Икономическата криза в еврозоната се засили с първото по рода си отчитане на двуцифрена инфлация, натрупвайки натиск върху Европейската централна банка да продължи да повишава агресивно лихвените проценти.
Потребителските цени са скочили с 10% спрямо предходната година през септември, показват данни на Евростат в петък. Това е повече от средната прогноза от 9,7% в проучване на Bloomberg сред икономисти и отбелязва петия пореден месец, в който резултатът надхвърля консенсуса.
Енергията и храните отново бяха водещи фактори, въпреки че основната мярка, която ги изключва, също надхвърли прогнозите и достигна най-високата стойност за всички времена от 4,8%.
Такива данни се оказаха критични за големи повишения на лихвените проценти през предходните месеци и този резултат вероятно ще насърчи призивите за още едно голямо повишение при следващото решение на ЕЦБ на 27 октомври. Инвеститорите тази седмица започнаха ценообразуване с второ поредно увеличение от 75 базисни пункта.
„Следващата стъпка все още трябва да бъде голяма, защото все още сме далеч от нива, които са в съответствие с 2% инфлация“, каза членът на Управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс в сряда в интервю във Вилнюс, Литва, където ръстът на цените беше 22,5%. „Бих приел 75 базисни пункта.“
Въпреки че официалните лица предприеха такава стъпка на 8 септември, те също така се опитаха да разграничат опита на еврозоната от този на САЩ, настоявайки, че инфлацията в собствения им регион е далеч по-движена от предлагането, отколкото от търсенето - задвижваща ситуация на потребителските цени в САЩ.
Въпреки това политиците ще бъдат нервни от поредното рекордно ниво. Борис Вуйчич, управител на хърватската централна банка, който ще се присъедини към Управителния съвет на ЕЦБ през януари, предупреди в интервю, публикувано тази седмица, че „когато инфлацията е висока, когато се доближи до двуцифрени нива, тя може сама по себе си да се превърне в болест“.
Тъй като Русия спира газовите доставки за Европа и зимата наближава, политиците се подготвят за още по-трудни няколко месеца. Повишаването на цените може да се ускори допълнително в някои страни, докато рецесиите стават все по-вероятни.
Последните прогнози на ОИСР са в съответствие с това мнение. Длъжностни лица в понеделник повишиха прогнозата си за инфлацията в еврозоната през следващата година с 1,6 процентни пункта до 6,2%, забележимо надвишавайки собствената перспектива на ЕЦБ. Часове по-късно президентът на ЕЦБ Кристин Лагард повтори, че нейните служители също виждат опасността от по-висок резултат.
„Рисковете за перспективите за инфлация са предимно в посока нагоре, като основно отразяват възможността за по-нататъшни големи прекъсвания на енергийните доставки“, каза тя. „Очакваме да повишим допълнително лихвените проценти през следващите няколко срещи, за да намалим търсенето и да се предпазим от риска от трайно изместване нагоре в инфлационните очаквания.“
Сравнително затегнатият пазар на труда може да засили този натиск. Отделен доклад на Евростат показа, че безработицата в еврозоната се е задържала на рекордно ниските 6,6% през август.
Преди данните за инфлацията всеки един от 40-те икономисти, анкетирани от Bloomberg, прогнозираше рекорден резултат този месец, като четирима се спряха на 10%.
Действителният резултат прикри значителни различия в еврорегиона. В Германия, най-голямата икономика в Европа, ръстът на цените скочи много повече от очакваното.
Краят на летните отстъпки за обществен транспорт и горива спомогна за увеличаване на инфлацията до 10,9%, което е най-високият общ процент, наблюдаван в индустриализираните икономики от Г-7 след настъпването на енергийната криза. Италия, Холандия и Белгия също отбелязаха значително ускорение.
За разлика от това, ръстът на цените неочаквано се забави във Франция и отслабна много повече от очакваното в Испания.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай