Лазаровден християните посвещават на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Лазар е бил приятел на Иисус Христос и когато той умира, четири дни след неговата смърт той e възкресен. Бог казва „Лазаре излез вън!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува винаги осем дни преди Великден и с него започва подготовката за Страстната седмица. Празникът се нарича още Лазарица, Лазар, Лазарова събота.
Традиции на Лазаровден
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).
В народния обичай Лазаруване се включват момичета на възраст от 6 до 12 години - лазарки. Момичетата обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. Вярва се, че която мома не е лазарувала, тя няма да се ожени.
В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).
Лазаровден
От дъхав зюмбюл и дребна иглика,
от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.
Снага - самодивска. Коси - старо злато.
Усмивката - утро разпукнато в май...
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите - тънко усукан гайтан...
Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген...
Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява...
Към него... Към него лети песента...
И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора... Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора...
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай