Iъветът за електронни медии (СЕМ) да стане органът, в който да се съсредоточи цялата регулация, свързана със сектора и към него да има нов регистър за онлайн медиите, който да помогне за по-голяма прозрачност на медийната собственост и идентифицирането на разпространители на фалшиви новини.
Това са част от предложения на работна група към Министерството на културата, създадена да предложи промени, така че съществуващият режим на регистрация на медиите, въведен след законодателни промени, внесени в предишен парламент от депутата от ДПС Делян Пеевски, да бъде по-ефективен.
Предложението всъщност е и да остане съществуващият регистър, като премине към СЕМ и да бъде създаден нов за онлайн медиите. Засега експертите не са намерили и решение как точно ще контролират анонимните сайтове (ползвани най-много за разпространяване на фалшиви новини и пропаганда), как да гарантират, че всички подават информация в регистъра и проверката на нейната достоверност.
Идеята регистрите да са към СЕМ не среща одобрение от представители на регулатора, като основните мотиви са липсата на капацитет и финанси.
В работната група са участвали различни организации (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО), Асоциацията на европейските журналисти, Съюза на издателите). Тя е започнала работа през октомври 2021 г. (още при втория служебен кабинет) и вече представи идеите пред депутатите от комисията по културата и медиите в парламента. Предстои да има и второ обсъждане с представители на медийни организации, експерти и издатели.
Действащият сега режим беше въведен с промени през ноември 2018 г. Измененията в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги бяха внесени от депутата от ДПС Делян Пеевски и негови колеги и приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" (тогава се удължи и името на закона, но накратко е наричан закона "Пеевски").
Въпреки становищата на експерти, организации и медии, поправките задължиха печатните, електронните и онлайн медии освен да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, да декларират и "всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането". Тогава промените бяха мотивирани от Пеевски и депутати от ДПС с "максимална прозрачност на медийния пазар в страната, както и до информираност на обществото относно редакционната политика на медиите".
Три години след въвеждането му обаче отговорът на въпроса: по-прозрачна ли е медийната собственост в България е кратък: не съвсем. От Министерството на културата, които администрират регистъра, както и представители на различните организации са на мнение, че този режим не работи достатъчно ефективно.
Основният проблем е, че с този начин на деклариране се обхващат само една част от медиите, а министерството е на практика - "депозитар" на тези декларации. Информацията за собствеността и финансирането на доставчиците на медийни услуги се обявява в публичния регистър по начина, по който е подадена. При осъществяването на своите правомощия ведомството има задължение само да ги оповести и не разполага с капацитет или правомощия за извършване на действия по проверка, разследване или друг контрол.
По думите му в момента, информация подават дори някои списания към научни институти, а много информационни сайтове си спестява това усилие. "Трябва да се разработи механизъм за контрол и проверка на подадената информация", смята Радев.
"Министерството на културата, също така, няма правомощия за борба с разпространението на фалшиви новини, нито може да се намесва в съдържанието на създадените медийни услуги", казва Мехти Меликов, директор на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата и ръководител на групата, работила по промените.
"Правоприлагането по този закон предполага събирането на тези декларации, оповестяването, от една страна, и санкционирането на онези издатели, които не са подали. Получавахме въпроси през годините от журналисти: какъв е броят декларации? Нашият отговор беше не знаем, няма регистър на медиите, който да каже какъв е общият брой на медиите в България, за да преценим дали и колко от медиите не са подали декларации. На въпроси на Европейската комисия проверяваме ли истинността на тези декларации имаме редовни брифинги и по този въпрос - за медиен плурализъм, отговаряме, че няма как държавния орган да проверява тази информация, нито има разследващи функции, нито такава цел", коментира на представянето пред депутатите Меликов.
Той признава, че най-големият проблем на регистъра е че за огромна част от онлайн източниците не могат да бъдат установени техните издатели.
"Когато Законът се ковеше, предложихме да можем да искаме, като административен орган помощта и съдействието на МВР за установяването на онези издатели, които не са се оповестили. Сами разбирате, че в онлайн сайт с журналистическо съдържание по обществено политически теми, който не е оповестил собственика си, разкриването на този собственик предполага да се проучат инфраструктурата, хостинга, може би рекламодателите, ако има някакви рекламодатели, ние правим всичко това, включително със съдействието на МВР.
Една от основните задачи на работната група е била именно да намери решение на този проблем. Но Меликов признава, че по няма отговор на този въпрос и сега.
За справяне с този проблем все пак работната група предлага създаването на допълнителен режим в СЕМ за регистрация на онлайн медиите в България.
"Не говоря за разрешителен режим. Опазил ме Господ. Всички имат право да създават и разпространяват информация. Считам обаче за неприемливо да не знаем кой говори. Да има платформи, които обработват обществения дневен ред и да се поддържат от абсолютно анонимни източници. Нещо повече. Тук не става въпрос само за фалшиви новини.
Пред "Дневник" той уточни, че идеята за подобен регистър не е заимствана отникъде другаде.
Друг проблем на съществуващия режим е, че издателите подават сходни декларации пред Съвета за електронни медии (СЕМ) и Агенцията по вписванията. Сред идеите на работната група са от обхвата на закона да се изключат доставчиците, които създават и разпространяват информация със специализирана насоченост, не са предназначени за широката общественост и нямат влияние върху формирането на обществените и политическите позиции на гражданите.
От обхвата на закона ще бъдат изключени, също така, обществените доставчици БНТ, БНР и БТА. Отправено е и предложение за намаляване на санкциите, предвид размера им в действащата регулация (от 10 до 15 хиляди лева).
Меликов обръща внимание на депутатите и на идеята регулацията на подобно деклариране да не е към Министерството на културата. "Тази регулация, която в момента е намерила място в Закона за депозиране - доста изкуствено място, защото това е депозитарната функция по отношение на печатните издания. Нашето мнение, е, че трябва да се помисли за сериозно преразглеждане, включително систематичното място на тази регулация, като бъде отнесена към СЕМ.
Той обръща внимание, че също така не е добре изпълнителната власт да е ангажирана в санкциониране на медии. "Да някой може да каже, че режимът всъщност не санкционира медиите заради тяхното съдържание, то е нещо по-различно, медията не е оповестила действителния си собственик, но връзката между собственост и съдържание е пряка" и затова препоръчва преминаването на режима към СЕМ.
Емилия Станева, която е главен юристконсулт на съвета за електронни медии не смята, че регулаторът е органът, който да поддържа регистър и да събира декларации От съвета не одобряват и идеята да се разширят правомощията чрез промени в Закона за радио и телевизия. По думите и в СЕМ в момента няма капацитет да поеме и тази роля.
"Министерството на културата от самото начало дава сигнал, че няма капацитет за тази дейност, така че идеята регистърът да премине към СЕМ има логика. Разбира се, той трябва да е финансово и кадрово обезпечен", коментира идеята Иван Радев.
Според него ако регистърът премине към СЕМ, съветът ще може да проверява дали медиите са подали данни и дали тези данни отговарят на истината. "Би трябвало да е задължително също всяко медия да има информация за собствеността, финансирането си и реални данни за контакт на сайта си", казва още експертът.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай