С 41 хиляди души е намаляло населението на Русе за 10 години, отрицателният прираст е 17,8 на сто

С 41 хиляди души е намаляло населението на Русе за 10 години, отрицателният прираст е 17,8 на сто
Публикация   10:05     03 Окт, 2022 /     akcent.bg   /     386

   От 7 септември до 10 октомври 2021 г. се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в България. Правим преброявания на всеки десет години, за да предоставим детайлна картина на населението и условията, при които живее, и макар това да е снимка към определен момент, тя показва как се изменяме през десетилетията между преброяванията.

     Брой и прираст на населението

   Населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789. Жените са 3 383 527 (51.9%), а мъжете 3 136 262 (48.1%), или на 1000 жени се падат 927 мъже.

Фиг. 1. Население по години на преброяванията

    В периода между последните две преброявания населението на страната е намаляло с 844 781 души, или с 11.5%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление на година се увеличава от 0.7 през периода 2001 - 2011 г. на 1.2 през периода 2011 - 2021 година.

Факторите, които оказват влияние върху броя на населението на страната, са естественото движение (раждания и умирания) и външната миграция.

Фиг. 2. Прираст на населението между преброяванията

 

    Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е -501 хил., или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (-90 317 души).

Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция, или броят на лицата, напуснали страната през периода 2011 - 2021 година(344 хил. души).

    Териториално разпределение на населението

   Териториалното разпределение на населението се определя както от неговото естествено движение (раждания и умирания) и външната миграция, така и от вътрешната миграция и промените в административно-териториалното устройство на страната.

    Към 7 септември 2021 г. населените места в страната са 5 257, от които 257 градове и 5 000 села. В градовете живеят 4 782 064 души, или 73.3%, а в селата - 1 737 725 души, или 26.7% от населението на страната.

В периода между двете преброявания населението в градовете е намаляло с 556 хил., или с 10.4%, а в селата с 289 хил. (14.2%).

Фиг. 3.Относителен дял на населението в градовете и селата по години на преброявания

С население над 100 хил. души са шест града в страната (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора), в които живеят 34.5% от населението на страната, или всеки трети. Най- малкият град е Мелник с население 161, а най-голямото село е Лозен с население 6 471лица.

Населените места без население са 199. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил - съответно 69, 64 и 11.

Най-голям е броят на населените места с население от 1 до 199 души - 2 561.

1. Разпределение на населените места според броя на населението им

към 7 септември 2021 година

Размер на населеното място

Населени места (брой)

Население (брой)

0

199

0

1 - 199

2561

176288

200 - 499

1124

361302

500 - 999

697

487986

1000 - 1999

367

507638

2000 - 4999

184

541592

5000 - 9999

55

375413

10000 - 19999

34

470438

20000 - 49999

19

610627

50000 - 99999

11

737711

100000 - 199999

3

437064

200000 - 499999

2

630276

над 600000

1

1183454

Общо

5257

6519789

 

Към 7 септември 2021 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

     Статистически райони

   Половината от населението на страната (51.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 691 хил. души, или 10.6% от населението на страната.

    И в шестте статистически района населението намалява спрямо предходното преброяване, като най-голямо е относителното намаление в Северния централен (-18.7%) и Северозападния (-18.5%), а най-малко в Югозападния (- 5.1%).

2. Прираст на населението по статистически райони в периода 2011 - 2021 година

Статистически райони

Население към 1.02.2011 (брой)

Население към 7.09.2021 (брой)

Прираст (брой)

Прираст (%)

Общо

7364570

6519789

-844781

-11.5

Северен централен

861112

700234

-160878

-18.7

Северозападен

847138

690685

-156453

-18.5

Североизточен

966097

831953

-134144

-13.9

Югозападен

2132848

2024404

-108444

-5.1

Югоизточен

1078002

959176

-118826

-11.0

Южен централен

1479373

1313337

-166036

-11.2

 

          Области

Най-голяма по размер остава област София (столица) с население 1 274 290, следвана от областите Пловдив (634 497), Варна (432 198) и Бургас (380 286). В четирите най-големи области живее 41.7% от населението на страната. Най-малка е област Видин с население 75 408, или 1.2% от населението на страната.

През десетгодишния период между двете преброявания е регистрирано намаление на населението на всички области, като най-голямо е в областите Видин (-25.4%), Смолян (-20.9%) и Добрич (-20.8%). Общо за двадесет области намалението е над средното за страната. Най-малка загуба на население има в областите София (столица) (-1.3%) и София (-6.3%).

Фиг. 4. Прираст на населението по области в периода 2011 - 2021 година

         Общини

   Остават големи и различията в броя на населението по общини. В 83 общини преброеното население е под 6 000 души и в тях живее 4.7% от населението на страната. Осем общини са с население над 100 000 души, или 40.2% от населението на страната. Най-голям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души - 62, и относителният дял на населението в тях е 13.7%.

Фиг. 5. Разпределение на общините според броя на населението им

към 7 септември 2021 година

    Гъстотата на населението по общини варира от 1.68 души на кв. км. за община Трекляно до 3 135.75 души на кв. км. в община Пловдив.

Фиг. 6. Гъстота на населението към 7 септември 2021 година

         Възраст

    Продължават да се задълбочават негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.

Фиг. 7.Възрастова структура на населението по години на преброяванията

   Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.3%, а на мъжете - 19.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. След тази възраст се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Фиг. 8. Възрастова структура на населението към 7 септември 2021 година

 

Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече навършени години е 1 532 667 души, или 23.5% от населението на страната. Спрямо предходното преброяване населението в тази възрастова група се увеличава със 171 270, или с 12.6%.

Населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години е 4 069 400 души, или 62.4%. Спрямо 2011 намалява с 958 501, или с 19.1%.

Делът на най-младото население се увеличава от 13.2% през 2011 г. на 14.1%от общото население през 2021 г., но абсолютният брой на населението във възрастовата група 0-14 намалява от 975 хил. през 2011 г. на 918 хил. през 2021 г., или с 5.9%.

В регионален аспект делът на най-възрастното население варира от 19.6% за област София (столица) до 31.5% за област Видин. В общо 21 области този дял е по-голям от средния за страната.

 

Фиг. 9.Относителен дял на населението на 65 и повече навършени години по области

към 7 септември 2021 година

Най-висок е делът на младото население в областите Сливен (18.7%), Бургас(15.3%) и Ямбол(15.0%), а най-нисък е в Смолян (11.0%), Видин (11.5%) и Габрово (11.7%).

Фиг. 10.Относителен дял на населението на 0 - 14  навършени години по области

към 7 септември 2021 година

Делът на населението в активна възраст (15-64) е най-висок в област София (столица) - 65.8% от населението на областта. Общо в осем области този дял е по-висок от средното за страната.

Фиг. 11.Относителен дял на населението на 15 - 64 навършени години по области

към 7 септември 2021 година

Общият коефициент на възрастова зависимост[1], изчислен по данни от Преброяване 2021,e 60.2, или на 100 лица във възрастовата група 15 - 64 навършени години се падат 60 лица под 15 и на 65 и повече години. За сравнение през 2011 г. това съотношение е било 46.5, или увеличението на тежестта на лицата в активна възраст продължава да расте.

В регионален аспект това съотношение е най-благоприятно в областите София (столица) (52.0), Благоевград (55.7) и Варна (56.8), а най-неблагоприятно е в област Видин (75.4).

Фиг. 12.Коефициент на възрастова зависимост по области

към 7 септември 2021 година

    Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). По данни от Преброяване 2021 това съотношение е 61. За сравнение през 2011 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 70 млади хора, а през 2001 г. от 124.

Това отношение е най-благоприятно в областите Сливен (79), Варна (71) и София (столица) (70). В две области коефициентът на демографско заместване е под 50 - Смолян (41) и Кърджали (46).

Фиг. 13. Коефициент на демографско заместване по области

към 7 септември 2021 година

   Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране[2]. За 2021 г. тези граници са от 16 до навършването на 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 7 септември 2021 г. е 3 815 хил. души, или 58.5% от населението на страната. Спрямо 2011 г. трудоспособното население намалява със 762 хил., или с 16.7%.Мъжете са 1 997 хил., а жените -1 818 хил.

Населението над трудоспособна възраст е 1 726 хил. души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 979 хил. души, или 15.0% от населението на страната.

Фиг. 14.Относителен дял на населението под, във и над трудоспособна възраст

към 7 септември 2021 година

      Гражданство

   Гражданството се определя като специфична правна връзка между едно лице и неговата държава, придобито по рождение или чрез натурализация, независимо дали това е станало посредством декларация, по избор, брак, или друг начин, в съответствие с националното законодателство.

   Към 7 септември 2021 г. 99.1% от населението на страната е с българско гражданство. От тях 0.5% са с двойно гражданство - българско и друго.

   Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са 10 549, или 0.2% от населението. Преобладаващата част от тях са граждани на Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния.

Фиг. 15.Десетте най-разпространени гражданства на Европейския съюз

към 7 септември 2021 година

   Гражданите на трети страни са 49 453, или 0.7%, като 35.3% от тях са граждани на Руската федерация, като следват гражданите на Украйна, Обединеното кралство, Турция и Сирийска Арабска Република. Лицата без гражданство са 539.

Фиг. 16.Десетте най-разпространени чужди гражданства към 7 септември 2021 година

   Възрастовата структура на чуждите граждани, включително гражданите на Европейския съюз, в голяма степен се различава от възрастовата структура на българските граждани. Преобладават лицата на възраст 15 - 64 навършени години - 75.2%. Децата (0 - 14) са 5.3%, а най-възрастните (65+) - 19.4% от всички чужденци пребиваващи на територията на страната.

   Почти всяко трето лице с чуждо гражданство, включително гражданите на Европейския съюз, живее на територията на област София (столица) (32.0%), като следват областите Варна (12.2%), Бургас (11.6%) и Пловдив (7.9%). Най-малко чужди граждани пребивават на територията на област Смолян (0.4%).

   Страна на раждане

    Страната на раждане се определя като мястото, където е обичайнотоместоживеене на майката към момента на раждане, или, ако не е известно, мястото,където се е извършило раждането.

Към 7 септември 2021 г. 97.9% от лицата са родени на територията на България. В страна от Европейския съюз са родени 0.9%, а в трета държава - 1.2% от населението на страната.

Фиг. 17.Разпределение на лицата, родени извън територията на страната, по държава на раждане към 7 септември 2021 година (десетте най-разпространени държави)

Националният статистически институт ще оповестява поетапно резултатите от Преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 година. Графикът за публикуване на данните може да намерите Календар за публикуване на данните от Преброяване 2021 | Национален статистически институт (nsi.bg).Основни данни от преброяването ще бъдат публикувани в Информационна система ИНФОСТАТ, както и ще бъдат предоставяни по заявки на потребители в съответствие със Списък на стандартните статистически показатели | Национален статистически институт (nsi.bg)и Правилник за разпространение на статистически продукти и услуги | Национален статистически институт (nsi.bg).

Приложение

                                                                                                                               Таблица 1

Прираст на населението по области в периода 2011 - 2021 година

Област

Население към 1.02.2011 (брой)

Население към 7.09.2021 (брой)

Прираст (брой)

Прираст (%)

Общо

7364570

6519789

-844781

-11.5

Благоевград

323552

292227

-31325

-9.7

Бургас

415817

380286

-35531

-8.5

Варна

475074

432198

-42876

-9.0

Велико Търново

258494

207371

-51123

-19.8

Видин

101018

75408

-25610

-25.4

Враца

186848

152813

-34035

-18.2

Габрово

122702

98387

-24315

-19.8

Добрич

189677

150146

-39531

-20.8

Кърджали

152808

141177

-11631

-7.6

Кюстендил

136686

111736

-24950

-18.3

Ловеч

141422

116394

-25028

-17.7

Монтана

148098

119950

-28148

-19.0

Пазарджик

275548

229814

-45734

-16.6

Перник

133530

114162

-19368

-14.5

Плевен

269752

226120

-43632

-16.2

Пловдив

683027

634497

-48530

-7.1

Разград

125190

103223

-21967

-17.5

Русе

235252

193483

-41769

-17.8

Силистра

119474

97770

-21704

-18.2

Сливен

197473

172690

-24783

-12.6

Смолян

121752

96284

-25468

-20.9

София (столица)

1291591

1274290

-17301

-1.3

София

247489

231989

-15500

-6.3

Стара Загора

333265

296507

-36758

-11.0

Търговище

120818

98144

-22674

-18.8

Хасково

246238

211565

-34673

-14.1

Шумен

180528

151465

-29063

-16.1

Ямбол

131447

109693

-21754

-16.5

 

                                                                                                                                                  Таблица 2

Възрастови съотношения на населението към 7 септември 2021 година

Област

Възраст в навършени години (брой)

Възраст в навършени години (%)

Коефициент на възрастова зависимост

Коефициент на демографско заместване

Общо

0 - 14

15 - 64

65+

0 -14

15 - 64

65+

България

6519789

917722

4069400

1532667

14.1

62.4

23.5

60

61

Благоевград

292227

42594

187711

61922

14.6

64.2

21.2

56

63

Бургас

380286

58247

239731

82308

15.3

63.0

21.6

59

67

Варна

432198

63972

275693

92533

14.8

63.8

21.4

57

71

Велико Търново

207371

25857

125194

56320

12.5

60.4

27.2

66

53

Видин

75408

8668

42984

23756

11.5

57.0

31.5

75

59

Враца

152813

21393

93879

37541

14.0

61.4

24.6

63

64

Габрово

98387

11519

57155

29713

11.7

58.1

30.2

72

56

Добрич

150146

19443

91376

39327

12.9

60.9

26.2

64

54

Кърджали

141177

17622

87436

36119

12.5

61.9

25.6

61

46

Кюстендил

111736

13607

67128

31001

12.2

60.1

27.7

66

54

Ловеч

116394

15618

68604

32172

13.4

58.9

27.6

70

62

Монтана

119950

15276

70894

33780

12.7

59.1

28.2

69

55

Пазарджик

229814

32245

143603

53966

14.0

62.5

23.5

60

53

Перник

114162

14974

69970

29218

13.1

61.3

25.6

63

50

Плевен

226120

29388

133990

62742

13.0

59.3

27.7

69

56

Пловдив

634497

92543

399794

142160

14.6

63.0

22.4

59

61

Разград

103223

13393

64695

25135

13.0

62.7

24.4

60

56

Русе

193483

23823

117929

51731

12.3

61.0

26.7

64

54

Силистра

97770

12497

58627

26646

12.8

60.0

27.3

67

52

Сливен

172690

32338

102151

38201

18.7

59.2

22.1

69

79

Смолян

96284

10637

60116

25531

11.0

62.4

26.5

60

41

София

231989

32714

144277

54998

14.1

62.2

23.7

61

61

София (столица)

1274290

186295

838390

249605

14.6

65.8

19.6

52

70

Стара Загора

296507

43390

180951

72166

14.6

61.0

24.3

64

63

Търговище

98144

13021

60491

24632

13.3

61.6

25.1

62

58

Хасково

211565

29973

128309

53283

14.2

60.6

25.2

65

58

Шумен

151465

20191

94026

37248

13.3

62.1

24.6

61

59

Ямбол

109693

16484

64296

28913

15.0

58.6

26.4

71

60

 


[1] Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години).

[2]Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година).



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha