Правят се разходи днес, от които после няма отказване

Публикация 07:46 08 Юни, 2022 / akcent.bg / 396

В близките 2 седмици ще има протестни действия на администрацията, ако няма договорка за заплатите

Актуализацията на бюджета показва, че дълговата пристрастеност хронифицира и вече е норма - вдигането на тавана на дълга на 10.3 млрд. лв. е неизбежно следствие на липсата на реформи и неслучилия се ангажимент за прочистване на неефективностите в държавната машина. А я си представете едно орязване на непродуктивни държавни разходи, вместо дълг - че така и баба знае. Вдигането на “дълговия таван” в актуализацията не беше трудно да се прогнозира отдавна. При тази финансова философия това беше неизбежно.

Правят се разходи днес, от които после няма отказване, а при спад в приходите ще зейне огромен дефицит - както стана и с пенсиите. Но докато това стане тежък политически проблем - я камилата, я камиларя, както казва народът.

Не намаляването на ДДС за хляба или за енергоносителите би причинило инфлация - по тази логика не трябва да намаляваме данъци никога. По-скоро тегленето на външен дълг и впръскването на парите през пенсии и социални плащания засилва инфлацията, с което са ударени най-силно именно най-бедните под предлог, че ужким ги “компенсираме”.

Нямаме нужда от проинфлационно държавно помпане на търсенето срещу което стоят все по-малко произведени блага. Мерки, улесняващи инвестициите в производството на машини, енергоресурси и повече стоки и услуги - от това имаме нужда днес. И ограничаване на ненаситната държавна машина, че вече отхапва половината от произведеното в икономиката, в което всъщност ни е и фундаменталният проблем като стопанство.

Заради задлъжняването - 25 млдр. лв. дълг отгоре над сегашните за следващите две години - неизбежно ще трябва да вдигаме данъци, осигуровки и осигурителни прагове, затова и днес мощно се “повдига” темата за връщане прогресивния данък. Това ще удари производителите на стойност (средната класа) в полза на нетните ползватели на тази стойност - политици, свързани бизнеси и социално уязвими групи, гледани като благодарен електорат. За последните обаче няма да остане, защото без запушени течове и демонтиране на схемите за точене на системата келепирът е за тарикатите, а не за реално нуждаещите се.

Вдигането на доходите не става през вдигане на заплатите с декрет (иначе отдавна да е направено), а с инвестиции, за които трябват правна сигурност, разумни данъци и стегната, малка и отзивчива администрация - служител, а не господар на гражданите.

Вдигането на минималната работна заплата (МРЗ), където е структурно важна и “ефективна” означава само едно - забрана за наемане на служител под определена сума. Със същата сума за “фонд работна заплата”, предприемачът ще може да наеме по-малко хора. Някои ще спечелят малко, а други ще загубят изобщо възможност за доход и участие на пазара на труда - обикновено студенти без опит, хора без квалификация/образование или маргинализирани социални групи. Социално, много социално, най-социално… МРЗ!

Само с устойчиви частни инвестиции и развита предприемаческа среда се гради стабилен икономически просперитет, висок стандарт и достойни доходи. Другото е алхимия и отдавна е показало, че не работи “по план”.

Тагове : заплати , протести , администрация ,