Българското селско стопанство е „на две крачки назад“ от идеята за дигитализация. Тя е по силите само на едрото земеделие в България. Това коментира Петър Петров, председател на Националната асоциация на младите фермери в България, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria. Той коментира състоянието на земеделието у нас по повод одобреният от ЕК преди дни Стратегически план за българското земеделие. По линия на общата селскостопанска политика общият бюджет е 7,7 млрд. евро, от които 5,6 млрд. евро европейско финансиране и над 2 млрд. евро национално.
Едрите земеделци имат възможности - използват дронове за наблюдение, прецизно торене и други и това е нещо много хубаво, обясни Петрол за концепцията, залегнала в една от целите на стратегическия план - подпомагане на земеделските стопани да възприемат иновации от прецизно земеделие до агроеколочини методи за производство. "За животновъдството, особено за дребните преживни животни, всички тези програми са абсолютен нонсенс. Те още не са внедрили механизация. След това е нужна роботизация и чак след това – дигитализация".
„Ние сме две крачки назад. Тези мерки се правят единствено и само за големите. Ако искаме да съхраним малките и средните стопанства, трябва да се даде повече тласък да се включи механизация, след това някаква форма на роботизация и чак след това на дигитализация. Просто сме много далеч като развитие“.
Нужна е промяна на концепцията за млад фермер, защото активните млади фермери в цялата страна са само няколко хиляди. Първо трябва да се осъзнае, че „раздаването на пари на калпак“ не работи и са нужни са мерки, с които младите хора, "започвайки от малки икономически единици, да имат потенциал да се развиват, а не да се ориентират спрямо точки за някой проект, който трябва да се спечели".
За "младите фермери" в стратегията са заложени 127,5 млн. евро, но "има порочни практики, които трябва да бъдат спрени", алармира фермерът.
"Правят се едни "бушонни" млади фермери, които тръгват с едни много големи стопанства, които няма как да са тяхна инициатива, за да могат през първите пет години, те да взимат огромни дофинансирания. Тази порочна практика източва допълнителните средства, които би трябвало да стигнат до истинските млади фермери. Един подобен "бушон" може да източи средствата за 100 по-малки фермери“.
Новият стратегически план няма да направи по-лесен стартът на младите хора в селското стопанство, категоричен бе Петров. "В момента, хора с над 30-годишен стаж в земеделието се отказват. Няма никакъв шанс някой млад човек с гола амбиция и някакви пари да успее, защото животновъдството и земеделието са доста скъпи удоволствия. Държавата е абдикирала от своето качество на земевладелец. Държавният поземлен фонд и общинските поземлени фондове са изпразнени и всичката земя, която е там е изоставена и то от 30 години и е негодна“.
По отношение на плановете за развитие на селските райони, чрез които ще се подпомогне създаването на близо 9500 работни места, ще се финансира изграждането на пътища, училища и детски градини, гостът каза тук е ключово да се промени концепцията за селски район.
„Има села около областни градове, които трябва да влязат в определението за селски район. Селата около Габрово, Враца, Монтана са доста ощетени и огромна част от тези пари няма да достигнат до тях. Един областен град от 30 000 души не ти дава никакви предимства за да те наричат урбанизиран район. Просто е нелепо“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай