Четвъртък, 22 Февруари 2024

Анатоли Станев поздрави арменската общност по случай Рождество Христово

Анатоли Станев поздрави арменската общност по случай Рождество Христово
Публикация   17:47     05 Ян, 2023 /     akcent.bg   /     301

    На 6 януари арменците празнуват Рождество Христово. Арменската църква отбелязва в един и същи ден и Коледа, и Богоявление. А тази вечер е Бъдни вечер. Сред първите, които отправиха поздравления към общността в Русе, беше областният управител Анатоли Станев. Той им пожела здраве, благополучие, споделени мигове и щастие във всеки дом. „Нека 2023-а бъде изпълнена с надежда, вдъхновение и мъдрост! Нека имаме силата да сътворяваме повече добрини, водени от разбирателството помежду си. Продължавайте да бъдете пример за опазване на семейните традиции и обичаи, на задружността и волята за преодоляване на трудностите“, каза Станев. В своето послание към миряните и енориашите отец Дирайр Хадавян призова те да се обичат и да проявяват тази любов не само по време на големи християнски празници, а това да бъде постоянно. „Благодарение на огромната безгранична любов на Бог Отец Христос се въплъти и дойде на земята като човек, за да изкупи нашите грехове и да поеме на плещите си греховете на цялото човечество. Тази любов той я изисква от нас и тя не трябва да се проявява само на Рождество“, сподели още свещеникът.

   Тази вечер ще бъде отслужена Света литургия за Джъракалуйц (в превод от арменски това означава запалване на светилниците), а вярващите ще отнесат със себе си в домовете си запалените в храма свещи, които символизират божествената светлина и благословението на църквата. Запалените светилници пък са символ на светлината, която излъчвала Витлеемската звезда, указала пътя на тримата влъхви към Младенеца Иисус. На 5 януари след Светата литургия вярващите арменци се поздравяват един друг с думите: „Христос се роди и ни се яви. На вас и нас блага вест“. А в отговор се казва: „Да е благословено явяването на Христос“. Същевременно довечера по стара традиция след службата скаутите на АФД „Хоменътмен“ ще посетят домовете на част от миряните, за да занесат благат вест.

   От 2015 г. по разпореждане на духовния глава на Арменската апостолическа църква новата година започва с освещаване на нар. Според арменските традиции този плод е символ на живота, разцвета и изобилието. Той е още символ за пролятата Христова кръв и чудотворното възкресение на Спасителя, както и на многообразието от добродетели Божии. Прието е наровите зрънца, които според преданията са 365 (колкото да дните в годината) и са стегнати под здрава ципа, да се асоциират с многобройните вярващи, обединени под знака на църквата. Освен това за тях плодът символизира и арменската диаспора, пръсната по цял свят, но събрана в едно от предаността към вярата и храма. Идеята на жизнеутвърждаващия обред по освещаване на нара е призив към любов и единство, към духовност, предопределяща човешкия път.

   На следващата сутрин – 6 януари, също се извършва Света литургия, след което се извършва и обредът по освещаване на водата – в памет на Христовото Кръщение. Свещеникът, отслужващ литургията, добавя в нея капки от Светото миро и я благославя с молитва. Съгласно традицията, вярващите отнасят по домовете си от тази вода, слагат я в ястията, използват я за болни като целебно средство, защото се смята, че водата, осветена в този ден и наречена „кръстена“, притежава специални благодатни свойства. Водата от Богоявление трябва да се съхранява благоговейно и вярващият трябва да се отнася към нея като към голяма светиня.

   В Арменската църква е запазена и друга традиция, която се следва от векове. Благата вест за раждането на Христа се предава като се посещават домовете на вярващите и се освещават.

   На въпроса защо арменците не празнуват Рождество Христово на 25 декември, отговорът е лесен: защото като държава, първа приела християнството за своя държавна религия през 301 г., до ден днешен Арменската апостолическа църква остава вярна на евангелската традиция и послания. Исторически е известно, че до 4 век всички християнски църкви отбелязват раждането на Спасителя именно на 6 януари. Макар че точната дата на появата му на бял свят не е исторически установена и не е записана в евангелията.

   Католическата църква променя датата на 25 декември през 336 г., водена от свои съображения – за да откъсне хората от езическия празник, посветен на раждането на Слънцето, който се е чествал на този ден с голям размах. А 6 януари се запазва като празник на кръщаването на Иисус Христос.

   За времената, за които говорим, в Армения няма подобен езически обичай за отдаване на почит към Слънцето. Така че Арменската църква единствена съхранява традицията и досега. А ако трябва да се опираме на свидетелства, то най-древният документ, който носи не само символичен или исторически, но и конкретен богослужебен, уставен характер, е т.нар. „Арменски лекционарий“, датиращ от началото на 5 век и повествуващ за започналото на 6 януари празнуване на рождественските дни в Йерусалим в края на 4 век. Към тази дата се придържа и един от известните богослови – Епифаний Кипърски, който умира през 403 г. Гностиците също упоменават деня 6 януари като Рождество. Тази дата се среща и при Климент Александрийски (2-3 век).

   Не по-малко интересен факт е, че постите продължават само в периода между 29 декември и 5 януари, а не както е прието в православието 40 дни. Те обаче са по-строги. По време на тях не се употребява мляко и риба.

   При приготвеното на празничната трапеза също има специфики. На нея трябва да има традиционни неща, пита с късмети, хляб, тъй като той е берекетът на къщата. Не по-малко внимание се отделя и на сладките, ашурето, сушените и пресни плодове, постните лозови сърми, пилафа, нахута, боба и кешкека, което е традиционно, обредно арменско ястие, състоящо се от пилешко месо и жито.

 

Тагове : арменци , Коледа ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha