминаване. Но привлечено от премахването на вносните мита, все повече зърно се насочва и на запад по сухопътните "пътища на солидарността" на ЕС.
Ако Украйна стане член на ЕС скоро, тя ще получи най-голямата част от парите по Общата селскостопанска политика на стойност 386 млрд. евро, която възнаграждава страните според тяхната земеделска площ. Нейните земеделски площи са по-големи от територията на цяла Италия. Средната площ на стопанството е 1 000 хектара, докато в ЕС тя е едва 16 хектара.
През уикенда министър-председателят Денис Шмихал заяви пред "Политико", че Украйна се стреми да се присъедини към ЕС през следващите две години. Въпреки това, преди срещата на върха ЕС-Украйна този петък, посещението на еврокомисарите в Киев има за цел да ограничи тези големи очаквания.
Тъй като присъединяването засега е далечна мечта, усилията на ЕС "с право са насочени към подпомагане на военните усилия на Украйна", заяви Пека Песонен, ръководител на земеделското лоби на ЕС Copa & Cogeca. "Когато погледнем цялостната картина, земеделието дори не е нещо, което трябва да обсъждаме".
След нахлуването на Русия Брюксел преустанови всички мита и квоти за внос на украински стоки, включително селскостопанска продукция. Мярката спаси Киев, но нанесе тежък удар върху селскостопанското производство в държавите по фронтовата линия на ЕС.
По-специално полските фермери се оплакват, че липсата на мита върху селскостопанските стоки привлича на местния пазар безпрецедентни количества украинско зърно, което вместо да бъде изнесено от страната, се конкурира директно с местното производство.
Междувременно земеделските производители в България твърдят, че не могат да печелят от отглеждането на слънчоглед - основен експортен продукт на страната. Двайсеткратното увеличение на украинския внос принуди цените да спаднат почти наполовина. Повече от три четвърти от местната реколта е била изместена от преработвателите.
На срещата на министрите на земеделието на ЕС тази седмица в Брюксел Полша, България, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия призоваха да се ограничи рязко нарастващият внос на украинско зърно и да се компенсират засегнатите земеделски производители.
Тези страни не поискаха повторно въвеждане на мита - стъпка, която доскоро беше подкрепяна от комисаря по земеделието на ЕС Януш Войчеховски - но призоваха за незабавни действия, за да се предотврати влошаването на ситуацията.
"Ако не бъде ограничено, това увеличение на вноса може да причини сериозни затруднения на производителите от ЕС в селскостопанския сектор. Подобна ситуация изисква спешна реакция, тъй като производителите от ЕС вече са засегнати", твърди групата в съвместен документ с позиция преди заседанието.
По време на обсъждането няколко други държави подкрепиха призива. Войчеховски, който е полски гражданин, заяви пред министрите, че ще активира резерва на блока за кризи в селското стопанство. За да влезе в сила, това обаче ще изисква одобрението на всички 27 държави членки.
Някогашната житница на Съветския съюз, селскостопанският сектор на Украйна претърпя приватизация и преструктуриране на колхозите в края на 90-те и началото на 2000-те години.
През следващите години украинското селско стопанство привлича вниманието на някои от най-големите олигарси в страната, които осъзнават, че земеделието предлага по-големи възможности за печалба - повече от тежката промишленост или металургията.
Днес секторът е доминиран от големи стопанства. Само 20 компании контролират 14% от земеделската земя в Украйна, като някои агробизнеси се простират на 300 000 хектара или повече.
В интервю за "Политико" миналата година заместник-министърът на икономиката Тарас Качка заяви, че е наясно с опасенията на фермерите от ЕС, свързани с огромния мащаб на украинското производство на храни, и призна дългогодишното напрежение във връзка със селскостопанската конкуренция между ЕС и Украйна.
"Абсолютно очевидно е, че украинският модел на земеделие е доста различен от този на ЕС, затова трябва да имаме, да инвестираме много във взаимното разбиране за това как трябва то да се интегрира, за да не се създават проблеми за фермерите от ЕС или за украинските фермери", каза тогава Качка.
Тъй като Украйна, както и други новоприсъединили се страни преди нея, ще започне да взема повече от бюджета на ЕС, отколкото да връща обратно, членството на страната ще означава "сериозно" намаляване на общия пакет от пари, отпускани на други страни, каза Орели Катало от френския мозъчен тръст IDDRI.
И поради капацитета на Украйна да произвежда милиони тонове евтино, но висококачествено зърно, настоящите лидери в земеделието на ЕС, включително Франция и Полша, "ще се изправят пред внезапна конкуренция, която нито агрономическият им потенциал, нито производствените им разходи ще им позволят да спечелят", допълва Катало.
Все пак перспективата за присъединяване на Украйна към ЕС може да даде тласък на реформата в селскостопанския сектор на блока.
От една страна, това би могло да бъде стимул за премахване на настоящите земеделски субсидии, основани на площ, в полза на определени природни и екологични услуги, каза Бетина Рудлоф от Германския институт за международни отношения и сигурност.
А това би могло да означава повече пари за по-малките семейни ферми, предпочитани от Войчеховски и много национални министри на земеделието, включително в родната му Полша.
Присъединяването на Украйна също така ще даде на ЕС огромен лост за влияние на геополитическата арена, каза Рудлоф. Тогава делът на блока само в световния износ на пшеница ще бъде около 30 %, изпреварвайки сегашния лидер на пазара - Русия.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай