Ако чуете част от коментарите по новините, бихте си помислили, че през последните дванадесет месеца преходът на света от изкопаемите горива е спрял. Цените на природния газ и въглищата се насочват към рекордно високи стойности, а тези на суровия петрол не са много под пика си от 2008 г. - светът изглежда по-пристрастен към въглерода от всякога.
Плановете за преминаване към чиста енергия са „верига от пясъчни замъци, които вълните на реалността са отмили“, каза Амин Насър, главен изпълнителен директор на Saudi Arabian Oil Co., в реч в Швейцария миналата седмица. Гледаме „отмъщението на изкопаемите горива“, според Тиери Брос, експерт по природен газ в Sciences Po в Париж.
Това е завладяваща история - но не е вярна. Тези геополитически катаклизми със сигурност не доведоха до края на петрола, но те му нанесоха удар, от който никога не се възстанови.
В САЩ бяха необходими две десетилетия, за да се върне потреблението на суров петрол до нивата от 18,5 милиона барела на ден, достигнати през 1978 г., в навечерието на втората петролна криза. Страните от Европейския съюз никога не са се върнали към нивата на търсене от 16,9 милиона дневно барела от 1979 г., въпреки икономика, която е повече от два пъти по-голяма от тогава.
През 1973 г. петролът представлява около половината от потреблението на първична енергия в света. Сега е 31%. Промяната, особено по отношение на членовете на Организацията на страните износителки на петрол, беше брутално бърза: между 1973 и 1985 г. делът на световната енергия, получена от суровия петрол на ОПЕК, спадна от 25% на 11%. Повече не успя да се покачи значително над тези нива. Ранните 80-те години на миналия век в държавите от Персийския залив се характеризират не с новооткрито богатство, а с нетипична вълна от рецесии и (относителни) икономии, тъй като спадът на търсенето тласна световните петролни пазари към пренасищане.
Страхувайки се, че икономиките им ще бъдат държани като заложници от група абсолютни монархии, големите потребители започнаха енергиен преход от петрола, който до голяма степен беше успешен.
В Обединеното кралство национализираната въгледобивна промишленост на ръба на фалита беше съживена в „голямата въглищна треска“ - бяха построени нови електроцентрали, преструктурирани въглищни шахти и открити резерви. В Северно море изникнаха офшорни петролни платформи, за да се възползват от собствените запаси на суров петрол в Европа. Ръстът в търсенето на твърдо гориво в САЩ предизвика бум в басейна на река Паудър, част от Скалистите планини, която от 80-те години на миналия век осигурява повече от 40% от въглищата на страната.
Франция обяви планове да прехвърли целия си производствен флот към ядрена енергия и се опита да продаде технологията на Иран и Ирак, за да осигури доставките на суров петрол. По целия свят производството на ядрена енергия се е увеличило пет пъти между 1973 и 1983 г., преди да се удвои отново до 1990 г. В Бразилия правителството въведе базирано на етанол пътно гориво и построи язовирите Итайпу и Тукуруй, до днес едни от най-големите електроцентрали, строени някога.
Една от причините, поради които толкова много въглищни и ядрени генератори в Европа и Северна Америка бяха затворени през последното десетилетие, е точно, че толкова много от тях бяха построени в началото на първите енергийни кризи и по този начин идваха към края на стандартния експлоатационен живот от 30-40 години.
Дори ефективността, която сега се помни най-вече като акцент след реч от 1977 г. на президента Джими Картър, в която той оприличи енергийната криза на война и призова за мерки, които по-късно бяха възприети като неприятно строги, изигра своята роля. Търсенето на енергия в САЩ през 2000 г. завърши с около 20% под най-ниската оценка на едно дългосрочно проучване от 1972 г. на Rand Corp. - и докато този анализ смяташе, че такова ограничение ще бъде възможно само с 60% увеличение на цените на електроенергията, всъщност те спаднаха с около 10% през периода.
Обяснението за тази промяна е един от най-старите уроци на стоковите пазари - заместването. Всеки път, когато даден продукт стане твърде скъп или ненадежден, потребителите ще преминат към нещо, което отговаря на техните нужди по-добре. Предимството на петрола през 1972 г. е неговата ниска цена и лесна наличност. До 1980 г. той беше около осем пъти по-скъп и далеч по-малко надежден. В продължение на десетилетия оттогава крайъгълният камък на политиката на големите износители на петрол е отричането на събитията от 70-те години на миналия век, за да се уверят вносителите, че потокът от въглеводороди ще бъде непрекъснат.
Събитията от изминалата година бяха драматично обръщане на този урок. С решението на президента Владимир Путин да използва газа като оръжие след нахлуването на Русия в Украйна, газът ще бъде най-губещият. Потреблението ще спадне тази година с около 20 милиарда кубически метра, съобщи Международната агенция по енергетика през юли. Това е най-лошият спад в историята след световната финансова криза през 2009 г. и пандемията от Covid-19 през 2020 г.
Средносрочният растеж на потреблението, прогнозиран от 1,6% през 2019 г. и 1,4% през миналата година, вместо това ще продължи само 0,8% до 2025 г., каза МАЕ. „Днешните рекордни цени и прекъсванията на доставките увреждат репутацията на природния газ като надежден и достъпен енергиен източник“, пише агенцията, „хвърляйки несигурност върху неговите перспективи“.
Това е особено вярно в развиващите се страни, които се смятаха за един от най-големите източници на бъдещо търсене на газ. Срещата на 15 септември между Путин и китайския президент Си Дзинпин беше забележителна с липсата на каквото и да било съобщение за планирания газопровод „Силата на Сибир 2“. Тази връзка може да осигури алтернативен маршрут за износ, ако Русия се окаже откъсната от Европа – но също така рискува да направи Пекин толкова зависим от Москва, колкото е Европа в момента, което помага да се обясни очевидната предпазливост на Китай към проекта. Общото глобално потребление на газ през 2025 г. ще бъде с около 127 милиарда кубически метра под прогнозата на МАЕ за 2020 г., според агенцията - обем, еквивалентен на целия LNG, изнасян годишно от Близкия изток.
Перспективите за петрола не са толкова лоши, като прогнозите за потреблението на МАЕ са малко променени досега тази година, въпреки че са доста под очакванията им през 2020 г. За бензина обаче - в богатите страни най-голямата крайна употреба на суров петрол, отчитаща около една четвърт от световното потребление — търсенето вече е достигнало своя връх и никога няма да се върне.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай