След приключилия семинар на Националния статистически институт от темата Преброяване 2021 - Резултати, Акцент.БГ потърси отговорите по някои злободневни теми от Петър Ганев, старши изследовател към Института за пазарна икономика ИПИ в интервю на Румен Николаев.
- Една от злободневните теми продължава да е инфлацията. Как според Вас ще се развива?
Всички данни показват, че пикът на инфлацията в Българи е бил през септември, когато достигна 17-18 %. След това обаче се забелязва лек спад- разбира се, няма как да се срине. Но водещото очакване е следващите месеци, в началото на средващата година тя ще почне да пада. Това не означава, че цените ще се върнат там, където са били, а че поскъпването ще спре да бъде толкова голямо. Възможно е и някоя месечна инфлация да бъде отрицателна. Очакванията та са да има успокояване на този ефект, да падне под 15 на сто годишната инфлация и да върви надолу.
Интересното е, че в Европа инфлацията продължава да расте. В периферията на Европа и у нас ефектът беше директен заради недоразвити индустриални утношения или друго... Всъщност Западна Европа още върви нагоре, а при нас започна да пада.
Затова спомагат покачването на лихвите, евентуални решения откъм предлагането на енергийни суровини и продукти. Това ще направи възможно инфлацията като основна тема да отиде на по-задно място и да говорим по често за криза, рецесия в Европа, икономически разтеж...
- Говорейки вече за лихви, като че ли все по-често се налага мнението, че цените на имотите също са достигнали пика си и се очаква да почнат да падат?
Покачването на лихвите вече е факт- големи централни банки го правят. Дори ЕЦБ върви с няколко месеца закъснение от Фед. Това ще продължи половин година, а и повече.
В България вече се усеща фиксираната лихва, която се предлага, е различна от тази, която беше през лятото, строгостта при оценката на имотите, на доходите, на тези практики- да се комбинира ипотечен кредит с допълнение потребителски кредит... Тези неща почнаха да изчезват. Това е първата стъпка към затягане на кредитирането.
Имотите се задържат повече като оферти, някои не се реализират на нива, каквито са обявени първоначално. Изказът "Казвото и да пуснеш се продава" вече не е актуален.
Следващата стъпка ще е да се покачи по-видимо лихвата за нови кредити. Неизбежно е да се покачи и по старите кредити, въпросът е с колко.
В един момент ще видим спад в цените на имотите. Въпросът тук е спад ли ще е, срив ли ще е, пък колко ще е дълго... За това никой няма ясен отговор, но вероятността сме на пита и в момента има плато, може би тръгваме леко надолу...
- Факт е, че само за 6 месеца офертите за ново строителство нараснаха с 250 евро на квадрат, без да са се увеличавали цените на строителните материали говори за спекула..
Въпрос на търсене и предлагане. Ти предлагаш цена, на която някой може да купи. Всеки гони своя интерес.
- Защо обаче така се случи с цените на храните. Ако говорим за 17-18 на сто годишна инфлация, то при хранителните продукти, особено при млечните е в пъти?
Високата инфлация от 40-50 процента е в енергийните суровини. При храните естествено влиза и делът на енергетиката в производството, затормозени вериги на доставки. Храните по принцип са вулативни- има и сезонност при тях. Обикновено новината е когато се покачи цената, а като падне, не се коментира.
Потреблението на храни подкрепя тази инфлация. Чрез ваучерите и бюджетът подкрепя това потребление, а оттам и инфлацията.
Но смятам, че в следващите месеци разговорът ще е за икономическия разтеж,за работните места, за инвестициите, но малко ще е за цените, защото най-вероятно те ще се успокоят.
- На приключилия семинар, организиран от НСИ се говори за религии, общности, интересни и малко известни факти от изнесените резултати. Нормално е държавните институции да се запозваят с тях и да се направят съответните изводи.
На първа ръка кое е онова, което показват цифрите?
Изводите са безброй. Трудно може да бъдат обобщени. Променяйки населението, което намалява като цяло, се променя знаменателят на много показатели... Забогатяваме, тъй като БВП се относя към по-малко население.
- Ако напиша сега, че забогатяваме, не ми се мисли какви коментари ще последват...
Да, но това е статистически показател, не че реално сме забогатели. Статистиката отчита друго ниво на доходите. Голямата новина е този неочаквано висок спад на населението, включително и София. Имаме загуба на работна сила- между 10 и 30 процента. Икономиката трябва да се базира не на евтина работна ръка, а на по-висока добавена стойност, повече влагане на знания в производството, по капиталоемки производства.
Икономиката, към която вървим, в която по-малък брой хора произвеждат повече.
- Във вашата презентация по време на дискусията говорихте за вторични центрове като Русе, Велико Търново, Стара Загора, нека да вкараме малко повече конкретика...
- Виждаме най-различни положителни показатели- социални, икономически- заплати, чистота на въздуха, образование. Но демографията, по-скоро този механичен приток на населението от млади активни граждани към определени места- София, Пловдив и Варна. Това са трите големи и там има положително развитие.
Вэпросът е вторичните центрове кога ще могат да отключат потенциал. Според мен това са Русе и Велико Търново, Стара Загора и Бургас на юг.
Ако говорим за Русе и Търново, то може да се разчита на добрата образователна структура. Това традиционно Топ 5, Топ 6 по брой на висшистите, по оценки на матури и ДЗИ, кравнително висок коефициент на заетост, добра културна и социална среда. Всичко това показва, че има потенциал. Към момента все още тия вторични центрове все още губят население. Очакванията са в следващите 5-10 години тренда да се обърне и те да заемат своето водещо място. Сега ще се окажем по-нагоре- около 60 процента. Това внъщност ни е историческия максимум.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай