С едно място нагоре, но все още много близо до дъното. Така може да се определи оценката за България в Годишника на световната конкурентоспособност, който се изготвя от швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD). С общо 48.45 точки през 2012 г. България се нарежда на 54-то място от 59 икономики. Въпреки лекото подобрение спрямо миналата година (55-а позиция) страната остава една от най-неконкурентоспособните в света. С по-ниски показатели са само Аржентина, Украйна, Хърватия, Гърция и Венецуела, а Румъния ни води с една крачка.
Дългосрочни негативи
Докладът се базира на 329 критерия, които показват как се развива икономиката, колко ефективно работят и каква среда създават правителството и бизнесът и какво е качеството на инфраструктурата. От всичките четири групи показатели България отчита леко подобрение единствено при инфраструктурата (от 53-то на 52-ро място).
Като цяло обаче съществуват много дългосрочни икономически негативи, които предопределят ниската позиция на страната, смятат от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който е партньор на IMD по доклада в частта за България. Сред тях са лошото общо качество на инфраструктурата, липсата на добро управление, стабилен правов ред и правоприлагане. Тези негативи бяха замаскирани в миналото, но изпъкнаха по време на кризата, посочват от ЦИД. Особено сериозно е положението по отношение на научно-техническата и иновационната инфраструктура, образованието и здравеопазването, които не бяха подобрени в силните години преди кризата. Същите констатации направи и вчера Eвропейската комисия в коментарите си по конвергентната програма на България до 2015 г.
Корупцията, слабата съдебна система и по-високата зависимост от държавните разходи наскоро станаха причина България да отстъпи с една позиция в класацията по икономическа свобода на фондация Heritage. Със своето 61-во място страната все пак остана над средното ниво в глобален мащаб, изпреварвайки Румъния, Полша и Франция.
С две места надолу България слезе и по условия за правене на бизнес. В класацията Doing Business на Световната банка тази година страната заема 59-о място от общо 183 страни.
Силни страни
Все пак в някои области България е доста нагоре, показва докладът на IMD. По показателя ниски разходи за живот например страната получава най-високата оценка. Положително се оценяват също 10-процентната ставка на корпоративния данък, както и високите мениджърски заплати. В сферата на инфраструктурата България е високо в класацията по инвестиции в телекомуникации.
Какво търсят инвеститорите
Като част от изследването българските фирми са били помолени да посочат до пет показателя, които смятат за основен фактор за привлекателност на икономиката. Резултатите показват, че най-атрактивен за инвеститорите е данъчният режим. Той е бил посочен от 73.9% от запитаните. Докато това едва ли е изненадващо, по-любопитен е вторият най-посочван фактор - компетентността на правителството (58.7%). Челната петица се допълва от ефективните трудови отношения, високото ниво на образование и достъпа до финансиране.
Отново на върха
В общата класация на IMD за поредна година като най-конкурентоспособна икономика е определен Хонконг (100 точки). На малко разстояние след него се нареждат САЩ (миналата година си делеше първото място с Хонконг) и Швейцария (която се придвижва с две позиции нагоре). В челната десетка присъстват три европейски страни - Швейцария, Швеция и Германия. Всички те са основно експортно ориентирани и прилагат строга финансова дисциплина, посочват от IMD. В същото време резултатите на Ирландия, Исландия и Италия показват, че шансовете на тези страни за икономическо възстановяване се подобряват, докато Испания, Португалия и Гърция продължават да отблъскват инвеститорите.
Назад към икономически национализъм
В някои страни се увеличава скептицизмът към глобализацията и нуждата от икономически реформи. Това става ясно от проучване, проведено сред 4200 представители на бизнеса, което формира една трета от критериите в годишника. Докато Ирландия, скандинавските страни, Чили, ОАЕ и повечето азиатски икономики са привърженици на глобализацията, доста по-негативно е отношението към нея в Гърция, Русия, голяма част от Източна Европа, Латинска Америка и дори Франция. На икономическите реформи се гледа по-благосклонно в Ирландия, нововъзникващите азиатски икономики, Катар, ОАЕ, Швейцария и Швеция. Доста по-слаба е инерцията за промени обаче в Аржентина, Чехия, Испания и Франция.
"Рецесията направи световната икономика по-разпокъсана и разнородна отпреди", смята директорът на Центъра по световна конкурентоспособност към IMD Стефан Гарели. Според него нововъзникващите икономики разчитат на вътрешното потребление и на водещите си компании, за да се изолират от икономическата несигурност в останалата част от света. В същото време "потъващите" развити икономики отново залагат на индустриализацията. "И в двата случая се наблюдава завръщане към икономически национализъм, а изкушението да се прилагат протекционистични мерки е голямо", посочва Гарели.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай