Пълно пренебрежение от румънска и тотална безпомощност от българска страна за трансграничните проблеми на Русе.
Това вече стана ясно и за най-големите наивници и оптимисти в Русе след като вече 20 дни три баржи под сръбски флаг с кюмюр тлеят, смрърдят и създават дискомфорт на гражданите на т.н. Малката Виена.
Това за момента е само черешката на тортата. Вече години наред, а и с особен вискозитет нежеланието на приятелите на местната и държавна администрация от другия бряг на Дунава да направят необходимото, за да бъдат решени отлагани в годините проблеми.
Това не пречи обаче на различни междуведомствени комисии и измислени организации да "обменят" опит и храни /цуйка и мичита най-вече/ на регулярни срещи, като проблемите на русенци остават в ъгъла, за да не развалят добросъседските отношения.
Ежегодно, вече традиционно, румънците ни дават знак с горящи и смърдящи стърнища за приключване на жътвата на реколтата там. Следват едни срещи, едни обещания, едни писма... до следващото палене на стърнищата...
Това, че нещо не е наред, говори и бизнес климатът в Русе. Специалисти от администрацията все по-често напускат. Все по мудно се решават казуси, свързани с бизнеса, дори и когато са в интерес на Общината. Дори и редките инвестиционни проекти за производство се атакуват от една псевдо - еко- групичка, зад която прозират съмнителни интереси.
Вчерашните декларации на общинската сесия от определени партийни офиси единствено показаха, че идат нови избори и трябва да се демонстрира някаква активност.
Проблемът с тапата при Дунав мост едва сега стана видим, след като търпението на работещите в района, както и на жителите на близките три села, се изчерпа.
Факт е и че още преди година, по трескавите изявления на тогавашния областен управител, фериботът Русе- Гюргево ще заработи. Вече дойде и поредния отлагателен срок- август, но както се вижда, и той вероятно няма да може да бъде спазен.
Да не говорим, че дори и да стане, ниските води на Дунава може да се окажат "неочакван" проблем. Да не говорим, че катамаранът е все още "в морето" и изградената вече инфраструктура се оказва една важна, но крайно недостатъчна част от целия спасителен трансграничен трафик според управляващите проект.
Общински паркинг -ще има, няма да има. Липсата на ясна визия и стратегия за развитието на района не предвещава и това скоро да се случи.
Както за летището. След като заявката на тогавашния министър Везиева полети да има от февруари не се случи, нямаше и с месеци по-късно. Остава мерака на чичо Денчо /в случая на друг човек/. Защото научно е доказано, че полети на разстояние под 450 км. не са рентабилни.
Едно е да си политик, съвсем друго е да си администратор, който трябва да решава реални проблеми.
Ако някой все още не е разбрал, то крайно време е да стане ясно- без румънската страна да заяви открито пред русенци /а не с приказки на преводачи/ какви намерения има относно транграничното ни сътрудничество, приказките на нашите чиновници не струват и пара.
Втори мост над Дунава при Русе ще има, когато и ако румънците решат. За тях сега е важно Дунава да се удълбочи /което е належащо/. Само дето бизнесът в региона ще бъде в застой и упадък, защото всички участвали във властта вече 15 години не успяха да създадат необходимата инфраструктура.
Затова, както е казал писателят: Бог е немилостив, не молете му се! Смъкнете розовите очила и вижке кой досега за какво ви е лъгал, и му покажете Вашия Вот... най-вероятно наесен.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай