Публикация 03 Авг, 2022 / Коста Костов, Фейсбук / 1005
Върху това си струва да се замислим след скандалния кадър на БНТ, разпространен в сайтове и в социалната мрежа, с внушение за тайни връзки и разврат сред бившите управляващи. Кадър, който разтърси жадната за жълти новини популация.
България е богата на идиоти и чевръсти ПКП.ки, добра популационна среда за посев на мента от медийните земеделски кооперации.
Мислите, че тази фотография е попаднала случайно в медийното пространство?
Кадърът е нарочно подбран измежду всички налични, за да обслужи господарите, които се хранят с витаминозни вторични суровини, стига да са пикантни.
Националната телевизия в ролята на жълта медия.
За маскираната под маската на "случайността" медийна поквара ще използвам думи на Бенжамен Констан: „Покварата намалява, като се маскира“.
Няма нищо случайно в този умишлен медиен маскарад. Това са стари мурафети на медийни слуги, които с кални номера връщат рестото на онези, назначили ги да мърсуват из медийното пространство.
Проституират с фактите, развратничат с професията пред очите на обществото.
Морални чистофайници затънали в метаново сметище.
Вторачени в телевизионния екран и телефона, затворени в ликвидната реалност на лаптопа (по Зигмунт Бауман), позволихме на неконтролираните от незрялото общество медии да моделират мисленето ни, да определят обществените нагласи и да насочват избора ни.
Истината едва си пробива път през телевизионната простащина и свинските медии.
Все още има едно малцинство, което разбира и крещи, че медиите погубват душата ни, но както е казал Чарлз Буковски, ако губиш душата си и го знаеш, значи има още душа в теб.
Това е заплахата - непосредствена опасност от душегубие.
Поумняваме, но не помъдряваме.
Да, доматът е плод, но не се слага в плодова салата.
Вече три десетилетия експериментираме с политици и медии. Медийният разврат и политическата мерзост превърнаха държавата в хибрид от недоразвит социализъм и развратна клептокрация. Цената, която платихме, е достойнството на родителите ни и безчестието на обществото.
Надеждите на децата ни заспаха в безнадеждната ни кротост. Примирихме се да живеем като малки хора (по Румен Леонидов), джуджета, изгубили своето вълшебство.
На бъдещите политици и медийните развратници, които ще правят пореден опит да върнат Отечеството ни в тази поругана държава, ще припомня още думи на стария мъдър циник Хенри Чарлз Буковски:
„Политиката и властта са като жена – увлечеш се сериозно по нея, но накрая се оказваш дъждовен червей, размазан от чепика на някой докер“.
Когато прегърнете отново децата си, не забравяйте, че всичките им надежди за по-добър свят са свързани с нас, техните родители.
И не се увлучайте по всеки пошъл кадър, не надничайте в чужди спални. Ние се различаваме от животните не по това, което се случва в спалнята ни, а по онова, което става в ума и душата ни, по начина, по който се отнасяме към другите около нас.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай