Настоящата година бе много динамична година за пазара на труда. Той все още е доминиран от кандидатите с изключително ниска безработица. Има много голям натиск от гледна точка на инфлацията и рекорден ръст на заплатите от 15%. Въпреки това този ръст не можа да компенсира скока на цените. Много малко са частните компании, които не са коригирали нивата на заплатите. Бизнесът реагира доста адекватно. Очаквам България да достигне до едни малко по-трудни времена през март-април, когато може да се стигне до безработица от 8-10%. Това каза Георги К. Първанов, HR експерт, член на Борда на Българска конфедерация по заетостта, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.
По-лесно могат да се посочат секторите, в които няма търсене на кадри - във финансите има по-голямо предлагане, поради консолидацията, която тече. Във всички останали сектори - производство, бързооборотни стоки, споделени услуги, колцентрове, селско стопанство има огромно търсене и недостиг на кадри, добави Първанов.
"Българският бизнес изпитва трудности при намиране на добри кадри и все повече работодатели се насочват към внос. Привличат се киргизстанци, узбекистанци и хора от други националности. От една страна трудно намират нужните кадри, от друга страна са притиснати от ръста на цени на суровини и енергоизточници, а от трета страна трябва да задържат тези кадри. Това, което имаме като информация по отношение на предстоящите празници е, че по-скоро ще се платят коледни бонуси, но не и една, станала традиционна в предишни години, 13-та заплата. Но все пак повечето работодатели ще направят някакво парти в края на годината. За бизнеса това беше като цяло успешна година, макар и с огромни предизвикателства".
По последни данни за пазара процентът на компаниите, възнамеряващи да редуцират персонала си е "пренебрежимо малък" - около 14%. Останалите над 80% планират да продължат да растат или да задържат персонала. Компаниите търсят и всички други възможни мотивации - ваучери за храна, бонуси, всичко което могат да предложат, за да бъдат конкурентоспособни, добави гостът.
"Нагласата е за предстоящо забавяне на икономиката но ние, на пазара на труда, не виждаме за момента такова нещо. Не се вижда и на имотния пазар. Така че аз оставам умерен оптимист за следващата година. Има един сценарий, ако завърши конфликтът и се намери бързо решение, е възможно и нашата икономика, и съседните да минат доста по-бързо през трудностите".
Относно прогнозата на Европейската комисия за очакваното забавяне на вътрешното и външно потребление, което да накара компаниите да отложат плановете за наемане на служители и да ограничат увеличението на заплатите гостът каза, че България стои "доста конкурентно" на фона на съседните държави и нямаме обявени мащабни съкращения, но "при всички положения пазарът на труда няма да е като през 2022 година, която беше много силна".
Мащабните съкращения във технологичните компании по света няма да засегнат страната ни, а напротив, именно IT секторът, аутсорсинг индустрията, производството, медицината, туризмът и услугите, които се възраждат, ще помогнат на страната ни и към момента "стоим по-стабилно".
Дори и да се изпълнят по-мрачните прогнози за рецесия, подчерта събеседникът, няма индикации за бъдещо масово освобождаване на персонал, но все пак той предупреди:
"Очаквам България да достигне до едни малко по-трудни времена през март-април, със закъснял ефект спрямо останалите страни. Подобна бе ситуацията по време на кризата от 2008 година. Безработицата може да се вдигне до нива от 8-10%, но не вярвам да достигнем тази психологическа граница, която бяхме почти достигнали при една от Covid кризитe".
Достатъчно ли са адекватни данните на НСИ и Агенцията по заетостта или методологията се нуждае от актуализация, след като към момента се използват данни от преброяването от 2011 година?
Какво е логичното и лесно решение за проблема с тежката бюрократична процедура по наемане на кадри от трети страни и какво можем да заимстваме като добри практики от Полша, например?
Успяха ли украинските бежанци да се интегрират на българския трудов пазар и защо?
Как трябва да се подходи към една евентуална вълна от руски бежанци и трябва ли българският пазар на труда да направи усилие да задържи специалистите, идващи от Русия?
Защо покачването на минималната работна заплата постепенно ще намалява все повече експозицията на България към индустрии като текстилната?
Наблюдава ли се връщане към работата в офиса и ще остане ли завинаги възможността за хибридна форма на работа?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай