Потреблението на природен газ в България е около 3 милиарда кубически метра годишно като варира в малки граници, между 2.9 и 3.2 милиарда годишно, по данни на Евростат. Това представлява едва 0.8% от общото потребление на газ в Европейския съюз (което е близо 400 милиарда куб.м. годишно). Количеството газ, използвано в България е два пъти по-ниско от Гърция, три пъти по-ниско от Австрия и Унгария, шест пъти по-малко от Белгия.
Средно в Европа природният газ има дял от около 25% в общия енергиен микс, тъй като в някои държави той се използва за производство на електричество. В България делът на газа в енергийния микс е почти двойно по-нисък, около 14% по данни на Евростат. В България газ почти не се използва за производство на електрическа енергия – електричество се произвежда от газ основно в топлофикациите с когенерация, т.е. като страничен продукт от производството на топлинна енергия. В същото време, България е голям производител и износител на електричество.
Газът има сезонен характер и се потребява основно в зимните месеци за отопление, основно от топлофикационните дружества и най-вече в София. По данни на Булгаргаз две трети от потреблението на газ е по време на отоплителния сезон, от ноември до април, като пиковите периоди са най-студените зимни месеци – декември и януари, следвани от февруари и март. Потреблението на газ от май до октомври е около два по-ниско – само една трета от потреблението на газ се случва в тези месеци. През някои от летните месеци потреблението е почти три пъти по-ниско спрямо най-студените зимни месеци.
Две трети от газа се потребява от топлофикациите и химическата промишленост. Най-големият потребител на газ е Топлофикация София, която потребява около една трета от целия газ в България. Вторият най-голям потребител на газ е Нефтохим – Бургас, но по информация от медиите рафинерията вече не купува газ от Булгаргаз, а доставя руски газ чрез посредници. Това се потвърждава от отчетите на Булгаргаз, които показват спад на потреблението на газ от химическата промишленост през 2021 г. въпреки че заради икономическото възстановяване потреблението във всички останали сектори расте.
Местното производство на газ е под 1%, като цялото останало количество се внася. Много други европейски страни са в подобно положение, а като цяло държавите от Европейския съюз внасят около 84% от потребявания природен газ. Изключения са тези страни, в които местното производство на газ доминира, а вносът е ограничен – такива са Румъния, Дания и Нидерландия. При високите нива на зависимост от внос, сигурността на доставките е от определящо значение.
В Европейския съюз вносът на руски газ е значителен, но не е доминиращ – средно около 40% от газа в Европа идва от Русия. В България традиционно процентът е близък до 100%. Но тоталната зависимост на България от Газпром започва да се пропуква. През 2019 година България внесе втечнен газ през гръцкия терминал Ревитуса, а от 2021 година България започна да получава регулярни доставки азерски газ през новоизградения Трансадриатически газопровод (TP). България има договор за 1 милиард куб.м. азерски газ годишно, но засега получава между една четвърт и една трета от количествата с оправданието, че газовата връзка с Гърция не е завършена.
Митът за „евтиния руски газ“ продължава да съществува в публичното говорене, но той отдавна няма нищо общо с реалността. През 2021 г. въпреки силното търсене на газ Русия ограничи доставките за Европа, създавайки изкуствен дефицит, което рязко повиши цените в Европа. Малко преди Коледа борсовата цена на газа (TTF) достигна поскъпване от близо 900% на годишна основа. Към тази цена е обвързана цената за доставката на руски газ. С началото на войната в Украйна газът достигна още по-високи рекорди. В момента цената на азерския газ, който България внася, е поне две трети по-ниска от цената на руския газ. Така че през последната година за евтин руски газ въобще не може да се говори. Но дори преди това руският газ не беше толкова евтин – още през 2019 г. България внесе американски втечнен газ, който беше на по-ниска цена от руския, въпреки голямото разстояние.
България вече успешно е внасяла както втечнен газ, така и азерски газ. Втечнен газ може да се внася от терминала Ревитуса в Гърция, както и от терминали в Турция. Завършването на газовата връзка с Гърция с капацитет 3 милиарда куб.м. годишно ще осигури инфраструктура, която ще може изцяло да задоволява българското потребление на газ. Незавършената газова връзка беше използвана като аргумент България да не получава пълните количества евтин азерски газ. С нейното завършване, България ще получава 1 милиард куб. м. газ годишно, което покрива около една трета от цялото потребление на страната. Останалото потребление на страната може да се покрие от вноса на един танкер с втечнен газ месечно. Няколко танкера са необходими, за да се запълни изцяло хранилището в Чирен.
Топлофикациите са задължени да поддържат резерви от алтернативно гориво (мазут) и технически могат да преминат на мазут за 24 часа при липса на природен газ. Газифицираните домакинства, които са едва около 120 000, при необходимост могат да преминат на отопление с друга енергия, например електричество. Но така или иначе, топлофикациите и домакинствата потребяват минимални количества газ от май до октомври, така че едва ли ще е проблем да се осигури газ за тях. Газохранилището в Чирен в момента е пълно на около 17.5% – това е повече от същия период на миналата година, когато то беше пълно на 10% заради по-студената зима. Извън отоплителния сезон Чирен може да осигури няколко седмици потребление на газ, което е буфер при внезапно спиране на доставките.
Изкуствено създаденият дефицит на руски газ в Европа и повишените цени на газа са директен разход за България, тъй като страната внася целия си газ. Например, вносът на газ през 2020 г. струва на Булгаргаз под 650 милиона лева докато само през първите девет месеца на 2021 г. вносът на газ струва 1.1 милиарда лева, като това е преди голямото поскъпване в края на годината.
В същото време, обаче, заради енергийната криза България увеличи драстично износа на ток и то на изключително високи цени. Много енергийни мощности, които от години не се използват, бяха включени и натоварени на 100%, а губещи енергийни компании се превърнаха в печеливши. Износът на електричество през първите четири месеца на 2022 г. е близо три пъти по-висок от същия период на 2020 г., а борсовата цена е близо 10 пъти по-висока. Така че приходите от износ на ток са се увеличили десетки пъти. Само за първите четири месеца на 2022 година приходите от износ на ток се оценяват на близо 1.7 милиарда лева. По приблизителни оценки за момента печалбите на България от по-големия износ на ток изцяло компенсират загубите от вноса на по-скъп природен газ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай