Интервю с политолога Йохана Даймел - член на Управителния съвет на Дружеството за Югоизточна Европа и независим политически анализатор по теми, свързани с югоизточноевропейските страни.
Защо точно сега, когато страната се бори с няколко кризи едновременно, се стига до този вот на недоверие? Какво по-точно се случи сега?
Първо да кажа, че Слави Трифонов и партията му “Има такъв народ“ (ИТН) здравата сбъркаха, защото ми е трудно да си представя, че след целия този политически фарс Трифонов и хората му ще влязат отново в парламента след едни нови избори. Допускам, че други хора са дърпали конците, а ИТН просто са изпълнили "мисията" - а именно да съборят едно правителство, което тръгна срещу мафиотските структури в страната и стоеше уверено на проевропейски позиции.
Слави Трифонов, който оправда политическата си кариера именно с протестите срещу правителството на Борисов, сега показа на всички истинското си лице на суетен шоумен-популист, който използва медийната си популярност, за да влезе в политиката, като остави след себе си много счупен порцелан. За съжаление, в България постоянно наблюдаваме този феномен – на сцената се появява някакъв спасител, който за известно време има влияние върху политическия живот в страната. Всеки път това е водело до нова огромна загуба на доверие в политиката и политическите институции и до завъртане с нова сила на дяволския кръговрат на популизма.
Тревожно е, че българите, чиято страна, като членка на ЕС от 2007 година, трябва да споделя общите ценности като свобода, върховенство на закона и демокрация, в най–малка степен свързва този европейски ценностен модел тъкмо с ЕС, както показват общоевропейски проучвания. Твърде много българи смятат, че войната на Русия срещу Украйна не заплашва ЕС, и че той не се нуждае от обща външна политика и политика по сигурността. При подобно обществено мнение, стигнало дотам благодарение на руската пропаганда, както и на медийната ситуация в България, обществото изобщо не разбира колко важно за общата европейска сигурност е да бъде вдигнато ветото срещу Северна Македония. Въпроси за националната идентичност и нейното историческо тълкуване нямат място в предприсъединителния процес. Въпроси, свързани с човешките права и тези на малцинствата са част от общото законодателство на ЕС, което е условие за членство в Общността и задължение на всеки кандидат е да го изпълнява.
Освен това тук става въпрос и за общоевропейската солидарност и отговорността на България като членка на ЕС и НАТО. Правителството на Кирил Петков взе правилните решения и се присъедини към санкциите срещу Русия, например. Във времена на огромни геополитически изпитания, включително свързани със сигурността, които бяха породени от войната на Русия срещу Украйна и срещу целия европейски и западен либерално-демократичен модел, България затвори европейските и трансатлантически редици. А това никак не се хареса на определени кръгове вътре в България, както и в Кремъл.
След като ИТН изтегли своите министри от кабинета, на практика се стигна до съставяне на ново мнозинство от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ в парламента. Какво мислите за него?
Целият театър в парламента, когато новото мнозинство от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ показа визитната си картичка, като провали редовното заседание поради липса на кворум, вече показва какво може да очаква България... Депутатите от ИТН, които не преминаха под чуждо знаме, разполагат с далеч по-малък политически опит от колегите си от ГЕРБ и ДПС.
Ветото на България срещу Северна Македония си е истински шпагат. С това вето, въведено от Бойко Борисов, началото на преговорите за прием в ЕС на Скопие е блокиран от години. Опитите на някои европейски държави да помогнат за вдигането на това вето, свързано с исторически въпроси, все повече преобръщаха настроенията в България срещу ЕС. Точно по класическия образец и с помощта на обиграна медийна пропаганда въпроси на националната идентичност послужиха чудесно за отвличане на вниманието от вътрешнополитически кризи и корупция. Наранената национална гордост стана мобилизираща сила за радикални партии – например „Възраждане“.
А ето че сега същият този Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ щели да подкрепят в парламента вдигането на ветото за преговорите със Северна Македония. Една от причините за тази внезапна промяна на позицията навярно е фактът, че ако се стигне до предсрочни избори, тъкмо проруската партия „Възраждане“ може да се окаже със засилени позиции. А Борисов явно не желае съвсем да се скара със своето европейско партийно семейство – ЕНП, нито пък да бъде поставен редом до Виктор Орбан, прочул се с деструктивното си поведение.
Та нали става дума и за много пари от ЕС, които предстои да бъдат отпуснати и разпределени измежду приближените на ГЕРБ и ДПС. Затова се опасявам, че гарантирането на мнозинство между ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ по много от решенията вероятно ще става чрез корупция и купуване на постове. А решаващата сега фаза за новото попълване на местата във ВСС също не предвещава за тях нищо добро.
В зависимост от резултата от вота на недоверие - за какво трябва да се готви България?
Във всеки случай за връщане назад: Ако вотът на недоверие е успешен, както в играта „Монополи“, България ще се върне назад до „старт“ - обратно към олигархичния модел на Бойко Борисов, ГЕРБ и ДПС. Сега обаче в играта участва и нов играч – проруската партия „Възраждане“. С нея България върви към едно антиевропейско бъдеще, а Москва ще потрива доволно ръце, защото ще може да разширява своите мрежи и дейности в България, Северна Македония и Сърбия. Такава правителствена конструкция ще бъде лоша новина за европейската солидарност с Украйна, и най-вече във военно отношение. Тоест, ще има връщане обратно към статуквото. Но също и Гешев ще може да си отдъхне малко…
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай