Ще има ли редовно правителство след изборите на 2 октомври и от какво зависи това? Оказват ли външни фактори натиск? Според доц. Стойчев ГЕРБ ще има повече гласове, отколкото ПП, ДБ и БСП, взети заедно. Кой ще потърси отговорност за сътвореното от правителствата на президента и кой ще плати цената? Адаптираха ли се хората към машинното гласуване? Какво мисли доц. Стойчо Стойчев.
- ГЕРБ поведе в предизборния маратон, както сочат всички социологически допитвания. На какво според вас се дължи това и откъде идва допълнителната подкрепа, доцент Стойчев?
- Не вярвам да има толкова допълнителни гласове, по-скоро си възвръщат електоралното присъствие, което имаха към началото и средата на миналата година. Разликата идва и от големия отлив на гласове от ПП и въобще промяната на структурата на електората, който през ноември гласува за тях. Сега на тези избори той ще бъде съвсем различен и тази промяна идва по линията на противоборството с президента. Неговият принос в тяхната кампания през миналата година бе огромен, но поне публично те не дават индикации да са отчели това. Този голям принос тогава на президента сега не само не е в тяхна полза, но вече работи срещу тях. Както се казва, сега президентът си събира вересиите. Тяхната кампания трябваше да казва други неща на други хора, но те продължиха да говорят едни и същи неща на едни и същи хора, което ме кара да мисля, че не могат да си мобилизират максимално онези привърженици, на които разчитат. Остава усещането, че се работи по отношение само на твърдите електорати. Със снимките пред затвора на Кирил и Асен не можеш да спечелиш нови хора, а само да надъхаш своите. По същия начин и Гари Каспаров надали ще им спечели някакви гласове на ГЕРБ, по-скоро мотивира допълнително техните симпатизанти и поддръжници да си подкрепят партията.
- А къде според вас отиват гласовете от миналата година за ПП?
- Интересен въпрос. Първо, не може точно да се оцени колко е бил приносът на Радев - половината ли, една трета ли. Сега президентът не е казал ясно сега коя е неговата партия, както направи на предходните избори. Това означава, че вероятно една част от гласувалите за ПП през миналия ноември няма да отидат да гласуват, те по принцип не гласуват, но са направили това, защото президентът е казал, че това са негови хора. Сега президентът по-скоро подкрепя индиректно няколко платформи - ИТН, донякъде Стефан Янев, донякъде има намигвания и към БСП, но там идеята е да свалят Нинова. Така че тези привърженици на Радев, които очакват неговото менторство, сега ще се разпределят по тези партии.
- Янев наистина ли има електорат или социолозите го налагат? Не съм срещнал някой, който да каже, че ще гласува за него.
- Малко са, ама имайте предвид, че стотина хиляди гласа трудно могат да се хванат, а това е малка партия. Асоциацията между Янев и Радев все още е много силна и носи по-скоро положителен, отколкото отрицателен ефект. И има хора, които интуитивно се доверяват на президента, те не зная, че Радев не е заявил категорично подкрепата си за Янев, но по инерция ще гласуват за него, защото беше неговият човек. А ПП и ДБ са един електорат - две партии и трудно може да се каже как ще се разпределят гласовете на така наречената традидионна десница между тях. Трябва да се има предвид, че сега ще има млади гласоподаватели, които ще гласуват за тях. Колко ще са - не се знае. Нека двете партии да имат 500 000 гласа, но дори и да прибавим и БСП към тях, те пак не правят колкото гласовете на ГЕРБ, ако ГЕРБ се върнат в онази форма, когато бяха милионна партия. Нормално е да се очаква връщане към тях, няма го Рашков, и да имат 800 000 гласа, това ще бъде съвсем нормално.
- Като споменахте БСП, тя най-много страда от машинното гласуване. Но тъпо и упорито това гласуване май се наложи, поне засега?
- Електоратът на БСП наистина не се оправя с машините, те нямат доверие в тази система. Ами да, наложи се, и тези, които бяха подозирани, че най-много купуват гласове - ГЕРБ и ДПС, сега нищо не казват. Хората се адаптираха към нея. Но проблемът е в социалните зависимости. Човек отива да гласува така, защото неговите хора са му казали, на тях им се доверява. Не е нужно да го проверяват, да се правят индийски нишки, това са глупости. Вярно, при машинното гласуване се елиминираха много грешки, елиминирани са невалидните бюлетини - това е супер, ама падна много избирателната активност. И трябва да има фундаментален дебат - по-добре ли е да имаме по-малко невалидни бюлетини, след като имаме по-малко гласували? Защото е ясно, че има връзка между участие и невалидни бюлетини - колкото по-голямо е участието, толкова те ще са повече.
- Нали уж купеният вот намалявал при машинното гласуване, а всеки ден има хайки за купувачи на гласоподаватели.
- Ами така е, структурата на обществото не се е променила и продължава да бъде силно клиентелска. Има си патрони, те си имат интереси и хората, които живеят в квартала, имат интерес за задоволят патрона, защото тогава ще имат работа и всичко ще е окей. И съответно той като има електорална сила, се договаря с партии и кметове, върху които има влияние, а и те го търсят директно като дойдат изборите за някои поръчки след това. Това винаги е било борба за преразпределение на влияние, мрежа срещу мрежа. А не „гражданите срещу мафията“. Това го бе измислила една част от мафията срещу другата част от мафията... Това е цивилизационен процес, и в САЩ е било така преди сто години, полека лека се преодолява. И тук ще стане така, важното е да има доверие в изборния процес, да няма опити за генерална фалшификация на изборите, като гласуваш да знаеш, че гласът ти ще бъде отчетен правилно. А не един милион да са гласували за някоя партия, пък накрая да u се напишат 150 хиляди. Тези работи се усещат и срещу това се надига най-големият гняв в системата, че правят хората на будали и на балами по този начин. А всички други неща са присъщи за нашето ниво на развитие. Те ще се преодолеят в някакъв момент, но това не става от днес за утре и в никакъв случай не стават с технологии. С компютър не става. Защото всякакъв вид престъпен разум се адаптира към технологиите и почва да ги използва за своите цели.
- Ако резултатите, които дават социолозите, се потвърдят на 2 октомври какво да очакваме? ГЕРБ заявиха, че няма да правят правителство с ДПС, ПП, БСП... Оставят вратата отворена май че само за разговори с ДБ?
- Не знам какви ще бъдат договорките, нещата стават все по-сложни, има и много силен външнополитически фактор - за европейската сигурност и противопоставянето с руснаците България и нейното правителство ще бъдат изключително следени и във фокуса на вниманието. Има вече съвсем конкретен натиск върху Унгария. Така че отсега на базата на изборни резултати е много трудно да се каже какво ще бъде следващото управление. Много е важно колко партии ще влязат в парламента. Защото хората си мислят, че колкото те са по-малко, по-лесно се взимат решения. Напротив, по-трудно е. По-лесно е да направиш коалиция от четири партии, отколкото от две големи.
- Сега предвижданията са за осем партии?
- И аз така мисля. Защото активността е ниска и при ниска активност броят на партиите в парламента расте, цената на един мандат пада и съответно нараства цената на така наречения корпоративен купен вот. Така влияние върху следващия кабинет може да оказват и извънпарламентарни фактори. Например президентът. Една от трите му партии сега със сигурност ще влезе в нов кабинет и чрез тях той ще има възможност да оказва влияние...
- И съответно да катурне кабинета, когато той реши, както стана с ИТН, и да се отиде отново на избори...
- Да, като имаш такъв играч...
- А според вас възможна ли е проевропейска коалиция ГЕРБ-ПП и ДБ, без участието на партийните лидери и с премиер-технократ?
- Много са възможните варианти, но най-малко възможните са тези, за които се говори най-много. Ако такава коалиция се обсъжда в момента, то се прави с цел да събере достатъчно негативни коментари, за да се откажат да я правят. Не се прави с цел тестване, а за да се компрометира като възможност. Малко е вероятна такава коалиция, но все пак не е невъзможна.
- Президентът каза онзи ден: „Да сте ме чули аз да повдигам въпроса за президентска република“? Вярно, той не е повдигал, но негови протежета не спират да говорят за това...
- Разбира се, той никога няма сам да го постави този въпрос. Сам да се предложиш за някъде в България се счита за голямо нахалство, защото тук сме свикнали със „скромността краси човека“. И макар да не си скромен, е редно да се правиш на скромен. Ясно е, че президентът Радев има амбициите да управлява страната, директно или индиректно, той така или иначе го прави със своите служебни правителства. Разбира се, че има позиция по този въпрос и разбира се, че няма да е той човекът, който да го каже. Както и Симеон няма да каже „Върнете монархията“. Трябва други партии и хора да повдигнат въпроса. Радев не е казал каква му е позицията по този въпрос. Той не го е повдигал, но въпросът е повдигнат, нали! И като президент хората търсят неговото мнение. А това, че не отговаря означава, че той иска, но не го казва, за да не помислят хората, че е нескромен и нахалства. Такова е моето обяснение. Няма президент, който да не е поискал президентска република, но има сред тях убедени демократи, които не го декларират публично. Те си дават сметка, че след тях ще дойде някой друг. Президентската република е силно оръжие, ако е в добри ръце. Ако попадне в лоши, стават бели.
- Като стане въпрос за президентска република, всички дават за пример САЩ и Франция...
- Да, ама дайте да видим Латинска Америка, защото тя е много по-близка до нас като манталитет. Добре е да гледаме хубавите примери, но лошите са толкова много. Всичките диктатури по този свят са дошли от президентски режими, а не от парламентарни. Така че като създадеш тази еднолична силна власт, президентът няма спирачки. Той и в момента Радев така действа - предварително не казва нищо, всички мълчат, дават му предложения, но той еднолично си решава.
- Добре описахте ситуацията - няма кой да му търси отговорност, няма парламент, управлява с хора, които никой не е избирал, а той си ги е назначил - това си е нещо като полудиктатура...
- Ами да. Защото ние в тази система на служебни кабинети сме без законодателна власт, но с еднолична президентска изпълнителна власт. И забележете, миналата година Радев публично дискредитираше и съдебната власт в лицето на прокуратурата. Като плюеш прокуратурата и няма парламент - това е едноличен режим отвсякъде. Но в сегашната ситуация той сигурно вижда, че не е по силите на един човек да я износи на гърба си. Не и способен да го направи, не сме 1915 или 1930 година. Ние сме членки на международни блокове, които няма да го оставят това нещо изобщо да се случи. Натискът отвън ще бъде много силен, ще има натиск и отдолу.
- Но ще има ли кой да му потърси отговорност за сътвореното от неговите служебни правителства, за нарушаването на Конституцията?
- Няма да се потърси отговорност, за съжаление. За това са отговорни онези, които му дадоха самочувствието да прави тези неща, които го припознаха като лидер на цяла една общност, които му създадоха вътрешното усещане, че е морален стожер и някакъв вид извор на справедливост. Така че ние като общество ще платим сметката, а цената, която той може да плати, е политическо забвение. Трябва да се има предвид това и да не го превъзнасят като месията на бял кон.
- Политиците сигурно са видели какви вреди им нанасят на тях лично служебните кабинети. Ще се намери ли мнозинство, които да премахне тази институция?
- Това е доста тегава тема, защото по принцип има много апетити за промяна на Конституцията, само по този въпрос една ли ще има промени. Трябва Велико народно събрание, веднага ще се извади проблемът с прокуратурата, със следствието, с формата на управление. В сегашната конституционна система се справяме зле, то не системата е виновна, а самите ние. И колкото да я бишкаме и променяме, по-малко некадърни няма да станем. Винаги съм бил подръжник на това, да се използват съществуващите механизми. Не може всеки път да тръгваме от кръчмарския извод, че трябва рестарт и революция. Тези, които са правили революции, доникъде не са я докарали. Развитите страни в света са се развивали еволюционно.
- Един от начините да не се стигне до служебни кабинети и редовното правителство да си изкара мандата докрай, да не се стига до предсрочни избори и съответно да служебен кабинет...
- Така е, но в нашата система решенията винаги са в коалиционни кабинети, които имат свойството да не си изкарват мандата. Не е казано, че трябва да падне на първата година, може и на втората, и на третата. В такива системи като нашата в Нидерландия, Белгия, Италия средната продължителност на един вандат е две - две и половина години. Което означава, че ти винаги ще имаш предсрочни избори. Само че нашите велики депутати, като са правели тази Конституция, са искали да дадат някакви правомощия на президента в такива ситуации и са надценили адски много фигурата му. Защото не са предполагали, че ще дойде такъв като Радев при когото на практика служебният кабинет се превърна в инструмент да му гарантира едноличното му управление.
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски” - Интересите му са и в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай