След дълго протакане и противоречиви сигнали управляващата коалиция представи във вторник антикризисни мерки, насочени към потребителите и бизнеса заради високата инфлация. Много от детайлите остават неизвестни, а вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев обеща повече разяснения. За това какъв ще е ефектът от тях, според известното досега, върху потреблението, инфлацията и бюджета разговаряме с Калоян Стайков, старши икономист на Института за енергиен мениджмънт.
Какъв ефект очаквате от обявените мерки върху потреблението?
- Ясно е, че ако има ръст при потреблението, ще има ръст и при инфлацията. Като явно не се разбира и трябва да продължим да напомняме, че голямата част от инфлацията е привнесена през цените на енергийните ресурси, на суровините, на храните. Тоест, каквото и да прави правителството, ефектът ще бъде ограничен, защото няма как да повлияем на международните пазари.
Намаляват се данъци, увеличават се социални плащания, включително пенсии, премахват се акцизи. Всички тези стъпки са проинфлационни. А антиинфлационната политика цели по някакъв начин да намали търсенето. Двата инструмента за това са - вдигането на лихвите от централната банка, за да се обезкуражи тегленето на заеми и другият е чрез фискалната политика - по линия на данъците и субсидиите. Ако бъдат вдигнати данъците или намалени субсидиите, се свива разполагаемият доход и така намалява и търсенето.
В случая на България заради валутния борд не може да се действа чрез лихвите на централната банка. В същото време предлаганите фискални мерки са точно в обратната посока - намаляват се данъците и се увеличават субсидиите. Така разполагаемият доход на домакинствата ще се увеличи, както и разминаването между търсенето и предлагането. По същество мерките не са насочени към борба с инфлацията, а към компенсиране на последствията от нея, а именно - целят да компенсират загубата на покупателна способност.
Ако мерките се нарекат социални, за омекотяване на ценовия шок, е друго. И тук въпросът е каква политика преследва правителството. Защото ако казва, че преследва антиинфлационна политика, а провежда обратните мерки, има проблем. Ако обаче каже, че инфлацията е в голяма степен привнесена и ние нямаме контрол върху нея, но не можем да оставим редица бизнеси и социални групи без подкрепа, е различно. Така, техните усилия са насочени не към борба с инфлацията, а към последиците от нея.
Но в крайна сметка не се ли стига до самозадвижващ се механизъм - има инфлация, ти даваш повече пари и вдигаш потреблението, което от своя страна отново подхранва инфлацията, но този път на местна почва?
- В известна степен е така, освен ако не се очаква този инфлационен шок да е временен. Миналата година имаше базови фактори, които влияят на икономическите процеси още от преди пандемията. Към тях през 2021 г. се прибавиха чисто статистически ефекти - силният спад в икономическата активност по време на пандемията е заменен с рязкото ѝ възстановяване, а оттам - и до инфлация, което е конюнктурен фактор. Заедно с това през 2020 г. бяха нарушени редица вериги на доставки, което създава още един такъв конюнктурен фактор, продължаващ и до днес, свързан с невъзможността на много производства да наваксат загубеното време. Към това се прибавят транспортните ефекти - бавене и оскъпяване на доставките. Прибавят се поскъпването при редица суровини и високите енергийни цени. Всичко това наслагва ефект след ефект.
Ако вярата на правителството е, че тези ефекти са временни, каквото беше очакването през есента, тогава то може да предприема временни мерки, които ще омекотят този шок в рамките на някакъв период. Ако очакването обаче е, че години наред ще трябва да се справяш с високата инфлация, а мерките като обявените - за около година, тогава е налице разминаване.
В същото време дори и правителството да знае, че всичките тези ефекти няма да са временни, не може да каже на хората, че това е положението и няма да се вдигат доходите.
Изборът е при висока привнесена инфлация или населението да обеднее, а бизнесът да стане неконкурентен или да се провежда политика, която се стреми да омекоти този ефект. И тук е въпросът какво се прави.
Нещо подобно видяхме през последните 2 г. Едва сега през първите три месеца темпът на инфлацията изпреварва ръста на доходите и въпреки това те продължават да растат. Същото се отнася и за помощите за бизнеса - първоначално, когато има някакъв шок, е напълно естествено да се отпускат помощи на всички и моментално като целта е частично да помогнеш на компаниите и да им вдъхнеш увереност, за да не предприемат бързи и необмислени действия, като например да замразяват инвестиционни проекти, да уволняват хора и като цяло да си намаляват дейността.
Следващата стъпка вече е да се таргетира тази помощ - някои компании се справят по-лесно и нямат проблем с прехвърлянето на допълнителния разход върху крайните си потребители и вече нямат нужда от подкрепа. Но други компании вероятно ще имат по-продължителна нужда и от по-голяма помощ. А когато се вижда, че този шок няма да е краткотраен, тогава трябва да се мисли за мерки, които да насърчат бизнеса да се трансформира, така че да може сам да се справи с новите предизвикателства. Както това се наложи при пандемията, когато трябваше да се насърчи онлайн търговията, дигитализацията и т. н., както и да се насърчи и дори ускори продължаване на трансформацията на икономиката, която е в действие от години. Това има пряко отношение към конвергенцията, която няма как да се постигне, ако структурата на икономиката не се променя. Лошото е, че през последните две години сме замръзнали на първата стъпка - отпускане на помощи за компенсиране на загуби на бизнеса или покупателната способност на домакинствата, а последващите стъпки така и не идват; много временни мерки на практика се превърнаха в постоянни.
Съвсем наскоро вицепремиерът Асен Василев обаче коментира, че очаква инфлацията да се успокои с аргумента, че досегашните шокове вече са калкулирани в крайните цени.
- Възможно е, защото лека - полека еднократните ефекти би трябвало да започнат да се изчерпват. До момента обаче данните не подкрепят подобна прогноза, което означава, че тези ефекти още не са консумирани и това по никакъв начин не трябва да ни изненадва, защото от края на февруари живеем в нов свят. С други думи, дори и някои от краткосрочните ефекти да са изчезнали, те са заместени от други такива - война, несигурност за енергийни доставки, ръст на цените на храни и др.
Но в същото време и бюджетът печели от инфлацията...
- Да, но заедно с ръста на приходите от данъци, има и значителен ръст на разходите. Редица мерки, свързани с пандемията, бяха удължени и продължават да действат; други мерки, и въведени през 2021 г., които целяха омекотяване на шока от енергийните цени бяха удължени и през тази година, трети са преоформени, така че разходите по тях се увеличават, а сега говорим за нов пакет от стимулиращи мерки.
И големият въпрос е как се използват тези пари.
За съжаление ефектите върху бюджета е трудно да се прогнозират докато няма ясни разчети за това колко струват мерките. Да има таблица - срещу всяка мярка какъв е обхватът, колко струва, откъде ще се финансира. Трябва да има някаква комуникация, а всъщност през последните месеци в различни сфери на публичната политика виждаме доста половинчати изказвания и половинчата информация от страна на правителството, което дава огромно поле за спекулации и за политически атаки.
Вместо да се фокусираме върху съществото на тези мерки - дали са тези, които ни трябват. Дали са най-ефективните, има ли алтернативи на по-ниска цена. Може ли да помислим за нещо дългосрочно, защото в момента на практика се гасят пожари, се занимаваме със спекулации, защото липсва достатъчно информация.
Настоящият бюджет бе представен като бюджет на инвестициите, а в момента говорим основно за текущи разходи, помощи, социални плащания, пенсии, заплати. Това не е типичният бюджет на инвестициите, още повече че инвестициите за първите три месеца на тази година са по-ниски в сравнение със същия период на предходната. Един куп реформи чакат и от предни правителства, а и обещани от това, а сроковете за тях наближават. Има сериозен риск да се върнем на стария наратив на предните правителства: сега е криза, реформи не се правят. А като свърши кризата: ами, то сега всичко върви нормално, за какво са ви реформи. Добре, де, кога е моментът за реформи в крайна сметка.
Като говорим за ефективност, няма ли опасност при мярката, например, с отстъпката от 25 ст. за горивата да се вдигнат изкуствено цените преди влизането й. Или пък всички хлебари да твърдят ,че вадят само и единствено хляб от пещите, за да имат 0% ДДС?
- С ДДС им два проблема като това е единият. Диференцирането на ставката води до затруднения в контрола. В Европа има много анализи на тази тема. Наистина контролът е много труден, когато започнат да се диференцират подобни продукти. Вторият е, че няма абсолютно никаква гаранция, че намаление на ДДС ще има някакъв ефект върху цените. Най-малкото заради войната в Украйна, която осуетява износа на пшеница от два от най-големите износители. Те влияят на цената по света независимо от реколтата в България и ако в резултат пшеницата поскъпне с повече от 16% спрямо миналата година, а ставката на ДДС бъде намалена от 20% на 0%, съответно цената на хляба при равни други условия ще се увеличи.
Дори това да не се случи, няма гаранция, че самият търговец или производителят ще прехвърли цялото намаление върху потребителите. Даже напротив, има куп научни и практични изследвания по темата, от които се вижда, че около 1/3 от подобно намаление се прехвърля към крайния потребител. А имаме и чисто практичен пример - от 2020 г. е в сила намалена ставка на книги, но цените им се увеличиха.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай