От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.
Брой и прираст на населението
Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%), или на 1000 жени се падат 927 мъже.
Фиг. 1. Население по години на преброяванията
В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0.7 през периода 2001 - 2011 г. на 1.2 през периода 2011 - 2021 година.
Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция.
Фиг. 2. Прираст на населението между преброяванията
Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е -501 хил., или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (-90 317 души).
Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция, или броят на лицата, напуснали страната през периода 2011 - 2021 година(344 хил. души).
Териториално разпределение на населението
Териториалното разпределение на населението се определя както от неговото естествено движение (раждания и умирания) и външната миграция, така и от вътрешната миграция и промените в административно-териториалното устройство на страната.
Към 7 септември 2021 г. населените места в страната са 5 257, от които 257 градове и 5 000 села. В градовете живеят 4 782 064 души, или 73.3%, а в селата - 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната.
В периода между двете преброявания населението в градовете е намаляло с 556 хил., или с 10.4%, а в селата с 289 хил. (14.2%).
Фиг. 3.Относителен дял на населението в градовете и селата по години на преброявания
С население над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети. Най- малкият град е Мелник с население 161, а най-голямото село е Лозен с население 6 471лица.
Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил - съответно 69, 64 и 11.
Най-голям е броят на населените места с население от 1 до 199 души - 2 561.
1. Разпределение на населените места според броя на населението им
към 7 септември 2021 година
Размер на населеното място |
Населени места (брой) |
Население (брой) |
0 |
199 |
0 |
1 - 199 |
2561 |
176288 |
200 - 499 |
1124 |
361302 |
500 - 999 |
697 |
487986 |
1000 - 1999 |
367 |
507638 |
2000 - 4999 |
184 |
541592 |
5000 - 9999 |
55 |
375413 |
10000 - 19999 |
34 |
470438 |
20000 - 49999 |
19 |
610627 |
50000 - 99999 |
11 |
737711 |
100000 - 199999 |
3 |
437064 |
200000 - 499999 |
2 |
630276 |
над 600000 |
1 |
1183454 |
Общо |
5257 |
6519789 |
Към 7 септември 2021 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.
Статистически райони
Половината от населението на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 691 хил. души, или 10.6% от населението на страната.
И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителното намаление в Северния централен (-18.7%) и Северозападния (-18.5%), а най-малко в Югозападния (- 5.1%).
2. Прираст на населението по статистически райони в периода 2011 - 2021 година
Статистически райони |
Население към 1.02.2011 (брой) |
Население към 7.09.2021 (брой) |
Прираст (брой) |
Прираст (%) |
Общо |
7364570 |
6519789 |
-844781 |
-11.5 |
Северен централен |
861112 |
700234 |
-160878 |
-18.7 |
Северозападен |
847138 |
690685 |
-156453 |
-18.5 |
Североизточен |
966097 |
831953 |
-134144 |
-13.9 |
Югозападен |
2132848 |
2024404 |
-108444 |
-5.1 |
Югоизточен |
1078002 |
959176 |
-118826 |
-11.0 |
Южен централен |
1479373 |
1313337 |
-166036 |
-11.2 |
Области
Най-голяма по размер остава област София (столица) с население 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живее 41.7% от населението на страната. Най-малка е област Видин с население 75 408, или 1.2% от населението на страната.
През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%). Общо за двадесет области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на население има в областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%).
Фиг. 4. Прираст на населението по области в периода 2011 - 2021 година
Общини
Остават големи и различията в броя на населението по общини. В 83 общини преброеното население е под 6 000 души и в тях живее 4.7% от населението на страната. Осем общини са с население над 100 000 души, или 40.2% от населението на страната. Най-голям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души - 62, и относителният дял на населението в тях е 13.7%.
Фиг. 5. Разпределение на общините според броя на населението им
към 7 септември 2021 година
Гъстотата на населението по общини варира от 1.68 души на кв. км. за община Трекляно до 3 135.75 души на кв. км. в община Пловдив.
Фиг. 6. Гъстота на населението към 7 септември 2021 година
Възраст
Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.
Фиг. 7.Възрастова структура на населението по години на преброяванията
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.3%, а на мъжете - 19.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. След тази възраст се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Фиг. 8. Възрастова структура на населението към 7 септември 2021 година
Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%.
Населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години е 4 069 400 души, или 62.4%. Спрямо 2011 намалява с 958 501, или с 19.1%.
Делът на най-младото население се увеличава от 13.2% през 2011 г. на 14.1%от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастовата група 0-14 намалява от 975 хил. през 2011 г. на 918 хил. през 2021 г., или с 5.9%.
В регионален аспект делът на най-възрастното население варира от 19.6% за област София (столица) до 31.5% за област Видин. В общо 21 области този дял е по-голям от средния за страната.
Фиг. 9.Относителен дял на населението на 65 и повече навършени години по области
към 7 септември 2021 година
Най-висок е делът на младото население в областите Сливен (18.7%), Бургас(15.3%) и Ямбол(15.0%), а най-нисък е в Смолян (11.0%), Видин (11.5%) и Габрово (11.7%).
Фиг. 10.Относителен дял на населението на 0 - 14 навършени години по области
към 7 септември 2021 година
Делът на населението в активна възраст (15-64) е най-висок в област София (столица) - 65.8% от населението на областта. Общо в осем области този дял е по-висок от средното за страната.
Фиг. 11.Относителен дял на населението на 15 - 64 навършени години по области
към 7 септември 2021 година
Общият коефициент на възрастова зависимост[1], изчислен по данни от Преброяване 2021,e 60.2, или на 100 лица във възрастовата група 15 - 64 навършени години се падат 60 лица под 15 и на 65 и повече години. За сравнение през 2011 г. това съотношение е било 46.5, или увеличението на тежестта на лицата в активна възраст продължава да расте.
В регионален аспект това съотношение е най-благоприятно в областите София (столица) (52.0), Благоевград (55.7) и Варна (56.8), а най-неблагоприятно е в област Видин (75.4).
Фиг. 12.Коефициент на възрастова зависимост по области
към 7 септември 2021 година
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61. За сравнение през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. от 124.
Това отношение е най-благоприятно в областите Сливен (79), Варна (71) и София (столица) (70). В две области коефициентът на демографско заместване е под 50 - Смолян (41) и Кърджали (46).
Фиг. 13. Коефициент на демографско заместване по области
към 7 септември 2021 година
Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране[2]. За 2021 г. тези граници са от 16 до навършването на 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 7 септември 2021 г. е 3 815 хил. души, или 58.5% от населението на страната. Спрямо 2011 г. трудоспособното население намалява със 762 хил., или с 16.7%.Мъжете са 1 997 хил., а жените -1 818 хил.
Населението над трудоспособна възраст е 1 726 хил. души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 979 хил. души, или 15.0% от населението на страната.
Фиг. 14.Относителен дял на населението под, във и над трудоспособна възраст
към 7 септември 2021 година
Гражданство
Гражданството се определя като специфична правна връзка между едно лице и неговата държава, придобито по рождение или чрез натурализация, независимо дали това е станало посредством декларация, по избор, брак, или друг начин, в съответствие с националното законодателство.
Към 7 септември 2021 г. 99.1% от населението на страната е с българско гражданство. От тях 0.5% са с двойно гражданство - българско и друго.
Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са 10 549, или 0.2% от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния.
Фиг. 15.Десетте най-разпространени гражданства на Европейския съюз
към 7 септември 2021 година
Гражданите на трети страни са 49 453, или 0.7%, като 35.3% от тях са граждани на Руската федерация, като следват гражданите на Украйна, Обединеното кралство, Турция и Сирийска Арабска Република. Лицата без гражданство са 539.
Фиг. 16.Десетте най-разпространени чужди гражданства към 7 септември 2021 година
Възрастовата структура на чуждите граждани, включително гражданите на Европейския съюз, в голяма степен се различава от възрастовата структура на българските граждани. Преобладават лицата на възраст 15 - 64 навършени години - 75.2%. Децата (0 - 14) са 5.3%, а най-възрастните (65+) - 19.4% от всички чужденци пребиваващи на територията на страната.
Почти всяко трето лице с чуждо гражданство, включително гражданите на Европейския съюз, живее на територията на област София (столица) (32.0%), като следват областите Варна (12.2%), Бургас (11.6%) и Пловдив (7.9%). Най-малко чужди граждани пребивават на територията на област Смолян (0.4%).
Страна на раждане
Страната на раждане се определя като мястото, където е обичайнотоместоживеене на майката към момента на раждане, или, ако не е известно, мястото,където се е извършило раждането.
Към 7 септември 2021 г. 97.9% от лицата са родени на територията на България. В страна от Европейския съюз са родени 0.9%, а в трета държава - 1.2% от населението на страната.
Фиг. 17.Разпределение на лицата, родени извън територията на страната, по държава на раждане към 7 септември 2021 година (десетте най-разпространени държави)
Националният статистически институт ще оповестява поетапно резултатите от Преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 година. Графикът за публикуване на данните може да намерите Календар за публикуване на данните от Преброяване 2021 | Национален статистически институт (nsi.bg).Основни данни от преброяването ще бъдат публикувани в Информационна система ИНФОСТАТ, както и ще бъдат предоставяни по заявки на потребители в съответствие със Списък на стандартните статистически показатели | Национален статистически институт (nsi.bg)и Правилник за разпространение на статистически продукти и услуги | Национален статистически институт (nsi.bg).
Приложение
Таблица 1
Прираст на населението по области в периода 2011 - 2021 година
Област |
Население към 1.02.2011 (брой) |
Население към 7.09.2021 (брой) |
Прираст (брой) |
Прираст (%) |
Общо |
7364570 |
6519789 |
-844781 |
-11.5 |
Благоевград |
323552 |
292227 |
-31325 |
-9.7 |
Бургас |
415817 |
380286 |
-35531 |
-8.5 |
Варна |
475074 |
432198 |
-42876 |
-9.0 |
Велико Търново |
258494 |
207371 |
-51123 |
-19.8 |
Видин |
101018 |
75408 |
-25610 |
-25.4 |
Враца |
186848 |
152813 |
-34035 |
-18.2 |
Габрово |
122702 |
98387 |
-24315 |
-19.8 |
Добрич |
189677 |
150146 |
-39531 |
-20.8 |
Кърджали |
152808 |
141177 |
-11631 |
-7.6 |
Кюстендил |
136686 |
111736 |
-24950 |
-18.3 |
Ловеч |
141422 |
116394 |
-25028 |
-17.7 |
Монтана |
148098 |
119950 |
-28148 |
-19.0 |
Пазарджик |
275548 |
229814 |
-45734 |
-16.6 |
Перник |
133530 |
114162 |
-19368 |
-14.5 |
Плевен |
269752 |
226120 |
-43632 |
-16.2 |
Пловдив |
683027 |
634497 |
-48530 |
-7.1 |
Разград |
125190 |
103223 |
-21967 |
-17.5 |
Русе |
235252 |
193483 |
-41769 |
-17.8 |
Силистра |
119474 |
97770 |
-21704 |
-18.2 |
Сливен |
197473 |
172690 |
-24783 |
-12.6 |
Смолян |
121752 |
96284 |
-25468 |
-20.9 |
София (столица) |
1291591 |
1274290 |
-17301 |
-1.3 |
София |
247489 |
231989 |
-15500 |
-6.3 |
Стара Загора |
333265 |
296507 |
-36758 |
-11.0 |
Търговище |
120818 |
98144 |
-22674 |
-18.8 |
Хасково |
246238 |
211565 |
-34673 |
-14.1 |
Шумен |
180528 |
151465 |
-29063 |
-16.1 |
Ямбол |
131447 |
109693 |
-21754 |
-16.5 |
Таблица 2
Възрастови съотношения на населението към 7 септември 2021 година
Област |
Възраст в навършени години (брой) |
Възраст в навършени години (%) |
Коефициент на възрастова зависимост |
Коефициент на демографско заместване |
|||||
Общо |
0 - 14 |
15 - 64 |
65+ |
0 -14 |
15 - 64 |
65+ |
|||
България |
6519789 |
917722 |
4069400 |
1532667 |
14.1 |
62.4 |
23.5 |
60 |
61 |
Благоевград |
292227 |
42594 |
187711 |
61922 |
14.6 |
64.2 |
21.2 |
56 |
63 |
Бургас |
380286 |
58247 |
239731 |
82308 |
15.3 |
63.0 |
21.6 |
59 |
67 |
Варна |
432198 |
63972 |
275693 |
92533 |
14.8 |
63.8 |
21.4 |
57 |
71 |
Велико Търново |
207371 |
25857 |
125194 |
56320 |
12.5 |
60.4 |
27.2 |
66 |
53 |
Видин |
75408 |
8668 |
42984 |
23756 |
11.5 |
57.0 |
31.5 |
75 |
59 |
Враца |
152813 |
21393 |
93879 |
37541 |
14.0 |
61.4 |
24.6 |
63 |
64 |
Габрово |
98387 |
11519 |
57155 |
29713 |
11.7 |
58.1 |
30.2 |
72 |
56 |
Добрич |
150146 |
19443 |
91376 |
39327 |
12.9 |
60.9 |
26.2 |
64 |
54 |
Кърджали |
141177 |
17622 |
87436 |
36119 |
12.5 |
61.9 |
25.6 |
61 |
46 |
Кюстендил |
111736 |
13607 |
67128 |
31001 |
12.2 |
60.1 |
27.7 |
66 |
54 |
Ловеч |
116394 |
15618 |
68604 |
32172 |
13.4 |
58.9 |
27.6 |
70 |
62 |
Монтана |
119950 |
15276 |
70894 |
33780 |
12.7 |
59.1 |
28.2 |
69 |
55 |
Пазарджик |
229814 |
32245 |
143603 |
53966 |
14.0 |
62.5 |
23.5 |
60 |
53 |
Перник |
114162 |
14974 |
69970 |
29218 |
13.1 |
61.3 |
25.6 |
63 |
50 |
Плевен |
226120 |
29388 |
133990 |
62742 |
13.0 |
59.3 |
27.7 |
69 |
56 |
Пловдив |
634497 |
92543 |
399794 |
142160 |
14.6 |
63.0 |
22.4 |
59 |
61 |
Разград |
103223 |
13393 |
64695 |
25135 |
13.0 |
62.7 |
24.4 |
60 |
56 |
Русе |
193483 |
23823 |
117929 |
51731 |
12.3 |
61.0 |
26.7 |
64 |
54 |
Силистра |
97770 |
12497 |
58627 |
26646 |
12.8 |
60.0 |
27.3 |
67 |
52 |
Сливен |
172690 |
32338 |
102151 |
38201 |
18.7 |
59.2 |
22.1 |
69 |
79 |
Смолян |
96284 |
10637 |
60116 |
25531 |
11.0 |
62.4 |
26.5 |
60 |
41 |
София |
231989 |
32714 |
144277 |
54998 |
14.1 |
62.2 |
23.7 |
61 |
61 |
София (столица) |
1274290 |
186295 |
838390 |
249605 |
14.6 |
65.8 |
19.6 |
52 |
70 |
Стара Загора |
296507 |
43390 |
180951 |
72166 |
14.6 |
61.0 |
24.3 |
64 |
63 |
Търговище |
98144 |
13021 |
60491 |
24632 |
13.3 |
61.6 |
25.1 |
62 |
58 |
Хасково |
211565 |
29973 |
128309 |
53283 |
14.2 |
60.6 |
25.2 |
65 |
58 |
Шумен |
151465 |
20191 |
94026 |
37248 |
13.3 |
62.1 |
24.6 |
61 |
59 |
Ямбол |
109693 |
16484 |
64296 |
28913 |
15.0 |
58.6 |
26.4 |
71 |
60 |
[1] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години).
[2]Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай