Най-честата диагноза на съвременното българско образование е „лошо“, а предписваното лечение обикновено включва израза "нужни са просто няколко законови промени".
Това казва учителят Иван Минчов в своя анализ за БГНЕС на тема реформи в образованието, представен като "кратък курс за политици и родители".
В нормалните държави градежът на образованието започва от така наречените държавни образователни изисквания (стандарти). Понятие, в учителските среди известно като ДОИ. Накратко обяснено – образователните стандарти определят на каква възраст подрастващият какво трябва да знае и да може да прави за постигане на основната задача на училището/университета.
Основната задача на училището е да изгради личности, които се справят успешно в живота.
За да стартира истинска реформа в родното образование, а не имитация за засищане на политически амбиции или на чисто лобистки ламтежи, са нужни не спешни законови промени, а на първо място формулиране на нови Държавни образователни изисквания. Законови промени се правят след задълбочено изследване на проблема – за да го решат. А не преди това, за да натрупат куп нови, по-тежки.
Големият проблем е: как хора от миналото, каквито сме ние, възрастните, още повече каквито са експертите в родното Министерство на образованието и науката, и най-вече каквито са гласовитите политици от кликата „реформи в образованието: веднага и както кажа аз“ ще определят какво трябва да знае и може детето в бъдеще?
Пътят е: читав екип, проучване на световния опит, подробна разработка, анализ на въздействието.
Демографските процеси у нас упорито работят срещу родното образование: процентът на децата, родени в семейства, за които учението не е ценност, а българският език не е майчин, расте всяка година. Има области, където при първокласниците той е твърдо над 50 на сто.
Поради криворазбрана „политическа коректност“ през последните години изобщо не се съобщава етническият състав в отделните области, градове, села и училища. А това е изключително важно за правилните решения.
Или, казано съвсем политически некоректно: Докато държавата не разработи и приведе в действие истинска политика за интеграция на българските цигани и като част от нея – специално разработени мерки в образованието, включително и в образователните планове, програми и съдържание, ние все ще сме си на дъното.
Дали от „политическа коректност“, дали от безразличие, неспособност или пък от ясен политически интерес нашите роми да останат най-вече резервоар за купени гласове, но досега такава политика не сме видели. Ако съдим по първите стъпки на новия парламент и правителство, не се и задава.
Друг ключов фактор е качеството и мотивацията на учителите. Което означава не просто вдигане на заплатите (слава богу, през последните години поне това се случва), а заплащане според положения труд и неговите резултати. Към момента липсват критерии за обективно измерване – макар делегираните бюджети на училищата да са стъпка в правилната посока. Защото е по-лесно да произвеждаш отличници в паралелките на математическите гимназии, отколкото да докараш децата до успех реално над добър (4) в училището в Долни Цибър, например.
Критериите за качество на образованието, мотивация на преподавателския състав – директори, учители и педагогически работници, за контрол и инспектиране и в резултат на това – за справедливо заплащане на техния труд, също са част от т. нар. ДОИ, с които би трябвало да започва всяка реформа в образованието.
Учебните програми са следствие. Те също както и ДОИ, имат свойството да остаряват. Едно от най-важните изисквания към учебната програма е знанията и уменията, които трябва да осигури, да са съобразени със съответния клас. Не можем да мъчим четвъртокласника да опише подробно политическото устройство на ЕС или да изброи всички български ханове и царе – какъвто натиск има да се вкарат в програмите.
Учебните програми действат у нас съгласно образователния закон от 2016 г. Те са недъгави по рождение, защото обслужват образователни изисквания, валидни за миналото, а не за бъдещето; те са претоварени с материал за зазубряне, а не за развиване на практически умения; нагъчкани са с ненужен материал, който не би трябвало да се изучава изобщо или пък е за определени университетски специалности.; натъпкани с безполезни термини и дати, но в същото време им липсва нещо много важно – междупредметните връзки. А без междупредметните връзки няма как да се обясни логическата свързаност между нещата и събитията – примерно между Великите географски открития, залезът на едни империи и изгревът на други, развитието на търговията, науката, индустрията и технологиите.
След учебните програми идва въпросът за учебниците.
В съвременна България учебниците се пишат на две места: в главите на някои политици с еднокнижно мислене и в действителност.
Освен това съвременният свят – както ни научи ковид епидемията - вече изисква учебници, за които мнозина от онези, дето претендират да коват образователните закони, дори не подозират, че съществуват – електронните учебници.
Необходими са и сериозни средства за инвестиция, защото създаването на един модерен учебник – печатен и електронен, е изключително скъп процес. Той поглъща десетки, а понякога и над сто хиляди лева. По сега действащия закон държавата не отделя от бюджета и лев за това – издателствата-кандидати дори плащат такса на комисията на МОН за разглеждане на проектите им. Отделно са длъжни да доставят хиляди безплатни бройки, за да получат оценката и на учителите.
Рецептата за добри учебници включва в себе си три основни стъпки - новите Държавни образователни изисквания (ДОИ), нови учебни програми и нови конкурси за неограничен брой учебници по предмет за всеки клас. Последното е изключително важно, защото само конкуренцията ражда качеството. Монополът води единствено до корупция и мърлящина.
В заключение, към политиците, които продължават да твърдят, че веднага могат да оправят образованието с формулата „съкращаване на материала“ и „един учебник по предмет“, ще задам само един въпрос: „Защо мразите българските деца?“. /БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай