Служебният кабинет успя да вкара бюджетния дефицит за 2022 г. под заветните за еврото 3%

Публикация 02 Ян, 2023 / akcent. bg / 295

Леко преизпълнение на приходите и забавяне на инвестиционни проекти са в основата на по-доброто от очакванията салдо

На касова основа дефицитът е едва 1.5 млрд. лв., или 1% от БВП при заложени в актуализирания бюджет 4.1%
Приходите са 64.7 млрд. лв., като ако се изключат еднократните ефекти, превишението е слабо, а при ДДС дори са събрани под очакваното
Разходите са под бюджетираните главно заради по-бавно усвояване на европейските фондове

Държавните финанси приключват годината в по-добра форма от очакваното и заложеното. Такъв извод може да се направи от предварителните данни за изпълнението на бюджета от финансовото министерство, според които дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) ще е около 1.5 млрд. лв. или 1% от прогнозния БВП, докато разчетите при актуализацията през лятото бяха за 6.2 млрд. лв. или 4.1% от БВП.

Освен това на начислена основа (по следената от Брюксел методология) салдото се очаква да е около -2.9% от БВП. Така България ще може да постави още една важна отметка в чеклиста си по пътя си към еврозоната, тъй като нивото под 3% означава, че страната дори и без действащата дерогация би се вписала в Маастрихтския критерий. Министерството на финансите (МФ) също отчита, че това "дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната". Така основна потенциална спънка остава инфлацията както проблем е и свиващото се време за подготовка на институциите и бизнеса за преминаването към еврото.

С приходно предупреждение

От МФ обясняват, че въпреки ревизираните нагоре прогнози за БВП с над 11 млрд. лв. не се наблюдава огромно преизпълнение на приходите. Ако се елиминират еднократни ефекти то е едва 2.1% над заложеното като идва основно от продажба на парникови квоти и от осигуровки, а не толкова от данъци. Това дава основание на финансовото отново да вмъкне завоалирано предупреждение за прекомерната бюджетна щедрост сред намиращите се в перманентен предизборен режим политически партии. "Параметрите по изпълнението на приходите по КФП са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи приходите по бюджета да нарастват трайно и устойчиво през следващите години", пише в анализа на ведомството.

Общо приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2022 г. достигат 64.7 млрд. лв., като от тях около 3.8 млрд. лв. са окачествени като "с еднократен извънреден характер за компенсация на високите цени на електроенергия на свободния пазар". Ако те се елиминират приходите биха били 60.9 млрд. лв.

Друг аргумент за повече предпазливост при бюджетирането за следващата година е, че преизпълнението при данъчните постъпления е едва с 0.1 млрд. лв. над планираното - 31.6 млрд. лв. То идва от данъците върху печалбите на фирмите и доходите на хората, което е обяснимо при всевъзможните компенсации и ръста на доходите. По-странното е, че въпреки по-доброто от очакваното развитие на икономиката, приходите от косвени данъци са по-ниски от планираните за годината. При ДДС се очаква постъпленията за годината да са с около 0.67 млрд. лв. под заложеното, въпреки че не само БВП, а и инфлацията надхвърли очакванията от пролетта. Същевременно при неданъчните приходи преизпълнението надхвърля с над 13% очакванията, но те са общо 8.3 млрд. лв. и оказват по-малък ефект върху общото салдо.

Очаквано капиталово спестяване

Предвидимо по-значимо влияние за свиването на дефицита има разходната част на бюджета, където изпълнението е едва на 95.6% от заложеното. Като сума това е около 66.2 млрд. лв., в които обаче също влизат класифицирани като еднократни разходи - предимно компенсациите на бизнеса за скъпия ток - около 3.3 млрд. лв., така че без тях числото би било 62.9 млрд. лв.

От МФ отбелязват, че по-малкото разходи се дължат предимно на слабото усвояване на европейските фондове и най-вече на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. "През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на около 2.7 млрд. лв., но данните сочат, че ефективно усвоените разходи по ПВУ са едва 0.1 млрд. лв.", обясняват от министерството.

Забавяне има и по инвестиционната програма финансирана от държавния бюджет. По тази линия също не е пропусната възможността да се бие тревога - според МФ "това измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г."

Всичко това се случва на фона на наддаването с идеи за покачване на минимална работна заплата и пенсиите, удължаване на различни компенсации и облекчения, нови и нови ДДС изключения и други всевъзможни лобистки или популистки поправки. От днес реално държавата продължава да работи с бюджет 2022 г., след като нов така и не бе внесен от служебното правителство, но при повишена минимална работна заплата със 70 лв. до 780 лв., решено на 29 декември, както и с множество други изменени параметри.

Тагове : кабинет , эбюджет , дефицит , преизпълнение , приходи ,