На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г., която приключва с подписания на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.
Събитието
На 22-и септември 1908 г. във гр. Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Денят е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание от 10 септември 1998 г.
Условията да обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били много благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.
Същевременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това води до икономически противоречия между България и Австро-Унгария. Българското правителство решава да обяви Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската църква “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.
Манифестът е написан по време на престоя на царския влак на една малка гара в Североизточна България - гара Две могили
Русе-Две могили-Велико Търново. Това е маршрутът, който изминава Манифестът на Независимостта преди да бъде обявен в старата столица.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България Александър Малинов посреща българския княз на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам с влак цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две Могили.
Международно признаване
Трудната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Руската империя не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
Ето и някои от най-съществените и любопитни факти, свързани с Независимостта на България:
1. През 1880 г. е направен първи опит за съединение. Тогава обаче международната обстановка се оказва изключително неблагоприятна и опитът се проваля.
2. В навечерието на 22 септември 1908 г. цялото правителство заедно с Фердинанд | тръгват с влак от Русе към Търново. По пътя правят почивка на гара Две могили, където премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста, който ще обяви България за независима държава. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и българският княз. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която напомня за тази важната за историята ни вечер.
3. Манифестът е прочетен на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" в Търново. След тържественото обявяване на Независимостта на България, княз Фердинанд приема титлата цар.
4. Художественото оформление на Манифеста е извършено от живописеца проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, Манифестът е скрепен с осем кръгли восъчни печати, в сребърно ложе. Те представляват отделните министерства. Ценният документ се съхранява в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.
5. България е призната за независима от Великите сили и Османската империя през април 1909 г. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и международният ѝ авторитет се възвръща.
6. Първите, които отбелязват датата 22 септември като празник, са търновци. Те осъзнават изключителната значимост на събитието. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.
7. За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.
8. Само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердинанд I", а улица-булевард на улица "22 септември".
9. Царица Елеонора се среща с най-активни дейци на Търново и изразява желание да дари 60 000 лева лични средства при условие, че църквата "Св. 40 мъченици", където е четен манифестът за Независимостта, бъде сред първите реставрирани обети в града.
10. По време на социалистическия режим празникът не се е отбелязвал, защото е бил считан за фашистки. Честванията са подновени отново през 1998 г. Така Деня на Независимостта се превръща в един от най-младите празници в новата ни история.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай