С Миглена Христова, член на УС на Българска асоциация за текстил, облекло и кожи БАТОК и представител на АИКБ за област Русе, разговаря Румен Николаев
- В края сме на календарната 2022 година. Как ще я изпрати конфекционният бранш в Русе?
Трудна година като за всички производства. Има голямо предлагане на работа, но няма достатъчно работна ръка. Цените на ишлемето, което основно се работи, нямат покачване. Има едно повишение с около 5 на сто, но спрямо 2018 г. През следващата година имаше намаление, като и в момента не може да стигнем до това ниво от 2019 г.
Затова реално трябва цените на ишлемето, което работим, да се повишат с около 30 процента. Става въпрос с това увеличение да може да се плащат адекватни заплати спрямо инфлацията и да се покриват производствените разходи.
- За кои държави работят предимно русенските конфекционери и шивашки фирми?
Масово в русенския регион се работи за френски възложители, около 60 процента, като МИК-БГ е на 99 на сто. В останалите 40 на сто преобладават поръчки от Германия и други страни.
- През този тригодишен период, който е бил наистина труден, със сигурност има фирми, които са приключили с дейността си?
Да така е, поне 5 фирми затвориха с работници между 50 и 100 души. В момента имам статистика от 2018 г., когато фирмите са били 221. Вероятно освен тези пет средно големи, още 10 малки са затворили.... Може би около 400 души са излезли на пазара на труда.
Това не означава, че хората са останали без работа- една част са отишли и работят в други шивашки фирми, други са се преориентирали към други браншове и професии.
- Скоро се събира УС на БАТОК в Пловдив. Какви актуални теми и въпроси разисквахте?
Това, което е известно - че работа има и че трябва да търсим работна ръка. А това може да стане, като се облекчи режимът за вкарване на работна ръка от трети страни. Това важи зи всички производства....
- Накъде сте се насочили?
Говорим за бившите съветски републики- Казахстан, Азърбейджан, Таджикистан и т.н. Виждаме в Русе, че има виетнамци.
Скоро проведохме среща с посланика на Бангладеш. Търсим и други възможности.
- А подкрепа или съдействие от държавата не търсите ли?
Търсим, но нямаме никаква подкрепа за облекчаване на режима за вкарване на работна ръка от трети страни. Процедурата е изключително тромава. И това е така, защото според мен няма кой да се ангажира да я съкрати... Да вземем за пример Полша. Украинците и преди войната за една седмица започват работа. Но там разрешенията за работа ги издава кметът на съответната община.
Проблемите с липсата на работна ръка явно много по-лесно може да се решават на местно ниво. Държавата може да координира тази дейност, но същинската работа е добре да се случва от местната власт и областните управи да следят този процес....
Сигурно ще звучи досадно от повтаряне, но Русе не се развива, градът запада....
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай