Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони ще обхване отново 215 общини. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) никога не е била само за земеделските производители, тя предвижда общо развитие на селските райони и подобряване на стандарта на живот в тях, като общините са неразделна част от нея. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев, цитиран от аграрното ведомство, по време на Годишната среща на местните власти 2022, организирана от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).
Министърът съобщи, че за него е заделен 8% от бюджета на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР), което е „малко над 550 млн. евро“.
Той уточни, че за подхода ЛИДЕР ще се прилага многофондово финансиране с участието на програмите „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Развитие на човешките ресурси“, „Образование“ и „Околна среда“. Предвидено е около 2% от бюджета на всяка програма да бъде заделен за прилагането на подхода, което осигурява допълнително минимум 185 млн. евро.
Земеделският министър потвърди, че към настоящия момент официалните коментари на Европейската комисия, които бяха 405, са напълно отстранени. „В последния месец в диалог с ЕК се получиха още над 105 допълнителни отметки, предимно от генералните дирекции „Действия по климата“ и „Околна среда“, те също са изчистени“, уточни Явор Гечев и подчерта, че целият план е готов.
Министърът обяви, че в момента има отворен прием за общинската мярка 7.2 по ПРСР, като срокът за подаване на проекти ще бъде удължен с един месец по искане на общините. Той допълни, че гарантираните бюджети за новия финансов период за общините ще облекчи до голяма степен работата им, защото ще знаят с какъв ресурс разполагат и с как да го разпределят.
Явор Гечев обърна внимание и на проблемите, като посочи, че сред основните е централизацията, както по отношение на финансиране на общините, така и при обработването на проектите. Като друг проблем той очерта недостатъчния административен капацитет на Държавен фонд „Земеделие“. Според него при встъпването в длъжност на служебния кабинет е имало малко над 5 хиляди приети, но недоработени проекти, като към момента те са паднали до малко над 2 хиляди. Сред тях той посочи проекти по мерките 4.1 и 4.2, както и предложения на Местните инициативни групи, като се надява „до края на годината те да бъдат изчистени“.
„По отношение на кадровия състав в ДФЗ, има тежък дефицит на хора, които да обработват проектите. От десет години не са правени промени и не е разширяван съставът на Фонда, а работата е станала няколко пъти повече“, коментира министърът. Той е на мнение, че в следващия програмен период част от дейностите могат да се аутсорснат и смята, че това може да се направи по подхода ЛИДЕР. „Напълно допустимо е местните звена да работят по него, а само контролът да бъде централизиран в ДФЗ“, уточни Гечев.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай