Истината за Джулай морнинг

---

 

   След станалите популярни в последните години масирани и организирани посрещания на Джулай морнинг на брега на с. Камен бряг, надали е останал българин, който да не знае що за чудо е тоя празник. И все пак накратко, Джулай морнинг, или членувано Джулая, означава юлско утро и идва от името на легендарното рок парче на „Юрая Хийп". 

 

 

хора се събират традиционно близо до Черноморския бряг, за да посрещнат изгрева заедно. Пак традиционно под звуците на едноименната песен.

 

   А ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели. Версиите на двама от „старите хипари" - Люба Стойчева и Владо Илиев, били на линия още в зората на българското движение, съвпаднаха напълно. 

 

 

   Тяната, млад хипар тогава, легенда днес, дал идеята. Хипи фолклорът разказва, че докато бил в казармата, му се паднало да стои на пост именно в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Тогава си обещал, че ще направи така, че повече никой да не посреща този изгрев сам. 

 

   Вечерта се събрали на една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. „Аз на първия Джулай вечерта не бях, но отидох на сутринта" – спомня си Владо. - „Имаше не повече от 10-12 души, все варненци. От следващата година вече се събирахме на вълнолома до морския фар." Разказът на Люба внесе допълнителен колорит и детайли: „Поводът беше донякъде и съвсем тривиален. Двама приятели имаха годишен отпуск от казармата точно тогава, а един друг – рожден ден. Всичко съвпадна и решихме да се съберем. Аз тогава бях бременна и вече с коремче. Бях завършила музикалното училище и още живеех във Варна. Взехме китари, 

 

 

бирички... Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст  – старата хипария и няколко дечурлиги."

    Интересното идва на следващата година. Варненските хипита с „По пътя" на Керуак в джоба както обикновено кръстосвали България на стоп през годината. И споделяли с приятели за Джулая, тогава мобилни телефони още нямаше. И на втория Джулай се събрали няколко пъти повече, при това с представители от цяла България. „Всяка година ставахме все повече и повече. 

 

 

   Тогава, след изгрева, се появи Дидо Драгнев в бял костюм и каза, че кани всички на своята сватба. Един приятел нарисува върху чаршаф хипарския знак и отгоре на български написа „Обичай". С този плакат 400 души се понесохме в шествие по улиците на Варна. Беше голям купон" – пренася ни във времето Владо.

 

   По онова време Джулая е място за срещи на хора с еднакво виждане за света. „Искахме да си носим дългите коси, да си слушаме музиката, да си пием  на спокойствие" – обяснява Владо. Поети и музиканти активно присъстват сред невписващите се в тогавашните разбирания за живота бунтари. Юлският изгрев освен купон предлага 

 

 

дори литературни четения. „В един момент това едва ли не стана национално движение. Надойдоха журналисти, община Варна беше налепила плакати, искаше да организира концерти" – продължава разказа си Люба. „Започнаха да идват всякакви – пънкари, метъли. Започнаха проблеми с полицията. Това не беше нашата идея и се преместихме. 92-а и 93-а беше някакво междинно положение. Събирахме се на различни места, а през 94 г. с Тяната се преместихме на Варвара. Там беше диво и незастроено тогава" – допълва Владо. 

 

   На Варвара, в полите на Странджа планина, хипитата си правят бивак и започват да посрещат изгрева на поляната до т.нар. желязно дърво – артефакт, останал от снимането на българския филм „Голямото нощно къпане". 

 

 

(вечер). „Със Светлана Комогорова-Комата седяхме след изгрева в известната варварска кръчма „Яндата". Тогава си казахме: щом си имаме морнинг, защо да си нямаме и ивнинг? Като го посрещаме слънцето в началото на юли, защо да не си го изпратим в края?" – посвещава ни в историята Владо. И така на 31 юли срещу 1 август започва и Ивнинга. 

Но колкото повече годините ни отдалечават от спомена за комунизма, толкова повече и хипи движението се разпилява. Обратно на очакваното обаче Джулая продължава да расте. Само че от своеобразна социална позиция, празникът се превръща по-скоро в начин на мало и голямо да се измъкне от напрегнатото ежедневие и да зареди батериите с животворните слънчеви лъчи на изгрева. Стигна се дотам, че в последните години едва ли не 

 

 

Дори да не знаят кой е Райчо (слънцето - на стар джулайски жаргон), ентусиасти от цялата страна се запътват най-вече към Иракли и Камен бряг. Десетки огънчета огряват плажовете през нощта, а на сутринта мечтата на Тяната е направо преосъществена. Буквално хиляди посрещат заедно изгрева на Камен бряг, макар мнозина - през камерата на мобилните телефони. Пикът беше миналата година, когато хиляди посрещнаха на Камен бряг Джулая с „Юрая". Удивен, че в България съществува подобен празник, бившият вокалист на легендарната банда -  

 

 

Така след 23 години от касетофони на батерии песента прозвуча в оригиналното изпълнение на живо.

 

За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война". Преди година двама души вместо Джулая посрещнаха смъртта си. На Иракли застреляха младо момче, а друго падна от скалите на Камен бряг. За тази година са взети мерки – вече се събира подписка да се обезопаси с парапети платото, а Каварненският кмет Цонко Цонев ще слага 200 слънчеви лампи около огънчето, че да няма повече инциденти.