Суровата прогноза дойде, след като международният кредитор за развитие намали прогнозата си за глобалния растеж до 2,9%, което е с 1,2 процентни пункта под прогнозата от януари, поради сериозния спад, причинен от войната.
„Рискът от стагфлация е значителен с потенциално дестабилизиращи последици за икономиките с ниски и средни доходи. За много страни ще бъде трудно да избегнат рецесията“, заяви пред репортери президентът на Световната банка Дейвид Малпас.
„И ако рисковете за перспективите се материализират, глобалният растеж може да се забави още по-рязко - да предизвика световна рецесия“, предупреди Малпас.
В доклада на банката „Глобални икономически перспективи“ се казва, че войната в Украйна увеличава щетите от пандемията и засилва забавянето на световната икономика, „която навлиза в период, който може да се превърне в продължителен период на слаб растеж и повишена инфлация“.
Спадът идва, след като през 2021 г. растежът се възстанови до 5,7 % след отслабването на пандемията, отбелязвайки „най-рязкото забавяне след първоначално възстановяване от глобална рецесия за повече от 80 години“.
В доклада се отбелязват сходства със 70-те години на ХХ век, когато растежът се забави, а инфлацията скочи рязко с факторите на предлагането, подхранващи повишаването на цените, и след дълъг период на ниски лихвени проценти.
Но за разлика от този период щатският долар е силен, а основните финансови институции са в стабилна позиция.
Руската инвазия и западните санкции срещу Москва доведоха до рязко покачване на цените на зърното и нефта, което заплашва да изостри глада в бедните страни и да накара шофьорите по света да се сблъскат с главозамайващи цени на бензиностанциите.
Ръководителят на Световната банка подчерта необходимостта от увеличаване на производството за борба с нарастващите цени, особено на енергията, тъй като недостатъчните доставки на природен газ и торове вредят на производството на храни.
Малпас заяви също, че е „от решаващо значение“ да се избягват експортните ограничения и субсидиите, които „увеличават ръста на цените и изкривяват пазарите“.
По същия начин банката предупреди да не се правят опити за решаване на проблема с рязкото покачване на инфлацията с ценови контрол или ограничения на износа, които само биха задълбочили щетите.
Предвид масовата несигурност, според прогнозата, ситуацията може да се влоши допълнително поради редица „взаимосвързани“ рискове, включително възможността за по-нататъшно геополитическо напрежение, рязко повишаване на лихвените проценти с цел овладяване на инфлацията и нарастване на заплатите, както и потенциалната възможност COVID-19 да се прояви отново.
Федералният резерв на САЩ предприе агресивни действия за повишаване на лихвените проценти по кредитите, за да охлади търсенето и да се пребори с повишаването на цените, а Световната банка отбелязва, че по-високите лихвени проценти са изиграли важна роля при предишни финансови кризи в държави с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, като са натоварили ресурсите и са предизвикали отлив на парични средства от тези страни.
Едновременното материализиране на тези рискове може да доведе до много по-рязко и продължително забавяне на световната икономика.
Ако по-бързото повишаване на лихвените проценти в САЩ предизвика „остър финансов стрес“ в държави с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, Европейският съюз се сблъска с внезапна забрана за внос на енергия, а Китай преживее ново блокиране, свързано с пандемии, „глобалният растеж може да се понижи по-рязко през 2022 г. и да намалее почти наполовина през 2023 г. - съответно до 2,1 % и 1,5 %“, се казва в доклада.
Малпас заяви, че това би довело до нулев ръст на доходите на глава от населението и „това със сигурност би се квалифицирало като глобална рецесия“.
Дори и без този ужасяващ резултат, доходът на глава от населението в развиващите се икономики тази година ще бъде с близо 5% по-нисък от тенденцията преди пандемията.
Докладът намалява прогнозата за растежа в САЩ с 1,2 пункта до 2,5%, а прогнозата за Китай е намалена с 0,8 пункта до необичайно ниските 4,3%.
Същевременно прогнозата за еврозоната беше намалена до 2,5%, а за Япония - до 1,7%.
Очаква се през тази година икономиката на Русия да се свие с 11,3%.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай