Писателят и предприемач Марк Менсън измисли три универсални принципа за по-добър живот.
Преди много години започнах свой блог с това предложение: „3 идеи, които могат да променят живота ви“. Дълго време изпращах имейли в този формат: три идеи - една, две, три и ето вече може да преминете в друг етап. Така че приемете този текст за още едно последващо писмо. Едва сега, вместо три идеи, които могат да променят живота ви, написах за три принципа. Харесвам принципите, защото, за разлика от правилата или конкретните идеи, са предназначени да се прилагат по-свободно и широко. Принципите са това, което обикновено е вярно, но понякога неприемливо и трудно приложимо. Най-често е полезно, но понякога и дяволски глупаво. И за разлика от правилата или практическите съвети, принципите остават на заден план, но незабелязано засягащи вашите бъдещи решения и перспективи на развитие. Принципите могат да бъдат много по-ефективни от всеки императив „направи това, направи онова“. Ето три от най-полезните принципи, на които съм се натъквал, за да вкарам живота си в нужната посока.
И така, без повече приказки...
Принцип №1: Ти си перфектен такъв, какъвто си… Но винаги можеш да станеш по-добър
За първи път чух това изказване от дзен учител по време на уединение по медитация, когато бях в началото на двадесетте си години, и оттогава упорито се е запечатала в главата ми. Всъщност колкото повече остарявам, толкова повече мъдрост виждам в тези думи. Вече си достатъчно добър такъв, какъвто си… но винаги можеш да станеш и по-добър. Съществува вътрешно противопоставяне между себеприемането и самоусъвършенстването. Това напрежение съществува във всички нас. От една страна искаме да се почувстваме спокойни със себе си, да разберем, че сме добри, стойностни, достойни хора и заслужаваме любов и уважение, а понякога и дори масаж на гърба.
От друга страна е съвсем очевидно, че нямаме и представа как и за какво прекарваме по-голямата част от времето си. През по-голямата част от него ние грешим. Има толкова много начини да станем по-добри - можем да учим повече, да постигнем повече, да стигнем по-нагоре и т.н. Харесвам този принцип, защото изрично признава, че вътрешното напрежение никога няма да изчезне. Без значение колко продуктивен, компетентен и невероятен ставате, винаги ще има нещо, което ви дава усещане, че ви е гадно. Това разяждащо чувство за неадекватност никога няма да бъде преодоляно. Така че няма съвършенство, има само прогрес. Но в същото време вие все още сте достоен и ценен човек, независимо колко неща в живота си сте объркали, колко грешки сте направили и без значение колко време за развитие ви остава. Красотата на този принцип е, че той доказва как себеприемането и самоусъвършенстването се нуждаят едно от друго - наличието само на едното, без другото, неизбежно води до провал. Ако напълно приемете себе си, без да имате порив да се самоусъвършенствате, тогава ставате мързелив, снизходителен, егоистичен глупак. Ако практикувате самоусъвършенстване без себеприемане, тогава ставате невротични, прекалено критични и прекалено тревожни градски типове. Самоприемането не работи без самоусъвършенстване. Самоусъвършенстването не работи без себеприемане. Ти си перфектен такъв, какъвто си, но винаги можеш да станеш по-добър. Това е !
Принцип №2: Повечето хора не са зли, те са просто глупави. Включително и ние самите
Много се изговори за социалните мрежи и как те влияят на нашето психично здраве и дори на политиката. Но мисля, че най-недостатъчно проученият ефект в света, управляван от социалните медии, е, че той неусетно подкрепя и насърчава морализаторстването. Това масово морализаторстване се разрасна до такава степен, че сега вярвам в това, което не можех да си представя преди десет години - вероятно имаме нужда от малко по-малко морализиране в света.
Това морализаторставане е проблем поради факта, че почти всички сме напълно невежи и неинформирани по твърде много въпроси. Когато в мрежата има съобщение, чиято цел е да ви раздразни колкото се може повече се получава следното. То съчетано с лекотата, с която ние демонизираме и осъждаме анонимните хора от другата страна на екрана, води до поява на общност от самодоволни, прекалено морализаторстващи задници с акаунти в социалните мрежи.
Ако пандемията ни научи нещо, то е, че всички и всеки греши в даден момент и то нерядко за нещо много важно. Няма значение каква политика водиш, каква е държавата ти, какви са личните ти убеждения или колко си толерантен. В някакъв момент през последните три години вие и аз в нещо сгрешихме. И в много случаи, ужасно сгрешихме. Следователно можем да допуснем, че скоро пак ще сбъркаме в нещо. Може би си мислите, че това ще даде на хората малко смирение и ще ги насърчи да се въздържат от осъждане. Но изглежда, че се е случило точно обратното. Принцип номер две е подобен на философската концепция, известна като „Бръсначът на Ханлън“ - „Никога не приписвайте зла умисъл за нещо, което може да бъде обяснено с глупост.“ Но бих искал да добавя към принципа на „Бръснача на Ханлън“ това, което ще нарека „Поправката на Менсън“: "... и почти всичко, което виждате или четете, е някаква степен на глупост." През последните десет години писах много за необходимостта да управляваме вниманието си. За мен това е може би най-важното умение, което хората трябва да научат в свят, който е свързан с постоянно присъствие в мрежата. Но тъй като светът става все по-поляризиран и озлобен, а дезинформацията се разпространява във всички посоки, мисля, че способността да поддържаш морална преценка и да не правиш прибързани заключения може да бъде следващото важно ново умение, необходимо за оцеляване в днешните реалности.
Принцип №3: Има по малко истина във всичко, но пълната истина я няма никъде
Открих този принцип, като прочетох Кен Уилбър, когато бях по-млад, и той ми послужи много добре в интелектуален план през целия ми живот. Уилбър иронизира: "Никой не е достатъчно умен, за да греши за всичко." Следователно, дори и да сме категорично несъгласни с някого, винаги е възможно поне да разберем какво може да е вярно или полезно в неговите възгледи. Например, аз вярвам, че астрологията почти сигурно греши. Въпреки това, тя се основава на някои предположения, които вероятно са верни. Вродените личностни черти на хората наистина се различават. Тези вродени различия са до голяма степен предвидими и измерими. Има дори проучване, което показва, че личностните черти могат леко да се различават в зависимост от това по кое време на годината е роден човек.
Това не е същото като да вярвате, че часът, денят и месецът на вашето раждане могат да повлияят на целия ви живот. Но това вече е нещо като разбиране на тази позиция. Тази способност да се търсят частици истина в погрешно цяло, е важно умение, което трябва да се развие. Първо, това ви помага да се учите много по-бързо. Но също така ще ви помогне да общувате по-добре с хора, които вярват в различни от вас неща. И най-важното, ще ви помогне да развиете способността да променяте решението си, когато това е оправдано - , умение, ужасно подценявано в наши дни. Защото недостатъкът на този принцип е, че въпреки че нищо не е абсолютно грешно, нищо не е и напълно правилно. Никоя религия, идеология или система от вярвания няма монопол върху истината. И разбирането на това е необходимо, за да ни накара отново да се учим, да съчувстваме и да сме готови да променим мнението си и да растем в избраната от нас посока. Защото ние, хората, получаваме голям психологически комфорт от усещането, че сме намерили обща истина - нашият малък, личен, окончателен отговор. Но напомнянето, че в живота няма такова нещо като окончателен отговор, че животът е просто безкраен процес от къде малко и къде по-малко грешни отговори на всеки от нашите въпроси. А това е е само необходимо за силния ум, но само по себе си е търсене на истината.
Превод и редакция: Стоян Сираков
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай