Езикът става беден, думите се повтарят. Всяка реч на лидера е "историческа", дори да не казва нищо ново. Всяка диктатура налага подобен език. Една стара книга, издадена на български с десетилетия закъснение, описва как става това.
Една вечер през пролетта на 1945 г. в баварското село Унтербернбах около масата разговарят няколко немски войници, върнали се от близкия фронт. Дни по-късно Германия ще капитулира. Повечето германци осъзнават това и вече искат мир.
На масата трима от войниците говорят с неприязън за Хитлер. В един момент четвъртият протестира: "Засрамете се малко! Говорите така, сякаш сме загубили войната!". Когато те му отговарят, че дори малките деца разбират колко близо е краят, той казва:
"Не, по дяволите, не е нужно разбиране, вяра трябва! Аз вярвам във фюрера!".
По това време на същата маса се намира филологът Виктор Клемперер. Той описва този спомен в труда си "Езикът на третия райх" - едно от ключовите литературни произведения, създадени по време на режима на Хитлер.
Днес, седемдесет години след първото германско издание на книгата, излезе и първият български превод. Той е на проф. Ана Димова, а изданието е част от поредица "Памет" на издателство "Жанет 45".
Селото Унтербернбах е едно от местата, където Клемперер се подслонява, след като в нощта на 13 срещу 14 февруари 1945 г. бяга със съпругата си от бомбардировките в Дрезден.
Авторът е от еврейски произход и успява да избегне концентрационните лагери благодарение на това, че съпругата му е арийка. Това, което го държи жив, е и решението му да опише промените в езика на немското общество под въздействието на нацистката диктатура.
Той започва да си води записки години преди началото на войната, когато забелязва постепенни промени в начина на говорене на свои познати, приятели и колеги. Във всекидневния език навлизат понятия като "наказателна експедиция", която по-късно добива формата на концентрационен лагер. Езикът става "беден" и повторяем. Всяка реч на фюрера е "историческа", дори да не казва нищо ново, а третият райх е "вечен" и след него няма нищо.
С годините се изгражда и една "фанатична", почти религиозна вяра в Хитлер, която може да бъде наблюдавана първо през начина на изразяване. Филологът кръщава този език LTI (от лат. Lingua Tertii Imperii - езикът на третия райх).
Стилът на LTI обаче не е запазен само за националистическия режим.
"Сходствата между диктатурите са очевидни и се проявяват най-напред в езика, което ние отначало не забелязваме", казва пред Свободна Европа проф. Ана Димова.
"Прочетох тази книга в края на 1970-те години, в ГДР. Много се учудих, че са я издали там, защото заедно с колегите ми в университета с ужас установихме, че т.нар. социализъм говори почти по същия начин като Третия райх, ние самите говорехме по този начин. Много по-късно прочетохме Хана Аренд и "Фашизмът" на Желю Желев", добавя тя.
По думите на Пейков двете тоталитарни системи са "абсолютно огледални една на друга".
"Защото в крайна сметка добруването на обикновения човек, тоест на бедните, на работниците, на трудещите се за сметка на богатите, което е уж тезата на комунизма, е различна от тезите на фашизма, обаче реално такова добруване не се случва. Отново има някаква форма на олигархия, тя е партийна, но това е само фасадна промяна, а методите на тоталитарната държава са същите - абсолютно превземане на властта, на всички нейни механизми, съдилищата, изпълнителната власт, законодателната власт, медиите. Нямаш алтернативни източници на справедливост", казва издателят.
Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва Пейков, но допълва, че моментът, в който тя излиза, я прави много актуална.
"Промените, които се случват в езика, ние сега ги виждаме и в Русия - забраната за използването на определени думи, изкорубването на смисъла от определени думи - "денацификация" например. Какво означава тя, по какъв начин Украйна е нацистка държава и коя държава всъщност е по-нацистка - Украйна или Русия", пита се още Пейков.
По неговите думи изпразването на езика от съдържание, използването на клишета, повтарянето им "до полуда" постепенно променят мисленето на хората в Русия.
"Те се превръщат в част от един "новговор", който е фундаментална част от антицивилизационната промяна, към която се стреми Кремъл", казва той.
След началото на инвазията си в Украйна на 24 февруари Русия забрани всички медии, които не поддържат тезите на Кремъл, и арестува хиляди протестиращи против войната. Също така забрани употребата на думите "война" и "инвазия" по отношение на случващото се в Украйна, а руският медиен регулатор Роскомнадзор разпореди на медиите да изтрият новини и репортажи, използващи думите "нападение", "инвазия" или "обявяване на война".
Въпреки забраната на медии съвременните технологии позволяват лесното създаване на много на брой канали за информация. Това обаче според Пейков не води до истински медиен плурализъм.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай