Миналата седмица, без да знаят мнозина извън енергийната индустрия, части от Лондон бяха забележително близо до спиране на електрозахранването – дори когато се възстановяваше от най-горещия ден в британската история. На 20 юли нарастващото търсене на електричество се сблъска с тясно място в мрежата, оставяйки източната част на британската столица за кратко без ток. Само чрез плащането на рекордно високите £9 724,54 за мегаватчас - повече от 5000% по-висока от типичната цена - Обединеното кралство успя да избегне спиране на тока на домове и предприятия. Това беше фантастичната цената, за да се убеди Белгия да задвижи остарелите електрически централи, за да изпраща енергия през Ламанша.
Кризата, която тихо се разигра в контролната зала на британската електрическа система, показва нарастващата уязвимост на мрежите за пренос на енергия - електрически мрежи и газопроводи и петролопроводи - в голяма част от индустриализирания свят след години на ниски инвестиции и протести срещу инфраструктурни проекти, пише енергийният експерт Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.
В повечето дни тесните места означават изкривени разходи. Понякога това води до изключително високи цени, когато енергията е в недостиг, когато е необходима. В други случаи цените могат да паднат до нула или да станат отрицателни, когато производителите не могат да продават енергията си в претоварената преносна система. Това все повече излага на риск цялата система. Говорете с повечето ръководители в индустрията и бързо ще получите усещането, че сме се запътили към нови прекъсвания. Обсъждайте проблемите с инженерите, които управляват системата ден след ден, и тази опасност изглежда още по-близо.
Цената от £9 724,54, уредена между обяд и 13:00 часа. на 20 юли чрез така наречения интерконектор NEMO, който свързва Обединеното кралство с Белгия, беше най-високата сума, която Великобритания някога е плащала за внос на електроенергия, почти пет пъти по-висока от предишния рекорд. Абсурдността на това ниво е очевидна, когато се сравнява със средното за годината до момента за спот електроенергия в Обединеното кралство: £178 за мегаватчас.
„Това беше абсолютен шок“, казва Фил Хюит, който следи цените на електроенергията повече от две десетилетия и сега е изпълнителен директор на EnAppSys Ltd, консултантска компания. „Това беше цената да запазят светлините. Сигурността на доставките беше заложена на карта."
Действителното количество електричество, закупено на рекордната цена, беше малко: достатъчно, за да снабди само осем къщи за една година. Купуваше се повече мощност на малко по-ниски цени. Въпреки това плащанията подчертават отчаянието: купуването през Ла Манша беше - за около 60 минути - единствената опция за балансиране на системата. Ако Белгия не беше помогнала, мрежата щеше да бъде принудена „да предприеме контрол на търсенето и да изключи домовете от електричество“, казва говорител на мрежата.
В нормална ситуация, без задръстванията в мрежата, Обединеното кралство би трябвало да може да изпрати енергия в югоизточната част на Англия от другаде в страната – дори от Шотландия, където офшорните вятърни паркове произвеждат повече от всякога. Проблемът е, че Обединеното кралство и останалите индустриализирани нации не инвестират достатъчно в своите мрежи, оставяйки системата изложена на риск.
Светът инвестира около 300 милиарда долара годишно в електрически мрежи, сума, която почти не се е променила от 2015 г., според Международната агенция по енергетика. Това не е достатъчно, тъй като глобалната икономика се електрифицира и се справя с променяща се карта на генерирането, с непостоянна възобновяема енергия като слънчева и вятърна, заменящи замърсяващите, но надеждни, централи, работещи с въглища и газ.
Сега тесните места в мрежата създават извратени ситуации. В Испания, например, има моменти, когато производителите на слънчева електроенергия на юг трябва да изключат своите централи, докато на север газовите електроцентрали се включват, за да отговорят на търсенето. В някои краища на САЩ цените на електроенергията често падат под нулата, като електроцентралите са принудени да продават енергията си поради ограничения на мрежата. Междувременно в други краища на САЩ потребителите са изправени пред призиви да намалят търсенето на електроенергия в пиковите дни и се сблъскват с рекордни цени.
Остаряващата инфраструктура, често на 30 или 40 години, трябва да бъде заменена. Но обновяването и разширяването се натъкват на местна съпротива срещу повече пилони и надземни кабели. В Обединеното кралство властите заобикалят народната съпротива, като преместват някои части от мрежата в морето, използвайки подводни кабели. „Рибите не гласуват“, гласи шегата на индустрията. Това обаче е скъпо начинание.
Високите цени на металите правят изграждането на нови мрежи още по-скъпо. Кабелите са изработени от мед или алуминий, което при днешни цени представлява близо една трета от това, което ще бъде изразходвано за нова мрежа, което е с 10 процентни пункта повече от инвестициите, направени между 2010 г. и 2020 г.
В САЩ и Европа мениджърите на комунални услуги и мрежи трябва да инвестират милиарди долари в цифровизация на мрежата, за да позволят управление на натоварването от страна на търсенето, което би намалило потреблението в пиковите моменти, често чрез почасови цени. Управлението на пиковото търсене ще бъде още по-важно, когато милиони домакинства преминат към електрически превозни средства, създавайки нов източник на потребление на електроенергия.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай