Снимка: Румен НИКОЛАЕВ
Двама академици и един професор влязоха в битка за председателското място в Съвета на ректорите. Това са ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев и ректорът на Медицинския университет – София акад. Лъчезар Трайков. Най-голяма подкрепа получи вчера акад. Лъчезар Трайков. Участието в това неразностойно състезание на акад. Белоев е знаково от гледна точка на участието на ръководител на ВУЗ извън столицата. Все пак той успя са събере гласове и да бъде втори в тази борба, важна да съдбата на академичния живот в страната предвид готвените от настоящото държавно управление на страната.
Наскоро акад. Христо Белоев оглави новоучредения Обществен съвет за развитие на висшето образование у нас, чиято цел е да помага за реализацията на основите цели в Стратегията за развитие на висшето образование – като осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни програми, въвеждане на съвременни форми на обучение, включване в международни образователни и научни мрежи, стимулиране на младите преподаватели.
Ето какво сподели акад Белоев пред Акцент.БГ:
Акад. Белоев, какви Ви бяха мотивите и защо се кандидатирахте за председател на Съвета на ректорите?
След разговори с колеги ректори, които поискаха съгласието ми да ме номинират за председател на Съвета на ректорите в Република България, взех решение да участвам в избора.
На 13 май 2022 г. се проведе избор за председател на Съвета на ректорите и се получи видимо разделение на ректорите. При една издигната кандидатура, на проф. Анастас Герджиков -ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, гласовете се разделиха поравно. Това е вследствие напрежението в колегията получено след поставените приоритети на МОН за обединяване на университети, нови наукометрични критерии за академично израстване и за атестация на преподавателите.
Определено е необходимо да се внесе спокойствие в системата, да се потърси разумен диалог, да се определят приоритетите и отчетат спецификите на различните университети и висши училища. С опита който имам, ректор на голям университет четвърти мандат и три мандата зам. -председател н Съвета на ректорите, считам че мога да отговоря на тези предизвикателства и с общитеусилия на всички ректори и на академичната общност да намерим това което ще ни обединява и ще доведе до издигане на качеството на висшето образование, водени от основните приоритети заложени в Стратегията за развитие на висшето образование.
Кои са основните проблеми и противоречия и какво разделя ректорите на университетите?
Не бих казал че има нещо което разделя ректорите, защото приоритетите и целите са висшите училища са едни и същи. Те са заложени в основните нормативни документи.
Основните проблеми и противоречия произтичат от заявените от МОН промени в системата, а те са окрупняване на университетите, нови национални наукометрични критерии за академично израстване и нов начин за атестиране на преподавателите. Също така поражда противоречия и обвързване на отпуснати средства в бюджета с правила за академично израстване и атестация на преподавателите. И проблема е в това че ректорите на университетите останаха извън обсъждането на тези въпроси, бяхме запознати с тях и с необходимостта от промени в системата на висшето образование, а това можеше да стане с нашето участие.
Бихте ли коментирали тези проблеми и нека първо се спрете на въпроса за окрупняване на университетите
Окрупняването на университетите бе поставено като тема още в началото на февруари след което последва бурна реакция и коментари в медиите. Министерството излезе с позицияче ще обяви намеренията си на съвет на ректорите на 22 февруари. Своята позиция съм заявил още тогава в няколко медии и то преди да бъдат оповестени от министър Николай Денков намеренията на МОН за промени във висшето образование. След 22 февруари също многократно съм правил изказвания по този въпрос.
Ако говорим за сливания на университети, считам, че това трябва да става на принципа на доброволността. Защото към момента, въз основа на действащите закони, би следвало, ако университети се обединяват, това да става с решение на общите им събрания. Едва тогава могат да се предприемат съответните действия. Не мога да кажа твърдо да има ли обединения или не, но считам, че трябва да има определени правила и норми, при което това да се случва. Примерно има по-малки университети, които са с неголям брой студенти. Това може в определена степен да затруднява дейността им, тъй като освен преподавателската и изследователската работа те трябва да имат финансови отдели, компютърни и много други служби, които да гарантират качество на учебния процес и функциониране на университета. И ако наистина е необходимо сливане, то може по някакъв начин да бъде стимулирано от държавата с определена финансова или друг вид помощ. Но докато се стигне дотам, университетите трябва сами да вземат решението как и по какъв начин да стане и как да се реализира във времето. Това трябва да е осъзнат доброволен акт. Не може да стане веднага или в рамките на няколко месеца, необходимо е да има период на подготовка.
Тук искам да отбележа, че всеки университет, колкото и малък да е той, има история, тя в общия случай за България е около 70-годишна. През това време е натрупван опит, създавани са контакти, партньорства, авторитет. Всяко едно висше училище има своя специфика, особено по-малките – те са тясно профилирани и друг не може да обучава в техните области. Има изградени партньорства както в национален, така и в международен план, участие в различни проекти. Ако едно сливане стане механично, това ще породи много въпроси и проблеми - трудово-правни, участие в проекти, договори с наши и чужди партньори и др. Има много въпроси които трябва да бъдат обмислени и на които трябва да се отговори.
Създаде се работна група към МОН която работи по тези въпроси и аз участвам в нея. Досега имаше едно заседание на което приехме че ако се правят сливания на университети това ще е на доброволен принцип. Сега се работи по предложения за законодателна рамка, които все още не са ни представени.
Мнението ми е че трябва да се създават мрежи и консорциуми между университетите съгласно Стратегията за развитие на висшето образование.В момента ние работим в мрежи помежду си в рамките на различни проекти и това дава добри резултати.
Ако се създават нови структури това трябва да е изцяло доброволен акт на висшите училища и да се извършва след обстоен анализ за ползите които ще произтекат от тези действия.
Не съм убеден че механичното сливане на няколко университети ще доведе да по добра видимост на новата структура, до по – високи научни резултати и до по-високо качество на обучението.
Не е ли логично всеки един ректор да иска да се запази автономията на университета му?
При обсъждането на предложения касаещи образователната система всеки един ректор не трябва да гледа от камбанарията на своя университет – дали той ще бъде запазен или не. Трябва да разсъждаваме за висшето образование като цяло, с цел то да се подобрява, да се повишава качеството, нивото на подготовка на студентите, да се развива връзката с бизнеса, който трябва да участва в обучението на студентите. Ако всеки един си решава поотделно своите проблеми, нищо няма да се получи. Трябва да сме единни и заедно да постигаме целите си.
Нека коментираме и другите проблеми които очертахте - нови национални наукометрични критерии за академично израстване и нов начин за атестиране на преподавателите. Считате ли че това би повишило ефективността на работата на преподавателите и качеството на обучение на студентите?
Новите национални наукометрични критерии за академично израстване и новият начин за атестиране на преподавателите поставени от МОН също породиха силна реакция от академичната общност.
Това произтича от факта, че ние се запознахме с тях от сайта на МОН, когато бяха поставени за обществено обсъждане. Трябваше да си отговорим на въпроса кое налага въвеждането на нови национални наукометрични критерии за академично израстване. Сегашните правила действат няколко години. Трябваше да има анализ, да се посочи кое в тях не е добро и трябва да се промени. Противоречията идват и от това че различните научни области не са поставени в равноправно положение и са фаворитизирани две от световните бази данни, не са включени научните конференции на университетите и научни списания с двойно рецензиране, участие в проекти и др. Тези национални наукометрични критерии са обвързани и с атестацията на преподавателите, като е необходимо за периода на атестацията всеки един преподавател да постига определен процент от точките за съответната академична длъжност. Това разбира се също постави много въпроси на които трябва да се отговори.
Ако този въпрос беше поставен предварително за обсъждане в съвета на ректорите вероятно щеше да има добри предложения и ако бяхме действали в синхрон с МОН едва ли щеше да се стигне да сегашните противоречия.
Съгласен съм с министър Денков че е необходимо да направим така че да се работи непрекъснато, тъй като някои колеги като достигнат до определена академична длъжност намаляват темпа на работа а някои почти спират. Но така поставените критерии едва ли биха постигнали този ефект. Всеки един университет решава за себе си как ще работи в тази посока. Ние имаме от няколко години решения за работата на преподавателите и ако е необходимо ще ги споделя. Вероятно има и други университети които могат да споделят своя опит и така би се получило нещо по добро след като то вече е работило и е дало своите резултати.
Но в случая има и друг проблем тъй като новите национални наукометрични критерии за академично израстване и новият начин за атестиране на преподавателите са обвързани с приета сума от 20 млн. лева в бюджета, които да се дадат на университетите след като те въведат определени правила, тези правила бъдат оценени и след това бъдат дадени определени финансови средства. Всичко това поражда много нови въпроси.
Вече идваме и на въпроса за финансиране на университетите и за отпуснатата в бюджета сума от 20 милиона лева. Как ще го коментирате?
Тези средства бяха заложени в закона за бюджета и то под условие как ще бъдат дадени, което коментирах. И това буди недоумение – ще се повишават ли работните заплати в университетите или ще трябва нещо друго да се случи за да се получат някакви средства?
Предполагам че този въпрос ще получи своето решение и ще работя в тази посока.
Г-жа Ива Митева внесе законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет в частта, която обвързва разпределянето на 20 милиона лева допълнително за заплати на преподавателите срещу условието университетите да променят правилата си за атестиране на преподавателите в унисон с предложената от МОН нова методика. И по това предложение има спорове, но не дали е правилно а дали това да не бъде променено с актуализацията на бюджета. Мисля че сред народните представители има консенсускак да бъде решен въпроса. По този казус се произнесе и главният прокурор. Считам че не трябваше да се стига до такава ситуация.
С въпроса за разпределение на тези средства се занимавахме и домакинствахме в Русенския университет през април национална среща с участието на ректори и представители на синдикалните организации. Търсихме решение за изход от създалата се ситуация и направихме предложения - те не визираха обвързване на възнагражденията така както бе предвидено в закона за бюджета.
Считам че ежегодно трябва да се гарантира ръст на възнагражденията в системата на висшето образование минимум с 10% , като същевременно се отчита допълнително и инфлацията. Това ще гарантира както основните ни дейности, така и мотивацията на колегите -това е от съществено значение. Също така трябва да се отчита и нарастването на цените на основните продукти, строителните материали, техниката, горивата, енергията и да се гарантират бюджетите на университетите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай