Когато един възрастен (без значение дали е родител, роднина, учител или просто приятел) чете на глас на дете, той на практика извършва акт на любов и това има важни последици за развитието на личността на малчугана на релационно, емоционално, когнитивно, езиково, социално и културно ниво.
В споделеното преживяване на четене и слушане, възрастен и дете влизат във взаимна хармония през световете, които оживяват между страниците на книгата, в интензивно и приятно общуване, изпълнено от емоция, приятелство, съучастие и доверие, което укрепва емоционалните им връзки.
Защо да четете на децата
От емоционална гледна точка, четенето на приказка или стихче на детето, му позволява да изследва най-съкровените си емоции в компанията на възрастния. Тези емоции могат да го накарат да се сдържа повече, да се успокои, да му помогнат да намери необходимите за дадено обстоятелство обяснения.
От когнитивна гледна точка, четенето предлага на детето алтернативен канал на познание, в допълнение към прякото преживяване; благоприятства разбирането със себе си и на света наоколо; разширява ума към открития и изследване; развива въображението, въображението, креативността, любопитството; разширява паметта; подобрява логическите и абстрактните умения.
На езиково ниво стимулира езиковото развитие, обогатява речника, подобрява лексикалното качество. А от социална гледна точка се забелязва, че децата, свикнали да им се чете/да четат в семейството още в предучилищна възраст, имат по-добри постижения като ученици, по-добре комуникират с връстниците си, притежават повече умения за решаване на различните проблеми, което придобива още по-голяма стойност в социокултурна ситуация.
И на финала, от културна гледна точка, предаването на истории и приказки от възрастни на деца се разглежда като един от каналите за предаване на ценности, етични послания и традиции от едно поколение на друго.
Снимка: Shutterstock
Как да накараме децата да обичат четенето
Изкуството да възпиташ читател е предизвикателство, което може да ви поднесе неочаквани емоции. По принцип четенето на глас е най-ефективният начин да накарате детето да се запали по книгите и историите, като развиете у него първо удоволствието и желанието от това действие, а след това и автономната способност да чете. В този смисъл четенето е важно да се превърне в една от първичните грижи за детето, защото това е също храна, но за ума и с думи.
Наличието на книги вкъщи, запознаването с тях, примерът на родителите, които четат, навикът да се разказва, обсъжда, да се обменят идеи и съвети по четените теми, са част от полезните стратегии, които стимулират децата.
За да погъделичка интереса и любопитството обаче, книгата трябва да се превърне във вълшебно и изкусително средство в ръцете на малчуганите, способно да ги въведе в символичния свят, който се съдържа на страниците й, чрез взаимоотношенията с възрастния, който я предлага. Свят, съставен от емоции, радости, страхове, фантазии, привързаности, събития, открития, точно като вселената на детето.
Но е важно да знаете и как да четете. Чете се не „на“ детето, а „с“ детето, в реципрочна и богата комуникация.
Как да четем на малки деца
Книгите и методите на четене зависят от възрастта, а следователно и от етапите на психомоторното развитие на малчуганите.
При много малко дете, което е само на няколко месеца: В този период то е много чувствително към звук, ритъм, мелодия, мелодичен глас, затова първият му досег с книгите следва да бъде чрез приспивни песни, стихчета, думи или фрази с добре подчертана ритмика, задължително придружени от ласки и гушкане. Тук значение има не значението на думите, а музиката при произнасянето им.
От 6 до 12 месеца: Това е моментът, когато може да предложите на детето първите малки книжки. Те трябва да са здрави и лесни за държане, точно като играчки; с размери и материали, подходящи за тактилно и устно възпитание, както и визуално изследване; и винаги придружени от думи, произнесени на глас, за да бъде преживяването по-пълноценно и да се тренира паметта.
От 12 до 24 месеца: В тази възраст детето ще бъде привлечено от книги с големи цветни илюстрации, в които има фигури с ясни очертания и ясни цветове или анимирани книги с елементи, които могат да се движат с ръка. Важно е да бъдат лесни за разглеждане и с истории, които са лесни за слушане и възприемане, за повтаряне, запаметяване, и които включват различни моменти от деня (събуждане, ядене, къпане, сън, игра), предлагайки времеви препратки. Всичко това действа успокояващо на детето.
Книгата на тази възраст може да бъде предвестник на сетивни преживявания (тактилни, зрителни, слухови), но също така емоционални (изненада, страх) и морални (образователни послания). Хубаво е четенето да се превърне във фиксирана среща, в ритуал дори от няколко минути, който детето да очаква и желае, например: преди следобедната дрямка, след хранене или за лека нощ.
От 3 до 6 години: Децата в тази възраст обичат поредиците с едни и същи герои (обикновено връстници или животни с човешки черти, в които могат да се идентифицират). Приятно им е да участват в различни ситуации, които могат да ги заинтригуват, информират, развълнуват и да им помогнат да преодолеят различни препятствия и страхове. Детето трябва да бъде насърчавано да взаимодейства с историята, като задава въпроси, предлага коментари и решения, модифицира сюжета и доразвива историята.
На 6 години: От 6-годишна възраст детето вече ще може да чете самостоятелно, макар и съвсем лесни за четене книги. Но четенето с възрастния запазва голямата си стойност като незаменим момент на общуване, обсъждане и израстване.
В този период децата се интересуват много от книги, които обясняват чудесата на природата и науката; от познавателни текстове, които ги учат как да направят дадено нещо; до приключенски или фантастични поредици, които им помагат да се справят дори с по-сериозните проблеми. Така постепенно детето свиква да чете и развива любопитство към света, който го заобикаля.
Снимка: Shutterstock
Значението на четенето в детската стая
От 2 до 3 години детето вече няма да се ограничава само до слушане и разглеждане, а ще се научи да свързва изречените думи със знаците на писмеността, като по този начин ще навлезе в магическия свят на писането. В тази възрастова група то ще бъде омагьосано от историите с деца или животни, такива с малко думи и страници, които обаче отговарят на неизчерпаемото му любопитство към света и нещата, и му помагат да решава малките или по-големите проблеми от деня.
Често детето ще иска да прелиства само страниците на книгата, да довърши изречението на приказката, която вече знае наизуст, да посочи картинките и да обясни какво представляват, да държи книгата в ръце и да разказва историята по свой начин. И освен това то ще обича да чете и препрочита една и съща книга по много пъти до степен, когато ще помни отлично началото, развитието и края. Това е отлична тренировка за неговата памет.
След като четенето се превърне в навик, то ще бъде утеха в моментите на очакване или по време на заболяване.
Четенето обаче трябва да е удоволствие, а не задължение. Ако например детето загуби концентрация или просто стане и започне да си играе с нещо, не настоявайте да продължи да ви слуша. Навикът за слушане постепенно ще се формира и ще се увеличи продължителността на вниманието.
Промяната на тона на гласа и ритъма на разказа, преправянето на гласа и използването на характерни за всеки герой мимики, позволяват на детето да разграничава отделните образи и да прелиства страниците, докато чете, участвайки живо в историята.
По материали от Pianeta mamma
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай