Прогнозите за мъчително работещ парламент с взаимно блокиращи се групи са на път да се сбъднат още в първото заседание на новоизбраното 48-о Народно събрание на 19 октомври. Причината - веднага след клетвата си депутатите ще са изправени пред задължението да изберат председател. А задачата ще е трудна заради липсата на комфортен брой гласове зад някой от кандидатите, но и неизбежна, тъй като това е непреодолимо условие, за да започнат изобщо работа.
Изборът ще е ключов, тъй като е първи тест за възможните мнозинства в силно фрагментирания парламент, който спешно трябва да приеме държавния бюджет за догодина и законите, свързани с отпускането на средства по европейския План за възстановяване и устойчивост. Недостигът на гласове вероятно ще бъде компенсиран с политически демонстрации на евроатлантическа идентичност и с тактически процедурни хватки при гласуването. А резултатът може да се окаже неочаквано решение, което да закрепи парламента, поне докато върви процедурата за излъчване на правителство и се гласуват най-важните закони.
Макар и "пръв сред равни" председателят на Народното събрание има решаващата дума при подреждането на законодателната програма, допускането на искания за изслушвания на министри и процедурите по време на заседания. Затова по традиция правото да го предложи получава най-голямата по численост парламентарна група.
В 48-ия парламент това е групата на ГЕРБ-СДС, която вече заяви готовност, но все още не е сложила име на масата. В медийни публикации като потенциален кандидат е сочен Росен Желязков, чието име нашумя като главен секретар на Министерския съвет по време на аферата "Костинброд". Желязков беше транспортен министър в последния кабинет на Бойко Борисов, а преди това е оглавявал Държавната агенция за електронно управление и Комисията за регулиране на съобщенията.
Групата на ГЕРБ обаче има едва 67 депутати и гласовете ѝ са крайно недостатъчни. Ако в залата присъстват всички депутати, както е обичайно за отриващото заседание, нужните гласове за избор са 121.
"Продължаваме промяната","Възраждане", БСП и "Демократична България вече заявиха, че не биха подкрепили правителство с мандат на ГЕРБ-СДС и не биха взаимодействали по никакъв начин с партията на Бойко Борисов. Ако следват същата политическа логика, не може да се очаква да подкрепят неин кандидат за шеф на парламента.
В изявления в последната седмица представители на бившата управляваща коалиция - "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България", неколкократно допуснаха гласовете да се осигурят съвместно от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Именно тези партии (заедно с останалата извън парламента "Има такъв народ" на тв водещия Слави Трифонов) свалиха правителството на Кирил Петков и станаха причина за поредните предсрочни избори.
"Дневник" изпрати въпроси до всички парламентарните групи дали ще подкрепят кандидат на ГЕРБ и дали ще имат свои номинации. "Възраждане" и ДПС не отговориха, а официалните позиции от останалите групи гласят, че тепърва ще взимат решения как да действат.
Единствено БСП обяви еднозначно, че няма да подкрепи предложение на ГЕРБ. "Когото и да предложи ГЕРБ за председател няма значение... Не можем да подкрепим. Не може 12 г. да сме се борили с този модел на управление и сега да кажем, че ще бъдем с тях", коментира депутатът Борислав Гуцанов пред "България он еър". Социалистите няма да имат кандидат за председател, а ще предложат за заместник Кристиан Вигенин, който заемаше позицията и в предходните четири парламента.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай