Индустриалното производство в еврозоната спадна рязко през април, което се приема от икономистите като индикация, че икономиката на 17-членния блок може да се свие отново по-късно тази година, след като едва успя да избегне рецесия през първото тримесечие.
За еврозоната индустриалното производство се понижи с 0.8% за април на месечна база, което най-стръмният спад за последните четири месеца, след като през март имаше намаление от 0.1 на сто, съобщи Евростат в сряда.
Това остави цялостното равнище на промишленото производство в 17-те страни, които използват еврото, на най-ниското му ниво от септември 2010 г. насам.
Иначе за целия Европейски съюз (ЕС) намалението на индустриалното производство е 0.4%, блогадарение най-вече на скандинавските държави, Полша и Холандия.
Индустриалното производство пада видимо през април спрямо предходния месец в ударените от дълговата криза в региона Испания (-0.7%) и Португалия (-6.5%), както и в Италия (-1.9%), която се бори да реформира своята икономика и да избегне необходимостта от външна помощ.
По важното е че Германия, индустриална сила на валутния блок, също бележи рязък спад на производството си от 2 на сто, което поражда съмнения за способността му да издържи на икономическите сривове на по-слабите и съседи.
За България данните за април показват, че ръстът на промишленото производство също спада спрямо предходният месец до 1.4 % (за март е +1.7%). На общия фон обаче към днешна дата, данните по-скоро могат да се тълкуват като положителни и показващи, че индустриалното производство все пак се съвзема след притеснителните данни от първото тримесечие.
"Спадането на априлското промишленото производство в еврозоната показва все по-ясно очертаващата се тенденция за завой към по-лошо през второто тримесечие на икономиката на еврозоната, тласкайки я към сигурна рецесия", каза пред Wall Street Journal Мартин Ван Влиит, икономист в ING Bank.
Ван Влиит изчислява, че ако спадът на индустриалното производство през май и юни се запази, това ще допринесе за понижение с 0.1 процентни пункта от растежа на БВП през второто тримесечие.
"Що се отнася до политическите последици от днешните данни за промишленото производство, то те са ясен знак знак за нуждата от засилването на една по-експанзионистична макроикономическа политика в еврозоната", добави той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай