ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ИМЕТО НА ПГ НА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“
На днешната дата, преди 31 години, в брой 56 на Държавен вестник е обнародвана сега действащата българска Конституция. Приета в предишния ден, тя започва с думите, излезли из перото на безсмъртния Валери Петров - и оформят нейния преамбюл. Припомням ви ги, защото те трябва да осветляват всеки един момент от нашата парламентарна дейност.
„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция“
Тези няколко думи преддставляват за българския народ това, което Магна харта представлява за британския народ; това, което Декларацията за правата на човека и гражданина представлява за френския. Това, което Всеобщата декларация за правата на човека представлява за света. Това е нашето кредо.
И понеже много често тук се говори за цивилизационен избор, това е българският цивилизационен избор – тези няколко думи. Те са развити по-натам – в първите й части, които действително съставляват харта за правата на човека. Но те са нещо много повече – те са онзи момент, през който трябва да четем всички други. И си заслужава да си го припомним. Още повече, че Конституцията, която днес всички почитаме, само преди 31 години не е приета лесно. Напротив. Великото Народно събрание заседава в бурна обстановка. Конституцията се подписва на фона на протести, палаткови лагери и стачни комитети. И въпреки това, тя удържа най-сериозния тест – на времето. Какво ли не й сервира българският политически живот на тази Констутуция за 31 години. Каква ли криза не се получи, какви ли вотове на доверие, на недоверие, какви ли типове коалиции. Но Коституцията ни не допусна нито за секунда да се изпадне във вакуум, в безвремие, в безвластие. И това я прави изключителен нормативен документ.
За Конституцията ни може да се говори, разбира се, и под знака на нейни промени, стига да спазваме процедурата, записана в самата нея и в духа на няколкото думи, които си позволих да ви припомня.
Тази Конституция и този цивилизационен избор бяха общо дело, в която трябва да отличим нашите предшественици – Великите Народни представители. Позволете ми да отлича представителите на БСП, които в онзи момент доказаха държавническо мислене и поглед в бъдещето.
Онзи 7-ми Велик парламент остави тази Конституция, с което проправи пътя ни и към ЕС. Тойзакрепи парламентарната демокрация в България. Обаче тази битка - за парламентаризъм, парламентарна демокрация и свобода, никога не е окончателно спечелена. И нека нито един от нас да не го забравя. Ако го забрави, да си припомни думите на Валери Петров.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай