Четвъртък, 25 Юли 2024

SOS: Стряскащ разказ на баща на 13-годишно момиче от Русе, вече наркозависимо

 SOS: Стряскащ разказ на баща на 13-годишно момиче от Русе, вече наркозависимо
Публикация   27 Окт, 2022   /     Румен НИКОЛАЕВ   /     2249

Дрога дебне отвсякъде, употребата ѝ добива размер на пандемия. Много е страшно, много е страшно... казва през насълзените очи

Снимките са илюстративни   

    Може би ако не бях се срещнал с бащата на едно 13-годишно момиче и не бях изслушал вълнуващия му разказ за това как детето се е превърнало само за месеци от жизнерадстен тийнейджър направо в парцал, едва ли щях да пиша тия редове.

  Последваха срещи и разговори с работещите в Превантивно- информационния център към Общинския съвет по наркотични вещества, с д-р Станислав  Иванов -   началник на Отделението за лечение на зависимости /ОЛЗ/ структурно звено от Центъра за психично здраве ЦПЗ - Русе,, Явор Димитров, зам. директор на ОДМВР, член на Общинския съвет по наркотични вещества, д-р Пламен Петров- прокурор в Окръжна прокуратура, Йордан Джамбазов, шеф на служба КООРС на Община Русе, бивш началник на ГДБОП в Русе, с д-р Росица Георгиева, началник на РУО- Русе, д-р Парашкевов, директор на РЗИ, с Алисе Муртезова- адм. директор на МБАЛ "Медика", с директори на основни и средни училища, с общински съветници, с представители на неправителствени организации...

  През това време с всеки познат, с когото разговарях, установих, че знаеше за сериозността на проблема или пък имаше познат или близък вече  наркозависим. Декларирах, че ще превърна борбата с наркотиците в собствена кауза и че виждам нещо страшно, не по-малко от пандемията с Ковид, но с много по-жестоки и трайни последствия. Като разликата е че тук проблемът се потулва, а обществото и държавата нехаят...

  Липсата на отговорност и ангажираност на обществото е довело употребата на наркотици, особено на марихуана, да се счита за нещо напълно нормално.  Проблемът с масовата употреба и разпространение на наркотици е проблем на самите употребяващи, на техните семейства, на обществото, което ще трябва да мисли за тези вече инвалидизирани деца на по 12-13 години, които никога вероятно няма да са онези работници и специалисти, които бизнесът очаква.

  Ръстът на наркоразпространението и на вече зависимите е над 20 процента, отчитат от Центъра за психично здраве, от ОДМВР, от Общинския съвет по наркотични вещества.

   Положението е повече от плашещо и налага спешни мерки от всички възможни институции, но най-вече от самите родители и учителите.

   Необходима е мобилизация и на държавно ниво за ограничаване на тази зараза, която прави нещастни и деца, и родители, която прави болното ни общество още по- болно.

  В няколко дни Акцент.БГ ще публикува пълниия текст на интервюта с представителите на институциите в Русе, които имат видимото отношение към проблема.

  След което с участието на всички, които декларираха готовност да се включат в тази явно трудна борба, да се постави едно начало за трайно ограничаване и спасяване на Русе и на страната от тази застрашаваща нацията опасност.

    В един момент се получава така, че ние се опитваме да градим кариера, да правим бизнес, за да оставим нещо на децата си, а се оказва, че трябва да продаваме всичко, за да ги лекуваме.

  

   Имам дъщеря на 13 години. В последните три-четири месеца усетих някаква промяна в нея. Не проявяваше заинтересованост към абсолютно нищо - към нормалните детски неща, към дрехи, към срещи с приятели, към екскурзии. Беше затворена в себе си и не общуваше нито с мен, нито с майка си. Това ме притесни и започнах да я наблюдавам. Не искаше да се къпе с дни, карахме я насила да се къпе.

   В един момент започнах да мисля как да разбера какво й има. Така един ден ми се обадиха от училището, в което учи. Казаха ми, че е откраднала от едно дете 150 лева.

   До този момент нито съм й повишавал тон, нито сме се карали. Винаги ме е слушала, всичко е било наред. В училище е добре. Давал съм й на ден 20 лева - за едни са малко, за други са много.

   Говорих с нея, скарах й се. Тя не се притесни изобщо. Дори ме заплаши, че ще ме заколи и други.

   Тогава забелязах, че по цялото й тяло има рани и то неестествени.

  Същата вечер ѝ взех телефона, разбих й паролите и всичко ми стана ясно.

Имаше чатове с други нейни приятелки. В тях си говорят единствено и само за дрога. Не видях едно изречение за училище, за дрехи, за заведения, за момчета.

Чатовете бяха единствено и само за дрога - откъде ще си купят, кой ще им я достави, кой продавал уникална дрога, на кого не била хубава. Става въпрос за трева и за матамфетамин - т. нар. кристал.

Вечерта говорих с нея,казах ѝ,  че съм видял и разбрал всичко и я попитах какво става.

Тя ми призна, че взема наркотици от август месец. Тогава я пратих на лагер на морето. Там седем дни не са си лягали. През всичкото време са били в една стая пет-шест момичета и са били денонощно дрогирани. Не са излизали от стаята, дори на плаж не са ходили.

Явно искат да си живеят в някаква тяхна среда, не искат да виждат други хора, всички други ги дразнят, всички други ги мразят.

Виждам, че това не е моето дете. В нея има омраза и всички други я дразнят. Ако даден човек  не е наркоман, тя изпитва непоносимост към него.

Разказа ми, че много нейни приятелки пушат трева и взимат метамфетамини.

          Всичко започнало от рождения й ден

 в края на март тази година. Там всички са пушили трева, взимали са и хапчета. И тя е пробвала, но след това й станало много лошо, не могла да спи, повръщала е. Чак след един месец, на 24 април взела метамфетамин отново, след това и на следващия ден, но пак  се почувствала зле. Минал период от един-два месеца, в който нее  вземала нищо. След това отново е пушила трева, но не е вземала метамфетамини.

Тогава отишли на лагера на морето в началото на август. Преди това подготвили всичко - купили от дилър четири грама метамфетамин .

След като се върнали от морето, решили, че повече няма да взимат наркотици. Лошото е, че си мислят, че решават и спират, но в следващия момент, като се съберат, и започват пак. Оттам нататък вече дори и не са искали да спират. Мислят само от къде ще вземат наркотик, как да се скрият, как да манипулират тестовете, които им правим вкъщи. И всичко се върти само около това.

Правили сме й няколко пъти тестове за наркотици.

Техният свят  се върти само около дрогата и нищо друго не ги интересува.

След това реших да я заведа на лекар  в Центъра за психично здраве. Разходихме се из лечебното заведение, но тя не прояви никакво притеснение и страх.

Казах й, че след седмица ще влезе за лечение. Докторът й обясни всичко, но тя не осъзнаваше, че има проблем. Чакаше разговорът да приключи и да отиде отново да се надруса.

Като излязохме оттам, ми каза, че има силен характер и че повече няма да взима, обеща ми.

Оставих я да излезе една събота. Дадох й телефона. Разбрахме се да се прибере в 20:00 часа. Звъннах й към 19:45 часа и казах, че ще дойда да я взема, за да се приберем вкъщи да вечеряме.

Тя ми каза, че е в двора на училище (ОУ "Иван Вазов") в центъра на града и че е с нейните приятелки и ще се прибере след час.

Помолих я, направих се на сърдит, за да й вменя някаква вина. Пред нея съм плакал като малко дете. Не съм плакал никога през живота си, исках да събудя някакво чувство у нея.

Тя не каза нищо и не прояви никакво съжаление.

Тогава отидох до двора на училището. Беше много тъмно. Застанал съм на близко разстояние от тях и ги наблюдавах.

Беше страшна картина. Тези деца са по 20 килограма, това не са деца, а мумии. Целите са в рани и пъпчасали. Ходят с шапки и качулки.

Дилърът беше до тях и вече уреждаше къде да занесе един грам. Той също беше много слаб... жалка история е.

Тя беше с пет-шест деца и пушеха трева. Тогава отидох и я прибрах. Никой от тях не се притесни, че ме вижда. Прибрах я в нас и й казах, че не може да спре. А тя ми отговори, че това било само трева, че било безобидно.

   Вечерта пак имахме разговори. Тя ми разказа от къде взимат, какво взимат.

Каза ми, че много деца пушат трева и взимат дрога. Всичките й приятелки са отличнички в училище. ...

    В неделя сутринта бях по работа извън града и жена ми се обади по телефона, и ми казва, че било нещо страшно. Прибирам се и  виждам детето си, че е като парцал. Не е вечеряла. Сутринта закусва, но с ръце, храната пада по земята. Не издържах, взех я в колата и я закарах до русенско село, където имам имот.

Тя ме има вече за враг, че съм я откъснал от нейната среда. Каза, че иска да си отиде до стаята. Малко по-късно излезе и почна пак да заплашва, че няма да стои тук, че ще ни избие.

Заявих й, че няма да излезе от там, докато не се оправи.

Така четири дни по-късно вече изглеждаше много по-добре. Взех й куче, за да се грижи за него, да се разсейва. Имаше вече коренна промяна у нея. Видях, че няма нужда от дрогата, но я е страх заради нейните приятелки, че ще остане сама.

В началото по нищо не си личеше, че взима наркотици. Обяснявах й, че наркотиците са голям проблем. Но явно е много умна и смела и си мисли, че като реши да спре, няма да има проблем. Явно съм я надценил.

Докторът каза, че евентуално след третия месец ще има някаква промяна. При нея се получи след четвъртия ден.

Вече е спокойна  до момента, в който не каже, че иска да излезе. Тогава започват скандалите. Спрял съм я да ходи и на училище.

Детето ми живее в добро семейство, обезпечена е финансово. Каза ми, че й липсвала семейната обстановка, но това не е вярно, а търси само оправдание. Винаги е била с мен и с жена ми. Обиколили сме целия свят.

                  Започнала е да взима наркотици от интерес.

  Истината е, че наркотиците са нещо много коварно и всеки може да се подхлъзне.

   - Какво е един баща да разбере, че дъщеря му има проблем с наркотиците?

  Това не може да се опише. През живота си не бях плакал. Такава ситуация не може да се опише с думи.

Бих казал на всички родители, че проблемът е много сериозен и да не го подценяват в никакъв случай. Да не слушат децата си какво им обясняват, защото са много манипулативни, да им правят дори тестове, за да разберат рано за проблема, ако има такъв. Необходим е много голям контрол. Друг изход от ситуацията не виждам.

В един момент се получава така, че ние се опитваме да градим кариера, да правим бизнес, за да оставим нещо на децата си, а се оказва, че трябва да продаваме всичко, за да ги лекуваме.

Много е страшно, много е страшно... Тези деца ги събира дрогата. При тях няма спорт, те са жертва на системата.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha