Инфлацията за 2022 г. е 16.9%, според НСИ. Хранителните стоки като цяло са поскъпнали с 25.6%, като най-голямо е покачването на цените на млякото, млечните продукти и яйцата. Най-драстичен е скокът на цените на яйцата - с 65% до 5.12 лв. за 10 броя.
Данните на Евростат показват същата тенденция в ЕС за 2022 - най-рязко е поскъпването на зърнените култури (+45%), яйцата (+43%) и млякото (+31%). Цените на яйцата са се увеличили във всички европейски държави през миналата година, като процентът варира от +6% в Люксембург и +7% в Кипър и Гърция до +68% в Холандия, +74% в Белгия и +76% във Франция.
Ивайло Гълъбов - председател на управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България и член на управителния съвет на Развъдната птицевъдна асоциация пред Капитал.
Кои са основните фактори за поскъпването на яйцата?
- В условията на свободен и висококонкурентен пазар цената се формира от търсенето и предлагането. Пазарната цена и себестойността на яйцата много често нямат добра кореспонденция. В продължение на цялата 2021 г. например себестойността на първичните птицевъдни продукти, в това число и яйцата за консумация, беше много по-висока от пазарната цена. Птицевъдите стоически понесоха огромни загуби, както и другите животновъдни сектори в целия ЕС. Пазарните цени се задържаха ниски твърде дълго, защото туризмът и ресторантьорството още се съвземаха от ковид пандемията и търсенето беше много по-ниско от обичайното. Големите загуби накараха фермерите да забавят темпото. Птицевъдите в България имат ангажименти да не намаляват производството, според дългосрочни договори с държавен фонд "Земеделие", и това реално спаси местната индустрия от срив на производство. За съжаление, птичият грип нанесе големи поражения на фермите в ЕС и Обединеното кралство и това допълнително усложни обстановката. Една част от засегнатите от птичи грип птицеферми в България не са получили полагащите им се обезщетения, предвидени в европейския бюджет, и това не им позволи да възстановят бързо дейността си. Това са причините да се обърне трендът и днес търсенето на яйца е по-високо от предлагането, което доведе до поскъпването на яйцата за консумация в България и в целия ЕС с 67%.
- В животновъдството 2+2 невинаги е 4. Животните се разболяват, стресират се от природни аномалии, изискват 24-часови грижи през всичките 365 дни, без да се интересуват от заетостта и здравето на фермерите. Присъщи разходи за кокошките са младите птици, фуражите, електроенергията, горивата, трудът, ветеринарните препарати, опаковките и др. Цената на фуражите има най-голямо значение за себестойността на първичните продукти в сектор "Животновъдство".
- Цената на свободния пазар на електроенергия стана три пъти по скъпа от тази на регулирания. Дългосрочните договори за доставка на всички индустриални потребители бяха прекратени едностранно през лятото на 2021 година и от тогава до момента ние купуваме електроенергия по цени ден напред с 220% повишение на цената. Войната в Украйна доведе до повишение на цените на металите и технологичното оборудване със 130%, на зърнените и маслодайни култури с 50%, както и на горивата със 70%.
- България е малка страна и позволява къси вериги на доставка от производител до търговец на дребно. Цените на едро на всички хранителни стоки, в това число на яйцата и пилешкото месо, се следят коректно от Евростат и са публични. Като предвидим 20% ДДС (вместо 8% в Германия и 3% в Полша), можем лесно да изчислим повишение от 40-50%. В тази надценка обаче има калкулирани складови и доставни разходи, както и за търговия на дребно, които са се увеличили многократно. Свикнахме да пазаруваме в просторни, добре обзаведени магазини, но в днешните условия комфортен климат в огромни търговски помещения и температурен режим в хладилниците се постига с много пари. Потребителските стоки днес са във фокуса на обществото. В миналото останаха КТБ, АЕЦ "Белене", пандемията, дори войната в Украйна остава на заден план. Тези сметки обаче няма да останат неплатени, напротив, ще ги платим всички ние.
- Около 95% от производството на яйца в България е организирано в 50-60 фирми, равномерно разпределени в страната. Изключение прави само Югозападна България, където традиционно има по-малко птицеферми, защото има по-слабо развито зърнопроизводство.
- Повече от 15 ферми имат приблизително еднакви капацитети и стоят добре на пазара. Те работят при висока конкуренция. Няма да е коректно да посочим 5 от тях.
- При пресните яйца клас А делът на вносните яйца е до 2%. При яйцата за индустрия обаче той е значително по-голям, за да стигне общо около 3%. Местно производство е 81 хил. тона годишно, а вносът е 2.3 хил. тона. В действителност вносът е малко по-голям, но тъй като е в сивата икономика, не се отчита коректно от статистиката.
- Износът е около 14.3 хил. тона, което прави 17.6%. от общото производство. Българските яйца се приемат добре на пазарите в Гърция, Германия, Швейцария, Румъния, Хърватия и др.
- В по-силните икономики инфлацията е вече овладяна. Доходите на българите остават най-ниски в ЕС и покупателната способност ще се запази ниска. Банковата система е стабилна. Това са предпоставки да очакваме, че в България инфлацията също ще бъде овладяна. Може да се очаква, че високите цени на електроенергията и горивата ще стимулират изграждането на ВЕИ за собствени нужди и използването на електрически автомобили. В случай, че се запази достъпът на Украйна и Русия до международните пазари на зърно, вероятно цените на зърнените и маслодайните култури ще се върнат до нива, близки до тези преди войната. Това са добри предпоставки за стабилизиране на сектор "Птицевъдство" и плавно нарастване на доходите на заетите в него работници както и на инвеститорите. В нашия сектор се печели от оборот, не от високи цени. За съжаление, често нелоялната конкуренция и трудният фискален и ветеринарен контрол в условия на единен европейски пазар и свободното движение на стоки и капитали ни поднасят неприятни изненади и водят до пазарни аномалии, каквато в момента се наблюдава с цената на пилешкото месо.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай