Близо 40 млн. лева приходи са декларирали политическите партии у нас за 2021 г. А държавната субсидия остава основен източник на приходи, като 47% от всички постъпления в партийните каси идват именно от нея. Това показва анализ на Института за развитие на публичната среда, базиран на отчетите на партиите, подадени в Сметната палата. От данните става ясно, че общо 124 (от 127) формации са подали в срок своите документи.
Приходите според законодателството
Собствените приходи и държавната субсидия са двата основни източника за финансиране на политическата дейност според Закона за политическите партии. Собствените приходи биват: от членски внос, от недвижими имоти на партиите, от дарения и завещания от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, от стопанска дейност. Право на държавна субсидия имат партиите и коалициите, излъчили представители в Народното събрание. Субсидия получават и партиите, получили повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. Размерът ѝ се определя от Закона за държавния бюджет всяка година. Към настоящия момент той възлиза на 8 лв. на получен действителен глас.
Партийните приходи през 2021 г.
Партиите, подали отчетите си за 2021 г., декларират набрани общо 38 391 735 лв. Държавната субсидия се запазва като основен източник на приходи – 47% (или 18 058 424 млн. лв.) от всички постъпления в партийните каси идват именно от нея. Тук следва да отбележим, че през 2021 г. общо 13 политически субекта (някои от които коалиции от партии) са получавали субсидия. Но точно проследяване на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане. Именно заради това се следят и данните, публикувани от Министерство на правосъдието в тази насока.
Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е формирана от дарения – 28% от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13% от партийните попълнения – или 4 925 090 лв. Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три избора за народни представители, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи.
Основната част от приходите е формирана от партиите и коалициите, които са били част от парламента през 2021 г. Настоящите 7 парламентарно представени субекта например са отчели постъпления от 28 038 000 лв. или 73% от общите партийни приходи за миналата година. Очевидно и при тях субсидията има най-съществена роля – тя представлява 56% от приходите им или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да посочим ролята на многото (четири) предизборни кампании през 2021 г.
Същевременно от декларираните данни става ясно, че извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лв. приходи. Източниците основно са били дарения – 3 782 845 лв. (37%), членски внос – 2 587 090 лв. (25%) и субсидия – 2 364 424 лв. (23%). Високият дял на субсидията се дължи на факта, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън настоящия 47-мото Народно събрание, са получавали държавна помощ при участието си в предишни народни събрания.
Въпреки проведените четири избора от подадените за изминалата година финансови отчети, става ясно, че 54 партии (от всички 124) или 44% от регистрираните политически субекти не са декларирали никакви приходи. Това практически показва, че те не са развивали никаква дейност.
Данните от годишните финансови отчети на партиите сочат от една страна значителната роля на държавната субсидия за формирането на техните приходи. От друга, очевидно в изборни години формациите у нас успяват да мобилизират значителни по размер дарения. Остава открит въпросът защо толкова много партии и като не успяват да съберат дори членския си внос.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай