Европейската централна банка вдигна основните си лихвени проценти с безпрецедентните 75 базисни пункта (0.75%) в четвъртък и сигнализира за по-нататъшни повишения. От действията на ЕЦБ става ясно, че се дава абсолютен приоритет на борбата с инфлацията, въпреки че по този начин икономиката на Блока се насочва към вероятна тежка зимна рецесия, пише Reuters.
При близо двуцифрена инфлация, невиждана от половин век, политиците се притесняват, че бързият ръст на цените може да се задържи дълго, подкопавайки стойността на спестяванията на домакинствата и задействайки трудна за прекъсване спирала между заплати и цени.
Сега ЕЦБ повиши лихвения процент по депозитите до 0.75% от нула и вдигна основния си лихвен процент по рефинансиране до 1.25%. И двете нива са най-високите от 2011 г. насам, като се очакват допълнителни ходове през октомври и декември.
Ценовият натиск продължи да се засилва и разширява в цялата икономика, а инфлацията може да нарасне още в близко бъдеще“, се казва в изявление на ЕЦБ.
„Тази основна стъпка поставя началото на прехода от преобладаващото силно адаптивно ниво на лихвените проценти към нива, които ще осигурят навременното връщане на инфлацията към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%,“ добавиха от ЕЦБ.
Политиците в продължение на седмици се колебаеха между увеличение с 50 или 75 базисни пункта, но новия скок на инфлацията изглежда е разрешил дебата. Числата показаха, че ръстът на цените сега прониква в по-широката икономика, правейки още по-трудно изкореняването на инфлацията.
ЕЦБ повиши още веднъж своите прогнози за инфлацията, като вдигна перспективата за 2023 г. до 5.5 от 3.5% и постави процента за 2024 г. на 2.3% – над целта си от 2%.
Пазарите обаче не бяха изненадани, тъй като инвеститорите вече бяха калкулирали над 80% вероятност от движение с 75 базисни пункта. Анкетираните от Reuters икономисти бяха по-равномерно разделени, показвайки само леко мнозинство, очакващо по-голямото движение.
Вероятно е да има по-нататъшни увеличения на лихвите, каза ЕЦБ.
На следващите няколко срещи Управителният съвет очаква да повиши допълнително лихвените проценти, за да намали търсенето и да се предпази от риска от трайно изместване нагоре в инфлационните очаквания“, добави ЕЦБ.
Отивайки на срещата, консерваторите се страхуваха, че всичко друго освен един такъв прекомерен ход би сигнализирали, че ЕЦБ не е сериозна относно мандата си за борба с инфлацията – официално единствената ѝ цел.
Това рискува да повиши вече високите дългосрочни инфлационни очаквания, което би сигнализирало за загуба на доверие в ЕЦБ и би повдигнало въпроси относно рамката на банката за таргетиране на инфлацията.
Плахите действия също рискуват отслабване на еврото и допълнително повишаване на инфлацията чрез по-скъп внос на енергия.
Еврото се колебае около паритета спрямо долара от седмици. Това означава по-скъп износ на всичко – от петрол до автомобили, което след това повишава цените за потребителите.
Политиците също изтъкнаха аргументите за предварително зареждане с повишения на лихвените проценти, отчасти за да изпратят силен сигнал за ангажимента на централната банка за борба с инфлацията и отчасти за да извършат повечето от повишенията, преди началото на рецесията да стане очевидно.
Тъй като високите цени на енергията намаляват покупателната способност, спадът е по същество неизбежен. Паричната политика обаче е почти безсилна срещу спад, предизвикан от шока в предлагането, което затвърждава аргумента за повишения – дори ако икономиката пострада.
Някои политици вече открито говорят за рецесия, а новите прогнози на ЕЦБ също показват значително по-нисък растеж през следващите години.
Все пак една плитка рецесия може дори да бъде полезна, твърдят някои, тъй като пазарът на труда в Блока е все по-стегнат и спадът може да осигури облекчение на фирмите, които сега се борят да намерят работници.
Банката предвижда икономиката на еврозоната да се разшири с 3.1% тази година и с 0.9% през 2023 г. Въпреки че тазгодишната прогноза за растеж беше леко вдигната, тя бе рязко намалена за 2023 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай