През последните няколко седмици сме свидетели на множество сигнали за трудности в управлението на редица държавни и общински предприятия в България, за част от които вече неколкократно сме писали[1]. Необясним е стремежът на държавната и местната власт да упорства в опитите да се справи с проблем, който всъщност се корени в отговора на въпроса „Трябва ли и защо държавата да се занимава с предоставянето на тази услуга вместо частни компании при пазарна конкуренция?“ Банкирането, разнасянето на писма, продажбата на винетки или организирането на изложения не са типичните – описани в различни икономически учебници – „публични блага“, въпреки че част от тях се смятат за традиционни, а приватизирането им – за грях.
Ето поредният пример: от началото на годината „Български пощи“ ЕАД е с ново ръководство. Това е едно от най-старите държавни предприятия в България, като основната му дейност е предоставяне на „универсална пощенска услуга[2]“, както и допълнителни услуги, например разпространяване печатни издания, продажба на винетки, предоставяне на пенсиите на пенсионерите и др. От изявленията на новия изпълнителен директор на дружеството разбираме, че:
1) Пощите в България разполагат с много добре развита инфраструктура (2973 пощенски клона), но въпреки това дружеството е на загуба, която се очаква да достигне 55 млн. лв. за 2022 година. По данни от Търговския регистър „Български пощи“ е на постоянна загуба през последните поне седем години. Субсидиите, от своя страна, нарастват трикратно за периода, достигайки близо 35 млн. лв. през 2021 г.
2) „Виновна“ е високата конкуренция на куриерския пазар, която не позволява на дружеството да се развива и да печели. Интересно защо частните доставчици не се оплакват от конкуренцията от страна на силно субсидирано държавно предприятие?
3) Опитите да се разшири и подобри дейността на дружеството (например чрез изпълнение на два от проектите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост) са обречени на провал. Спасение се вижда единствено в увеличение на държавната субсидия. Защо обаче чак сега, след като планът вече е приет и следва да се изпълнява, става ясно, че „Български пощи“ всъщност не може да изпълни проектите? Трудно е да си представим, че проектите са били държани в тайна от от ръководството на дружеството вече две години.
4) Ковид кризата през 2020-2020 г., която донесе невиждан бум в работата (и съответно приходите, печалбата и развитието) на частните куриери, явно мистериозно е подминала „Български пощи“ – през този период дружеството не само, че не е изплувало на повърхността, но и е реализирало една от най-големите си загуби.
В крайна сметка обаче примерът с националния пощенски доставчик на България е поредното доказателство, че управлението на търговски дружества от държавата е трудно, неефективно и със слаби резултати. Често срещани са трупане на загуби и задължения към доставчици; декапитализиране; опити за овладяване на активи, имоти и сгради; корупция при обществените поръчки; липса на конкурентни предимства и/или трудности да се наложат на конкурентни пазари. Най-големият проблем обаче остава предоставянето на качествена услуга, която да осигури смисъл в съществуването на повечето държавни и общински фирми. Наличието на конкуренция на даден пазар често показва, че държавата няма място на него като пряк доставчик, а в много случаи – и като регулатор. Да не забравяме и че част от услугите могат да се предоставят алтернативно – например получаването на пенсии от пенсионерите по банков път вместо в брой на гишетата в пощите, изпращането на електронни писма вместо на хартия и много много други.
За да завършим с оптимистична нотка, ще отбележим и едно от малкото позитивни събития от последните няколко седмици – решението[3] за преструктуриране на няколко (3 от 16) държавни предприятия, създадени със специален закон, в административни структури вследствие на направен анализ и препоръки към него. Има ли воля, намира се и начин.
[2] Универсалната пощенска услуга е дефинирана в чл. 34 на Закона за пощенските услуги и се предоставя от „Български пощи“ ЕАД съгласно договор с потребителите.
[3] Решение №1045 на Министерския съвет от 21 декември 2022 г. за приемане на Програма за преструктуриране на преобразуване на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от търговския закон държавни предприятия
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай