Почетният председател на ДПС Ахмед Доган се появи като автор на философска статия в юбилейно издание на Софийския университет. Публикацията със заглавие "Казусът Ахмед Доган" е част от сборника "Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории", издаден през 2021 г. Заради пандемията обаче представянето му се осъществява чак сега. От пресцентъра на движението посочват, че "сборникът представя един от най-емблематичните курсове в историята на Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със своите активни, успешни и запомнящи се личности."
Публикацията започва с лирично отклонение на автора за това как се е зародил интересът му към философията:
"Към философията започнах да проявявам интерес когато бях на 16-17 годишна възраст. Предполагам, че философската си закваска нe дължа на себе си, а на "случайното" обстоятелство, че съм се пръкнал като наследник на религиозни духовници.", пише Доган и добавя, че ако сега трябва да започне житейския си път, пак би започнал от философията. Разказва, че в академичните среди бил наричан "Меди" и че там се чувствал в една среда със "себеподобни" и с нестандартно мислещи преподаватели и състуденти.
В останалите шест страници от статията разсъжденията на Доган се спират върху класическият европейски модернизъм, постмодернизма и либералната демокрация.
Според Доган либералната демокрация е пазарна демокрация, която не води до самодостатъчност на демокрацията, а създава предпоставки за постоянна криза в релацията държава - гражданско общество. "Нещо повече, либералната доктрина за развитие на обществото изпитва емпирични и "метафизични" конвулсии от резултатите на действието на социалната онтология, която е задала като проект за правене на История в света", пише Доган.
Според него обществото ни е в начален етап на Фундаментална промяна на Духа, която обяснява с преход от "стабилната онтологична структура на планетарното геополитическо и социално време" към "нестабилен, несигурен и рисков динамично-функционален глобален свят". Доган смята, че този е преход е толкова съществен, колкото труса, предизвикан от Ренесанса след близо десет века господство на средновековния светоглед в европейската цивилизация.
"Настъпващото време на прехода и свързаната с него феноменология на духа и живота ни отреждат да живеем в постоянна Промяна, в постоянна метаморфоза на старите форми на мислене и начин на живот във време на интензивно "Ставане" на битието на човека и социума", обяснява почетният лидер на ДПС.
По-нататък в статията четем и друго: "Състоянието и развитието на света зависи не от масите, класовата борба и от отделните партии, а от намирането на коалиционни формули на заедността, иновативните технологии, адекватната властова система с капацитет и визия за решаване на конкретни проблеми и ангажираност на свободните и активни граждани".
| Именно "заедността" е дума, използвана като мото на ДПС и често вмъквана в предизборни речи на партията. Според настоящият лидер на движението Мустафа Карадайъ "заедността е основната философия на българския етнически модел". |
Доган доразвива мисълта си за развитието на света със следващото съждение: "Мощната онтологична акселерация на Мегасоциума на Глобалния свят ще имплицира конструирането на друг тип социални и политически онтологии, които ще бъдат предимно с релативен и еклектичен профил и характер. Продуцирането и потреблението на "завършените философски системи" ще бъде загуба на екзистенциално време. Вероятно "дебелите книги" ще си останат само в библиотеките. "Късите" и ефективни теоретични конструкции за решаването на конкретни проблемни ситуации "ад хок" ще бъдат доминиращи."
В заключение Доган отбелязва, че занапред човекът и човечеството ще продължават да съществуват предимно като емоционални същества, а чувствата, емоциите, колективните ни инстинкти и функционалните им съответствия в мотивационната структура на човека и обществото ще продължат да задават целеполагането и осмислянето на нашите действия.
Краят на публикацията отново е посветен на самия Доган: "мотивираният ми живот започна с философия, съдбата ме принуди да се занимавам с политика и, за да продължа цикъла, започнах да се занимавам с бизнес. Разбира се, в инобитието на тази опитност трябваше да премина през "горнилото на живота" (според Достоевски) и това е моята дълбока благодарност към философията и философското проспектиране на живота.", завършва статията си почетният лидер на ДПС.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай