От няколко години се занимавате с публична реч. Кой от световните политици днес е пример за добър оратор?
- Хората, с които работя, често ми задават този въпрос и винаги ми е много трудно да отговоря. Все пак бих казала, че има две речи на Володимир Зеленски от първите няколко седмици на войната, които правят впечатление. Едната е пред английския парламент, другата е пред Бундестага. В първата той прави препратки към реч на Чърчил от 1941 г., когато той е трябвало да мотивира хората да го подкрепят във войната срещу Хитлер. Тя завършва с перифраза на Хамлетовия въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш". Това е една добра политическа реч. Зеленски очевидно умее да говори, така че да стига до различните публики, към които се обръща.
Цялакта му комуникация в тази безпрецедентна ситуация може да бъде изследвана и в повечето случаи давана като добър пример.
Кои български политици комуникират добре посланията и идеите си?
- В последния месец ми направиха впечатление двама млади политици. Единият е Явор Божанков, а другият - Крум Зарков. Явор Божанков умее да разказва истории чрез своето говорене, което е изключително рядко срещано на българската политическа сцена. И двамата имат ясен и конкретен език. Наскоро Крум Зарков реагира много добре комуникационно, когато жълто-кафяви сайтове започнаха да разпространяват обвинения срещу него, че напада невинни животни. Той даде интервю за един от тези сайтове и се държа безупречно. Бавно и спокойно обясни, че това са измислици. Атаката срещу него съвпадна и с внасянето на законопроект, който цели да въведе инструмент за разследване на главния прокурор, което идва да ни припомни, че все още е в сила традицията неудобните да бъдат опозорявани и сплашвани.
Минаха пет години, откакто слязохте от екран. Какви тенденции наблюдавате оттогава насам?
- Има опити нещата да се правят професионално и правилно. Но тези опити са единични и опитващите се много бързо биват плесвани през ръцете. Журналистите трябва да включат факти във въпросите, които задават на политиците, за да блокират лъжата още в зародиш, а не да я оставят да се развие и да заживее свой живот.
Лъжата у нас е оставена да се превърне в чудовище с огромни размери. Ролята на четвъртата власт е да се бори с това чудовище. Продължавам да смятам, че българската журналистика е обезоръжена, устата, ръцете и краката ѝ са завързани. Изключенията потвърждават правилото. Честната и смела журналистика е натикана в малки ниши.
Какво може да е противодействието?
- Лъжата и дезинформацията не са гледна точка, на която да се гледа като на автентична теза. Правилата, които аз съм се опитвала до последно да спазвам, включват например да не прекъсваш програмата, за да излъчиш изявление на един конкретен партиен лидер. Следващо правило - да не пускаш безкритично изявления и твърдения, които са лесно проверими лъжи и измислици. Част от работата на един журналист е да бъде подготвен и да знае каква дезинформация разпространява един или друг политик, за да може, когато се изправи пред него, да постави фактите на масата.
И друго - да не пропускаш години наред теми и въпроси, защото така ти е казано. Това продължава. Да си критичен към всички, когато имаш основание да си критичен. Да задаваш въпроси, които стъпват на факти. Да поставяш тези факти в контекст, т.е. да имаш памет. И да реагираш и опровергаваш лъжите, когато започнат да се леят от ефира. Казвам всички тези неща не защото съм била безгрешна - напротив, правила съм грешки, учила съм се от тях и знам цената им. Но знам и какво става, когато някой се заинати да спазва тези правила. Или спира сам, защото знае какво може да последва, или го спират не по негово желание.
Наскоро лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов попита Мирослава Иванова от Нова телевизия "Усещате ли как затъвате с тези въпроси?", когато тя съвсем логично се поинтересува от назначени активисти на ГЕРБ от служебен кабинет на Румен Радев. Поредно напомняне, че конкретни въпроси не трябва да има. Поредно напомняне какъв си представят силните на деня, че трябва да бъде журналистът - мълчащ и непитащ.
Говорейки за изминаващата година, ролята на медиите е огромна и по отношение на дезинформацията. Руската агресия в Украйна отприщи безпрецедентна информационна война у нас. Не че не се водеше и преди, но от февруари насам българският потребител е бомбардиран много интензивно с дезинформация, лъжи и пропаганда. Водещите световни медии посветиха свои предавания на фалшивите новини и дезинформацията, създадоха конкретни рубрики за проверка на фактите. Това у нас не се прави. И пак ще кажа - изключенията потвърждават правилото.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай